Съдът уведоми страните, че се извършва звукозапис в съдебното заседание.

Касационният жалбоподател Изпълнителна агенция по лекарствата, редовно призован, се представлява от гл. юрк. Георгиева.

Ответникът "Фрамар" ООД, редовно призован, не се представлява.

За Върховна административна прокуратура се явява прокурор Борилова.

Юрк. Георгиева: Да се даде ход на делото.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, с оглед становището на страните и липсата на процесуални пречки и възражения, както и поради редовната процедура за призоваване на страните

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ДОКЛАДВА касационна жалба от Изпълнителна агенция по лекарствата, подадена чрез гл. юрк. Георгиева, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 330/15.06.2021 г. по адм. дело № 310/2021 г. на Административен съд - Плевен, към която няма приложени писмени доказателства.

Юрк. Георгиева: Поддържам касационната жалба. Няма да соча доказателства. Нямам доказателствени искания.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, с оглед липсата на доказателства и доказателствени искания, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

Юрк. Георгиева: Моля, да отмените постановеното Решение № 330/15.06.2021 г. по адм. дело № 310/2021 г. на Административен съд - Плевен, по подробно изложените от мен съображения в касационната жалба, като постановите ново по съществото на спора, с което да отхвърлите предявения от "Фрамар" ООД иск, като неоснователен и недоказан. Претендирам разноски за юрисконсултско възнаграждение. В случай на претендирани разноски от представител на "Фрамар" ООД за адвокатско възнаграждение над минималния размер, моля да бъде присъден такъв, според фактическата и правна сложност на делото и с оглед на минималните размери за адвокатско възнаграждение по Наредба 1/2004 г. и настоящото да се счита за възражение за прекомерност.

Прокурорът: Касационната жалба е допустима като подадена в срок, от надлежна страна в процеса, разгледана по същество е неоснователна. Не са налице касационните отменителни основания на чл. 209 т. 3 АПК.

Правилно съдът е преценил, че са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на административния орган на основание чл. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

За да възникне право на иск за обезщетение е необходимо да са налице кумулативно няколко предпоставки, а именно: вреда /имуществена или неимуществена/; незаконосъобразен акт; действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.

В конкретният случай е установено, че спрямо ответника, е било издадено наказателно постановление от 18.07.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата на основание чл. 294 вр. чл. 291 ал. 1 ЗЛПХМ и му е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

С Решение от 13.02.19г. по н.а.х.д. № 2981/18г. по описа на РС - Плевен, потвърдено с Решение от 29.07.19г. по к.а.н.д. № 395/2019г.на АС- Плевен наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно. Съдебният акт е влязъл в сила.

Аргументирано е становището на първоинстанционния съд, че в конкретният случай отговорността на административния орган за имуществени вреди, вследствие на заплатен адвокатски хонорар , следва да бъде реализирана по чл. 1ал. 1 ЗОДОВ. Налице е отменен от съда незаконосъобразен акт, издаден при или по повод изпълнение на административна дейност.

Решението на първоинстанционния съд е съобразено изцяло с ТР № 1/15.03.17г. по т.д. № 2/16г. на ВАС, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Предвид това, разноските за адвокатско възнаграждение, направени в производството по отменените постановления са основание за присъждане на имуществени вреди по чл. 1 ЗОДОВ, тъй като те представляват пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Неоснователни са възраженията на касатора, наведени в касационната жалба, че твърдените имуществени вреди не се намират в причинна връзка с издаването на незаконосъобразния акт на администрацията.

От представените по делото доказателства е установено, че в производството за отмяна на постановлението и в двете съдебни инстанции, ответникът е бил защитаван от процесуален представител – адвокат. Представени са доказателства за уговорено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, в който е вписано плащане по банков път, както и платежно нареждане, удостоверение от ДСК и справка, които по несъмнен начин доказват договорено и реално изплатено възнаграждение.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че ответникът е доказал претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за адвокатско възнаграждение в производство по обжалване на отмененото постановление. Първоинстанционният съд аргументирано е изложил съображения и за размера на платеното адвокатско възнаграждение, което е в съответствие с правната и фактическа сложност на спора.

При постановяване на атакуваното решение, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна и решението следва да бъде потвърдено.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД обяви, че ще се произнесе с решение, в определения за това срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.08 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: