СЪДЪТ уведоми страните, че на основание чл. 150 ал. 3 ГПК се прави звукозапис на съдебното заседание.

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Враца, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

ОТВЕТНИКЪТ: "АРТМонбат" АД, редовно призовано, се представлява от адв. Тренчев, надлежно упълномощен от 28.09.2021 г.

ЗА ВАП се явява прокурор Таралански.

АДВ. ТРЕНЧЕВ: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА касационната жалба от Директора на Регионална инспекция по околна среда и водите гр. Враца срещу решение № 2794/26.04.2021 г., постановено по адм. дело № 8265/2020 г. по описа на Административен съд София-град. Не са приложени писмени доказателства. Не са направени доказателствени искания.

ДОКЛАДВА отговор на касационна жалба от "АртМонбат" АД, подаден чрез адвокат Г. Тренчев на 24.06.2021 г.

ДОКЛАДВА становище от 12.10.2021 г. от жалбоподателя Директор на Регионална инспекция по околна среда и водите гр. Враца за разглеждане на делото в отсъствие на страната. Становището има характер на писмена защита.

Адв. Тренчев: Оспорвам жалбата. Няма да представям други доказателства. Поддържам внесения отговор.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

Адв. Тренчев: Уважаеми върховни съдии, моля да постановите решение, с което да отхвърлите касационната жалба на Регионална инспекция по околна среда и водите гр. Враца и като следствие от това да потвърдите първоинстанционното решение на Административен съд София-град по доводите, подробно изложени в представения отговор. Моля да ни присъдите направените съдебноделоводни разноски. Разноските са само адвокатско възнаграждение по представения договор.

ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна в производството пред първата инстанция, за която решението е неблагоприятно.

Жалбата е основателна. Обжалваният съдебен акт е неправилен, като по отношение на същия е налице релевираното с жалбата основание за отмяна по чл.209, т.3, предл.1 от АПК.

Основателно е оплакването за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Административният съд неправилно е анализирал доказаните факти и е извел необоснован извод за материална незаконосъобразност на оспорения акт, който не споделям. В конкретния случай относимите правни норми във връзка с подадено инвестиционно предложение са регламентирани в Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС) и в Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредбата за ОВОС). Процесното инвестиционно предложение за имот, който попада в територията на Природен парк „Врачански балкан“, правилно е преценено, че е в приложното поле на Приложения № 1 и № 2 на ЗООС и подлежи на регламентираните по реда на Глава шеста процедури по ОВОС или екологична оценка. Административният акт е валиден, като издаден от компетентен орган, при липса на основания за отмяна по чл.146 от АПК. Територията, в която се предвижда да се изпълни инвестиционното намерение попада в границите на защитени територии по смисъла на Закона за защитени територии, като по отношение на конкретната територия на Природен парк „Врачански балкан“ имота за реализиране на инвестицията попада в зона VI „Сгради и съоръжения“ от действащия План за управление на парка. Установената недопустимост на инвестиционното предложение предпоставя прекратяване на процедурата, в който смисъл липсват приетите от състава на първоинстанционния съд съществени нарушения на административно-производствените правила. Аргумент за този ми извод черпя от нормите на чл.2а, ал.2 и ал.3 от Наредбата за ОВОС, които предвиждат, че компетентният орган прекратява процедурата по ОВОС на всеки етап от нея, когато се потвърди от съответен компетентен орган (басейнова дирекция, Министерството на земеделието, храните и горите, общински органи и др.) недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащи нормативни или административни актове, като в случаите на прекратяване на процедурата, предвидени в наредбата, прекратяването се извършва от компетентния орган с решение. Не се изисква, обратно на приетото от първоинстанционния съд в мотивите на обжалвания съдебен акт, предварително уведомяване на възложителя. Това е именно, защото възражения на възложителя не са приложими, именно с оглед на установената вече недопустимост на инвестиционното предложение. От друга страна, на плоскостта на конкретния случай, становището на Природен парк „Врачански балкан“ е в смисъла, приет от административния орган – за недопустимост на инвестиционното предложение. Развитите от първоинстанционния съд мотиви представляват неправилно тълкуване на приложимите законови норми (в случая норми от подзаконов нормативен акт).

По отношение на другото основание за отмяна на административния акт – процедурата по промяна на границите на природния парк. Споделям доводите в касационната жалба, че след като и към настоящия момент в Министерство на околната среда и водите не е инициирана процедура по промяна на границите на природния парк „Врачански балкан“, твърде фриволно и произволно, първоинстанционният съд е приел възможната промяна като основание за спиране, на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК, на процедурата, прекратена с оспорения административен акт, чиято законосъобразност е предмет на съдебна проверка в настоящето съдебно производство. Нещо повече – споделям доводите на касатора, че дори при инициирана такава процедура, режимът на природния парк, регламентиран с императивни законови норми, е в сила до издаването и влизането в сила на заповед на Министъра на околната среда и водите за промяна в границите на парка.

Считам, че цитираната в обжалваното съдебно решение съдебна практика, освен че не е такава по реда на чл.124 и следващи от ЗСВ, т.е. общозадължителна, е и неприложима в конкретния случай, тъй като е постановена по съвсем различни казуси.

Предлагам на състава на Върховния административен съд, III о. да отмени решение № 2794/26.04.2021 г. по дело № 8265/2020 г. на Административен съд – София град и се произнесе по същество, като отхвърли оспорването срещу решение № ВР-6-П/2020/28.07.2020 г. на Директора на РИОСВ-Враца.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законния срок след съвещание.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14.12 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: