П Р О Т О К О Л София, 14.09.2021 година Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесет и първа година в състав: | при участието на секретаря Жозефина Мишева | | и с участието на прокурора Георги Христов | | сложи на разглеждане дело № 2681 по описа за 2021 година | | докладвано от съдията ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА |
На поименното повикване и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК на второ четене страните се представиха, както следва:КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ "Био терра нил" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. ОТВЕТНИКЪТ Заместник Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", редовно призован, не изпраща представител. За ВАП - прокурор Христов.СЪДЪТ уведоми страните, че при провеждане на съдебното заседание се извършва звукозапис.ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което О П Р Е Д Е Л И: ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:ДОКЛАДВА КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА на "Био терра нил" ЕООД срещу решение по адм. дело № 2094/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив.ДОКЛАДВА постъпила писмена защита от юрк. Маршавелска, процесуален представител на ответника по касация, с приложено пълномощно.ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА СЪДЪТ О П Р Е Д Е Л И: ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства, представеният списък с разноскиВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И: ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, като по същество е неоснователна.Решението на Административен съд - Пловдив е правилно и законосъобразно.Съдът обосновано е приел, че оспореният АУПДВ № 01-2600/3682 от 25.06.2020 г. на Заместник Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие", с който дружеството - касатор „Био терра нил“ ЕООД е било изключено от подпомагане и е било определено публично държавно вземане в размер на 1721.30 лв., представляващ 50 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012 г., 2013 г. и 2014 г, на основание чл.14, ал.1, т.З от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него.Въз основа извършена задълбочена проверка по чл.168 от АПК относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт към момента на издаването му с оглед всички основания по чл.146 АПК, съдът е извел правилен извод за неговата законосъобразност и липсата на основания за отмяната му.Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма на мотивирано решение, в съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона и при спазване административно-производствените правила. Съдът е извел верен отговор на основния спорен по делото въпрос относно наличието на материално-правните предпоставки за издаване на оспорения индивидуален административен акт, като е приел, че същите са налице поради неизпълнение на нормативните задължения от страна на дружеството-касатор при недоказано наличие на форсмажорни обстоятелства, които да изключат отговорността му за което.От фактическа страна е безспорно установено, че е било извършено първо плащане по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони". Същевременно, от страна на дружеството - касатор не е било подадено заявление за подпомагане по мярка 211 по време на поетия ангажимент, за кампания 2015 г., без да са налице доказани форсмажорно или изключително обстоятелства за това. Това изискване е нормативно установено с разпоредбата на чл.4, т.3 от приложимата наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г.Успоредно с горното, не е доказано и настъпването на форсмажорни обстоятелства, по която и да било от общо четирите крайно и изчерпателно изброени хипотези, разписани с разпоредбата на § 1, т.3 от ДР на приложимата наредба, с оглед снемане на отговорност на задълженията по договора при подобно наличие за неизпълнение. При това положение, обосновано съдът е приел приложимост на хипотезата по чл.14, ал.1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за изключване на дружеството - касатор от подпомагане и задължаване на същото да възстанови част от получените до този момент компенсаторни плащания.По сходен казус е постановено решение № 1895/19.02.2016 г. по адм.дело № 8336/2015 г. на ВАС, ІV отделение.Въз основа изложеното, съдебното решение, като материално законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила, а жалбата отхвърлена.ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ще се произнесе с решение, след съвещание.Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.54 часа. ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕКРЕТАР:
|