КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ - Директорът на дирекция ОДОП гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява.

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ - "Агрон груп" ЕООД, редовно призовани, не се представляват.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

Прокурорът - Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД уведомява страните на основание чл. 150, ал. 3 ГПК, че се води звукозапис в съдебното заседание, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА касационната жалба на Директора на дирекция ОДОП гр. Бургас при ЦУ на НАП, срещу решение № 1425/28.10.2020 г. постановено по адм. дело № 650/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас.

ДОКЛАДВА касационната жалба на "Агрон груп" ЕООД, срещу решение № 1425/28.10.2020 г. постановено по адм. дело № 650/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас.

ДОКЛАДВА постъпила молба от процесуалния представител на Директора на дирекция ОДОП гр. Бургас с приложен списък на разноските.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА СЪДЪТ

ПРИЕМА приложения с молбата на процесуалния представител на Директора на дирекция ОДОП гр. Бургас, списък на разноските.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

Прокурорът - Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК, от надлежни страни, но по същество са неоснователни. Релевираните касационни основания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон при съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, не са налице.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото и е формулирал обосновани изводи, които споделям изцяло.

Спорна пред първоинстанционният съд е била реалността на доставката по фактурите издадени от „Топливо 2“ ЕООД, като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на ревизираното лице, получател по фактурите на посочения доставчик.

Реалността на доставките е основно изискване за възникване и упражняване на право на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1 и чл. 69 ал. 1 от ЗДДДС, в каквато насока са и изискванията на правото на ЕС, залегнали в Директива 2006/112/ЕО и решенията на СЕС. Правилно съдът е посочил, че по силата на правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест е на оспорващия, който следва по несъмнен начин да установи, че издадените му от доставчиците фактури обективират действителни стопански операции – доставка на палети. Доказателствата по делото не сочат по изискуемия категоричен начин че фактурираните доставки са действително извършени, поради което обосновано с РА на получателя същото е отказано право на приспадане на данъчен кредит.Правилен и обоснован е извода на съда, че редовното отчитане на фактурите и редовно водено счетоводство на ДЗЛ не са достатъчни за установяването на спорните понастоящем обстоятелства, тъй като счетоводните отчитания са взети само въз основа на самите фактури които са документално необосновани. Изводите на съда за липса на доказателства за реалност на документираните доставки е обоснован и кореспондиращ на доказателствата по делото. Липсват доказателства за извършеното плащане по процесните фактури. Представените приемно-предавателни протоколи не кореспондират по съдържание с представената от доставчика справка за произхода на фактурираните златни украшения. Съдът е съобразил и наличните по делото доказателства за свързаност между двете дружества – доставчик и получател, както и наличието у доставчика на непогасени данъчни задължения, сочещи на извод за недобросъвестно поведение на касатора целящо неправомерно ползване на данъчен кредит.

Становището на съда за липсата на реални доставки по см. на ЗДДС е съобразено и с трайната практика на ВАС, според която притежаването на данъчен документ, издаден от регистрираното лица, съставен според изискванията на закона само по себе си не е достатъчно, за да бъде лицето субект на правото на данъчен кредит за получените по този документ услуги.

Изводите на органите по приходите, възприети от съда не се опровергават от заключението на назначената ССЕ. Наличието на издадени фактури не удовлетворява изискването за пълно доказване на наличието на реално изпълнени доставки.

Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил съвкупно всички доказателства по делото и въз основа на тях правилно е приел, че не могат да се установят конкретните параметри във връзка със спорните доставки.

По изложените съображения следва да се приеме, че решението на административния съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: