КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

ОТВЕТНИКЪТ: "Златна земя 2011" ЕООД, редовно призовано, представлява се от АДВ. ЯНКОВ, преупълномощен от Адвокатско дружество „Шопов и Янков“, последното с пълномощно по делото.

ЗА ВЪРХОВНАТА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА СЕ ЯВЯВА ПРОКУРОР СИМОНА ПОПОВА.

АДВ. ЯНКОВ: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА касационната жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 132 от 22.04.2021 г., постановено по адм. дело № 505/2020 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“. Към касационната жалба няма приложени нови писмени доказателства.

ДОКЛАДВА, че е постъпил отговор на касационната жалба от ответното дружество чрез адв. Янков, също без приложени доказателства.

ДОКЛАДВА, че е постъпила и молба от 12.11.2021 г. от касатора чрез юрк. Марчева, в която е изразено становище да се даде ход на делото; поддържа се касационната жалба и не се ангажират нови доказателства, наведени са доводи по същество. Претендират се разноски съобразно инкорпориран в молбата списък на разноските по чл. 80 ГПК, състоящи се в заплатена държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение, общо 600,00 (шестстотин) лева.

АДВ. ЯНКОВ: Оспорвам касационната жалба, поддържам депозирания отговор. Няма да соча други доказателства.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ. ЯНКОВ: Моля да оставите касационната жалба без уважение, като искам да обърна внимание на два момента.

На първо място, в така подадената жалба не се съдържат касационни основания, предвидени в чл. 209 АПК, а отново се излагат само твърдения по същество. Считам, че правилно първоинстанционният съд е установил, че не са налице несъответствия между декларираните от доверителя ми данни и тези от извършената проверка, поради което няма никакви несъответствия и неспазване на условията на мярка 11 „Биологично земеделие (както твърди административният орган).

В тази връзка правилно първоинстанционният съд е обсъдил и мотивирал решението, като дори е обърнал внимание, че в самото решение на административния орган липсват мотиви. И ако такива могат да се извлекат евентуално от Методиката за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11, отново съдът внимателно е прегледал тази методика и е установил, че там се намалява и отказва финансиране само ако са констатирани несъответствия, каквито - както по делото стана ясно, няма.

На второ място, искам да отбележа, че едва в съдебно заседание процесуалният представител на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) заяви, че не оспорва и не търси несъответствия, а единствено оспорва това, че многогодишните култури, за които доверителят ми кандидатства за субсидия били в преход не 3 (три), а 2 (две) години. Това свое становище, което излага за първи път едва пред първата инстанция, ДФЗ черпи от тълкуване, направено от заместник-министъра на земеделието и храните, обективирано в писмо № 10-279/2017 г., с което писмо министърът тълкува чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/2015 г. и чл. 36 за размера на преходния период на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008.

Административният съд правилно заключава в решението си, че такова тълкуване на закона и на Регламента не е меродавен документ, няма нито обвързващ, нито задължителен характер.

Ето защо моля да потвърдите атакуваното решение на Административен съд - Добрич като правилно и законосъобразно.

Претендирам да присъдите на представляваното от мен дружество направените разноски, за които представям списък ведно с доказателства за заплащането им.

ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е допустима, като по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, постановено е при правилно приложение на материалния закон. Не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неправилност на решението.

Правилен е изводът на съда, че при издаването на оспореното уведомително писмо не са спазени изисквания за законосъобразност по чл. 146 АПК. Същото е постановено в нарушение на материалноправни норми.

С оспореното уведомително писмо е прието, че не са налице основания за подпомагане по подаденото заявление, поради неспазени базови изисквания, а именно неспазване на изискването за ненадвишаване на минималните периоди на преход по чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/2015 г. Съгласно цитираната норма плащанията за периодите на преход се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на преход към биологично производство съгласно чл. 36, чл. 37, пар. 2 и чл. 38, пар. 3 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.).

Правилата за осъществяване на биологично производство са регламентирани с нормите на Регламент (ЕО) № 834/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91, като въведения в Регламента термин "преход", съгласно чл. 2, б. "з", това представлява периодът на преход от небиологично към биологично земеделие в рамките на определен срок, по време на който са прилагани разпоредбите относно биологичното производство. Период на преход към биологично производство, който обективно е по-дълъг от определения с дял II, глава 5 от Регламент 889/2008 не води до нарушаване на разпоредбата на чл. 38, параграф 3 от същия, поради което не представлява и основание за отказ за оторизация на подпомаган стопанин по направление "Биологично земеделие". В случая чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г. не противоречи на Регламента, а препраща към него.

Обоснован е изводът на съда, че тълкуванието на касатора, че периодът на преход към биологично производство за ароматни и медицински растения е 2 г., а не 3 г., както е заявило дружеството-жалбоподател в заявлението си за субсидиране, е неправилно. Националните разпоредби не въвеждат различни и/или по-строги изисквания към земеделските стопани, отколкото съответните Регламенти на ЕС по отношение периодите на прехода към биологично производство/минималните периоди на преход за многогодишни растения са три години, както по чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/24.02.2015 г., така и по чл. 36, т. 1 от Регламент № 889/2008 г.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. препраща към периодите на преход към биологично производство, уредени в Регламента, но гласи, че плащанията, в предвидените случаи, се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на преход по чл. 38 от Регламента. Няма разпоредба нито в Регламент 889/2008 г., нито в Наредба № 4/2015 г., която да посочва кои са максималните периоди на преход. Що се касае до утвърдената със заповед на министъра на земеделието и храните Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" по ПРСР 2014-2020, в същата не могат да се въвеждат условия, които не са нормативно регламентирани в Наредба № 4/2015 г., както и в актовете от по-висш порядък. Недопустимо е с вътрешно служебен акт, какъвто е Методиката, да се извършва първична правна уредба на базови изисквания ,като се дописва Наредба № 4/2015 г. и се създава правило, което не съответства на смисъла на европейското право. В чл. 38, пар. 3 от Регламент № 889/2008 г. е посочен само минималният, но не и максималният период на преход.

Административният орган е приел, че състоянието на парцелите „в преход“ за трета година не отговаря на изискванията на Наредба № 4/2015 г., но при постановяване на отказа се е позовал на неизпълнение на базови и други изисквания, каквото установеното несъответствие не е. Дори и в Методиката, на която се основава оспореният административен акт, се посочва, че намаление или отказ за подпомагане се прави при несъответствие между декларираните от заявителя данни и данните от контролиращото лице по отношение на статуса на заявените за подпомагане площи, а в случая не е налице такова разминаване в данните на заявителя и на контролиращото лице. Налице е неправилно квалифициране от административния орган на установените факти и съответно неправилно приложение на материалноправните норми.

Предвид всичко това считам, че не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание в законния срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:19 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: