КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - редовно призован, не изпраща процесуален представител.

ОТВЕТНИКЪТ "В. Драганова - 2" ЕООД - редовно призован, представлява се от адвокат Стоянов, надлежно упълномощен.

ЗА ВАП се явява прокурор Божкова.

СЪДЪТ уведоми страните, че на основание чл. 150, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК се извършва звукозапис на съдебното заседание.

АДВОКАТ Стоянов: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, пет отделение, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 450/27.01.2021 г., постановено по адм. дело № 3744/2018 г., по описа на АССГ. Към касационната жалба са приложени писмени доказателства по опис.

ДОКЛАДВА постъпил в АССГ на 17.05.2021 г. отговор на касационната жалба, депозиран от пълномощника на "В. Драганова - 2" ЕООД.

АДВОКАТ Стоянов: Оспорвам касационната жалба. Поддържам депозирания от нас писмен отговор. Не възразявам да бъдат приети представените с касационната жалба писмени доказателства. Представям списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за тяхното изплащане. Други доказателства няма да соча.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените с касационната жалба писмени доказателства по опис, както и днес представените доказателства за направените от ответника разноски.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, пето отделение, счете делото за изяснено от фактическа страна и

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

АДВОКАТ Стоянов: Моля да оставите без уважение така депозираната касационна жалба и да постановите решение, с което да потвърдите решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Подробни съображения за това сме изложили в депозирания от нас писмен отговор. Моля да ни присъдите и направените разноски в настоящото производство, за което представих списък по чл. 80 от ГПК, както и доказателства за тяхното извършване.

ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба е допустима, като подадена в срок от надлежна страна, имаща интерес от оспорването, а по същество считам, че е основателна. Обжалваното решение е недопустимо. Съгласно чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. заповедите на изпълнителният директор на РА при ДФ "Земеделие" за отказ за финансиране на заявлението за подпомагане подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Законодателят не е установил задължителна фаза на административно обжалване пред по-горестоящ административен орган, като условие за допустимостта на съдебното обжалване на актове от типа на процесния. В тази хипотеза право на адресата на акта е да реши по кой път да защити правата си. Съобразно чл. 97, ал. 5 от АПК, когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1, а в случая този срок е 2-седмичен срок, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред. Срокът за оспорване по съдебен ред по смисъла на чл. 149, ал. 1 във вр. ал. 3 от АПК е 14–дневен и тече от крайната дата, на която е следвало да се произнесе непосредствено по-горестоящия административен орган. По правилото на чл. 97, ал. 1 от АПК срокът за произнасяне тече от получаване на преписката. От събраните по делото доказателства се установява, че „В. Драганова – 2“ ЕООД е получила на 20.12.2017 г. Заповед № 03-РД/6215/16.12.2017 г. на изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", с която на дружеството на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 42, ал. 1 за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. е отказано финансиране на заявлението за подпомагане. На 11.01.2018 г. дружеството е оспорило по административен ред тази заповед, подавайки жалба до министъра на земеделието, горите и храните, явяваш се непосредствения по-горестоящ административен орган. Безспорно се установява, че преписката по жалба вх. № РД 01-2600/8641 от 11.01.2018 г. е постъпила в МЗХГ на 01.02.2021 г., където е заведена с № АО-НС-83/01.02.2018 г. на зам.–министърът на земеделието, храните и горите. Със Заповед № РД 20-22/30.03.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите жалбата на дружеството срещу Заповед № 03-РД/6215/16.12.2017 г. на изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", с на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 42, ал. 1 за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. е постановен отказ за финансиране на заявлението за подпомагане, е оставена без уважение. Съобразно разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от АПК срокът за произнасяне от страна на министъра на земеделието, храните и горите е изтекъл на 15.02.2018 г. Доколкото министърът на земеделието, храните и горите не се произнесъл по жалбата в срока по чл. 97, ал. 1 от АПК, то съобразно ал. 5 на същи чл. 97 законосъобразността на административния акт е можело да бъде оспорена пред съда чрез административния орган, който е издал акта, т.е в случая срокът за съдебно обжалване по чл. 149, ал. 1 във вр. ал. 3 от АПК на Заповед № 03-РД/6215/16.12.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е 14-дневен, започнал е да тече на 16.02.2018 г. и същият е изтекъл на 02.03.2018 г. Според Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. по т. дело № 4/2013 г. на ВАС, срокът по чл. 149, ал. 3 АПК е преклузивен и той не се санира, при произнасянето на горестоящия орган, след изтичане на срока по чл. 97, ал. 1 АПК. Произнасянето на компетентния орган, отхвърляйки жалбата след посочения срок, не дава възможност на засегнатия от административния акт да го обжалва по съдебен ред, тъй като на него не му се предоставя нов срок за обжалване, нито се новира изтеклият срок. Разпоредбата на чл. 97, ал. 1 и 5 АПК е пряко свързана с чл. 149, ал. 3 АПК, поради което те трябва да се тълкуват и прилагат съвместно. Това означава, че от една страна законодателят е предвидил срокове за произнасяне на по-горестоящия административен орган, а от друга – защитил е правото на адресата на акта да обжалва в посочените от закона срокове в случаите, когато този орган се е произнесъл в указания от закона срок с мотивирано решение, с което отхвърля жалбата, така и когато не се е произнесъл в същия срок. Непроизнасянето на по-горестоящия административен орган се приема от съдебната практика, че е равнозначно на отхвърляне на жалбата. Тоест както непроизнасянето на по-горестоящия административен орган, така и късното му произнасяне, с резултат отхвърляне на жалбата след изтичане на предвидения за това в закона срок, не санират просрочието на жалбата срещу административния акт по съдебен ред, тъй като пропускането на срока по чл. 149, ал. 3 АПК погасява субективното право на жалба. Законодателят с разпоредбата на чл. 97, ал. 5 от АПК е поставил в тежест на засегнатото лице да следи за произнасяне в срока по чл. 97, ал. 1 от АПК и при липсата на такова да предприеме действия за охраняване на своя интерес. В този аспект оспорващият винаги може да преодолее трудностите при установяване на началния момент, от който тече срока по чл. 97, ал. 1 от АПК, като подаде жалба до съда срещу административния акт непосредствено след изтичане на 14 – дни от датата на оспорването му по административен ред. Трайна е практиката на Върховния административен съд, че дори и формално една такава жалба да се явява преждевременна, не следва да се остава без разглеждане, а се дължи изследване на въпроса дали по-горестоящият административен орган се е произнесъл изрично, респ. дали е формирано мълчаливо потвърждаване на административния акт. В случая не се установят и предпоставките за прилагане на удължения срок за обжалване по чл. 140, ал. 1 от АПК, доколкото в Заповед № 03-РД/6215/16.12.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" изрично е посочено, че подлежи на обжалване както по административен, така и по съдебен ред в 14 – дневен срок от съобщаването. Правото на жалба като субективно процесуално право винаги се свързва с преклузивен срок за упражняването му и в законодателството не е предвиден случай, при който това право да може да бъде упражнено в неопределен срок от време. При неупражняването му или упражняването му след законоустановения срок с негативен за жалбоподателя резултат, се погасява правото на жалба и първоначалният административен акт влиза в сила. В случая намирам за основателно възражението в касационната жалба, че оспореното съдебно решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по просрочена жалба, подадена след изтичане не преклузивния срок за обжалване. Решението следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК и производството по делото да се прекрати.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, пето отделение, обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.35 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: