КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 в Министерство на труда и социалната политика - редовно призован, се представлява от главен експерт с юридическо образование И. Димитров.

ОТВЕТНИКЪТ: "Пълмед" АД, редовно призовано, не изпраща процесуален представител.

ЗА ВАП се явява прокурор Цветанка Борилова.

Върховният административен съд уведоми страните, че на основание чл. 150, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК се извършва звукозапис на съдебното заседание.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

Главен експерт с юридическо образование Димитров: Да се даде ход на делото.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седмо отделение, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА касационната жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 в Министерство на труда и социалната политика, срещу решение № 925/07.05.2021 година, постановено по административно дело № 2680/2020 година по описа на Административен съд - Пловдив, без приложени писмени доказателства.

ДОКЛАДВА постъпил в Административен съд - Пловдив на 29.06.2021 година писмен отговор по касационната жалба от ответника, чрез процесуален представител - адвокат А. Одварков, без приложени писмени доказателства.

ДОКЛАДВА постъпили на 08.10.2021 година и на 11.10.2021 година идентични писмени молби - становища от адвокат А. Одварков - пълномощник на ответника "Пълмед" АД, с които не възразява делото да се разгледа в съдебно заседание, заявява, че няма доказателствени искания, няма да сочи доказателства, счита че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и моли да се потвърди, като се отхвърли депозираната касационна жалба по изложени в отговора съображения, претендира присъждане на направените разноски.

Приложени са списък на разноски и договор за правна защита и съдействие.

Пълномощник Димитров: Поддържам касационната жалба. Няма да представям доказателства. Нямам доказателствени искания.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седмо отделение, счете делото за изяснено от фактическа страна и

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

Пълномощник Димитров: Моля да уважите касационната жалба по съображенията, изложени в нея и да отмените първоинстанционното решение като неправилно. Моля да ми присъдите юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна в процеса, разгледана по същество е основателна. Налице са касационните отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК.

Оспореното решение от 01.10.20 г. за верификация на постъпило искане за окончателно плащане е издадено на основание чл. 62, ал. 1 ЗУСЕСИФ, от компетентен орган /зам. министър и ръководител на УО на ОПРЧР/ по чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ.

От материалите по делото е установено, че „Пълмед„ АД има качеството на бенефициент, тъй като участва в изпълнението на помощта от ЕСИФ.

Предмет на спора в случая е допустимостта на заявените за изплащане разходи за верификация по постъпило окончателно искане за плащане. С оспорения акт е определен конкретен общ размер на верифицирани и неверифицирани разходи като е посочено общото правно основание чл. 62, ал. 1, вр. ал. 3 ЗУСЕСИФ.

Решението на първоинстанционния съд е необосновано и не съответства на събраните по делото писмени доказателства и материалния закон.

Незаконосъобразно първоинстанционният съд е прогласил нищожността на административния акт в т. 2.2 досежно неверифицираните разходи, тъй като е констатирал, че с предходно решение от 25.04.2019 година Управляващият орган на ОП „РЧР„ се е произнесъл като е отказал верификация на разходите и административния акт е потвърден с влязло в сила решение от 30.06.20 г. по адм. д. № 11220/19 г. по описа на ВАС.

От диспозитива на посоченото съдебно решение на ВАС е видно, че първоинстанционният съдебен акт е отменен в частта на потвърждаване на решението досежно неверифицираните разходи в размер над 25.700 лв. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне.

Предвид това, изводът на първоинстанционния съд по настоящото дело, че е налице произнасяне на административния орган в противоречие с влязъл в сила съдебен акт и прогласяването на нищожност на оспорения акт са незаконосъобразни.

Оспореният административен акт е издаден на основание чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ след проведена процедура по чл. 63, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Разпоредбите на чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ, регламентират документите, въз основа на които органът извършва верификация и правомощието му е да извърши проверка на място – чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ, целта, с която видовете плащания се извършват и срокът за извършването им - чл. 62, ал. 1 ЗУСЕСИФ, правомощието на Управляващия орган е да изисква допълнително документи и разяснения във връзка със заявеното искане за плащане.

Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - 68 ЗУСЕСИФ. Съгласно посочените разпоредби, междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличието на физически и финансов напредък на проекта. Общите правила за допустимост на разходите се регламентират в чл. 57 и 58 ЗУСЕСИФ.

Според чл. 62, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от Управляващия орган, които пък съобразно чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕСИФ са само разходите, за които са осъществени посочените в т. 1-7 условия, като неосъществяването на което й да е от тях е основание за отказ. Разпоредбите, които регламентират условията за допустимост, респективно за недопустимост на разходите по ОПРЧР 2014 - 2020 г., представляващи правно основание за верифициране или отказ от верифициране на разходи, се съдържат в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ и в подзаконови нормативни актове.

Отказът на административния орган за верифициране по т. 2.1 от оспорения административен акт в размер на 26800 лв. е мотивиран фактически и правно с разпоредбите на чл. 64, ал. 1, пр. 2 ЗУСЕСИФ.

Съобразно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ, в случай че бенефициент не представи в срок документ или разяснения по чл. 63 или е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане. В случая, със специалната разпоредба на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ е предвидена възможност при започната процедура по администриране на нередност, органът да постанови отказ от верификация. От материалите по делото е установено, че е регистриран сигнал за нередност и е започнало производство по администриране на нередност.

Административният орган е направил проверка за допустимост на заявения за плащане разход, като разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ позволява на самостоятелно основание, сума, за която възникне съмнение и бъде образувана проверка за нередност, да не бъде верифицирана. Обстоятелството, че за същата сума може да не се наложи финансова корекция или наложената такава може да бъде отменена по съдебен ред, не променя този извод. Отказът за верификация в случая е на основание започнало административно производство за наличие на нередности.

Материалната законосъобразност на отказа за верификация се преценява към датата на издаването му. Релевантен факт за законосъобразността на същия е регистрирания сигнал за нередност, а не окончателния размер на определената финансова корекция.

И производството по верификация, и процедурата по определяне на финансова корекция, са регламентирани като административни по своя характер. Двата индивидуални административни акта, макар да имат един и същ издател и един и същ адресат, имат различен предмет като се приема за възможно единият акт - този за определяне на финансова корекция, да бъде част от фактическите основания за издаване на другия - отказа за верификация, когато са налице правни основания за това.

Дори и процедурите да се развиват успоредно, същите са две отделни процедури - по верифициране на разходите и по налагане на финансови корекции, като всяка една от тях приключва с издаването на съответни административни актове, при спазването на определени материалноправни и процесуалноправни разпоредби и всеки един от постановените актове подлежи на самостоятелно оспорване.

В конкретната хипотеза, при акт с правна квалификация чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ, релевантни елементи в хода на осъществения контрол за материална законосъобразност на акта са:

а/ входирано от бенефициента искане за верифициране;

б/ наличието на регистриран сигнал за нередност, представляваща нарушение по договора, по който е направено искане за възстановяване на средствата.

Двата елемента от фактическия състав обосновават извод за компетентност на ръководителя на Управляващия орган да откаже на основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ верификация на разхода по този договор поради започнала процедура по администриране на нередност.

Посочената разпоредба се явява императивна и административният орган при наличие на сигнал за нередност следва при условията на обвързана компетентост да откаже верификация на съответния разход, като след приключване на процедурата по администриране на нередността /и в зависимост от изхода и/ неверифицираният разход може да бъде включен в следващо искане за плащане. В изпълнение на посочената обвързана компетентност административният орган е отказал верификация на разходите поради започнала процедура по администриране на нередност.

Предвид това, като е отменил оспорения административен акт поради неговата материална и процесуална незаконосъобразност, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно и необосновано решение.

Решението на съда следва да бъде отменено.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седмо отделение, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание.

Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.35 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: