КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: З. Кишишев, редовно призован, не се явява, представлява се от АДВ. АНГЕЛОВА и АДВ. ВЪЛОВА, надлежно упълномощени.

ОТВЕТНИЦИТЕ:

Комисия за защита на личните данни, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

Д. Христов, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Адвокат Д. Попова, редовно призована, не се явява, представлява се от АДВ. БАЙДАНОВА, надлежно упълномощена.

А. Кишишева, редовно призована, не се явява и не се представлява.

ЗА ВЪРХОВНА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА СЕ ЯВЯВА ПРОКУРОР ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ.

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА касационната жалба на З. Кишишев против решение № 4198/25.06.2021 г., постановено по адм. дело № 4156/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз:

АДВ. АНГЕЛОВА: Поддържаме подадената касационната жалба и отправеното в нея искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) на основание чл. 628 ГПК по начина, по който е формулирано. Считаме, че становището на СЕС във връзка с Регламента за защита на личните данни има пряко отношение за правилното разрешаване на спора по настоящото производство, както и би имало характер на указание относно това - по какъв начин следва да бъдат използвани от адвокатите личните данни, до които те имат достъп по съдебни дела.

Това е основният мотив за отхвърляне на жалбата ни от Административен съд София-град (АССГ), а именно, че използването на личните данни от адвокат Попова е било правомерно само заради качеството й на адвокат по делото.

Считаме, че разясненията на СЕС по този въпрос, а именно дали адвокатите в качеството си на лица, изпълняващи обществени функции за защита интересите на техните клиенти по дадено дело, съответно получили в това качество достъп до лични данни на трети неучастващи по делото лица имат право да използват тези лични данни за цели, различни от първоначалната цел, с която тези данни са били предоставени от третите лица. В тази връзка моля да уважите отправеното от нас искане и след получаване на разясненията от СЕС да решите спора правилно по същество.

Няма да сочим доказателства и нямаме други доказателствени искания.

АДВ. ВЪЛОВА: Присъединявам се към казано от колегата Ангелова.

АДВ. БАЙДАНОВА: Оспорвам касационната жалба. Няма да соча доказателства.

Считам, че искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС е неоснователно.

ПРОКУРОРЪТ: Предвид предмета на правния спор и съдържанието на формулираните от ответника въпроси, така направеното искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. В случая няма основания за отправянето му (по реда на чл. 267 ДФЕС и чл. 628 ГПК, вр. чл. 144 АПК), като такова може да бъде направено при неяснота относно тълкуване на приложимите разпоредби на правото на Европейския съюз, относими към конкретния правен спор. Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното право с норми на европейското право. Последица от същото е неприлагане на противоречащата националноправна уредба по конкретното дело. В процесния случай се иска тълкуване от СЕС на норма от Регламент (ЕС) 2016/679, която е част от националното право, тъй като се прилага директно по силата на цитирания Регламент. Иска се също така и тълкуване на правни въпроси, въведени за решаване в първоинстанционното съдебно производство, по които АССГ е следвало да формира съответните изводи в обжалваното решение.

По направеното искане за оправяне на преюдициално запитване до СЕС ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, пето отделение ще се произнесе при обсъждане на делото по съществото на спора - с крайния съдебен акт.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ. АНГЕЛОВА: Моля да уважите изцяло подадената от нас касационна жалба и отмените оспореното решение по съображенията, изложени в същата.

Считаме, че оспореното решение е немотивирано, незаконосъобразно, неправилно, нарушаващо материалния закон, включващо както приложимото българско законодателство, така и европейското такова. Моля да го отмените.

Претендирам да ни присъдите сторените по делото разноски съобразно списък, който представям.

АДВ. ВЪЛОВА: Присъединявам се към изложеното от колегата Ангелова.

АДВ. БАЙДАНОВА: Моля да оставите без уважение касационната жалба и в сила решението на АССГ като правилно и законосъобразно по съображенията, изложени подробно в писмени бележки, които представям.

Претендирам да присъдите в полза на доверителката ми сторените в производството разноски, съобразно списък, който представям.

АДВ. АНГЕЛОВА: Правим възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна и молим да бъде съобразен с минималните размери по наредбата.

ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и като такава е процесуално допустима.

По същество е основателна. Налице са част от релевираните с нея пороци, съставляващи касационни основания за отмяна.

КЗЛД е постоянно действащ независим надзорен орган, който осъществява защита на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяване на достъпа до тях, както и контрола по спазването на ЗЗЛД и относимия Регламент /ЕС/ 2016/679 (ОРЗЛД). Обжалваното решение на Комисията е издадено в изискуемата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в несъответствие с приложимия закон. Същото се отнася и до оспореното съд.решение, което е неправилно и необосновано.

Съгласно чл. 4, § 2 от Регламент /ЕС/ 2016/679 „обработване означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни“. По делото не се спори, че адвокатът е администратор на лични данни, като по отношение на него е необходимо да съществува легитимно основание за обработване на лични данни на физически лица (което право не възниква само в резултат на качеството му на администратор на такова - без ограничение за вида и обема им). В чл. 6, § 1 от Регламента са изброени основанията за законосъобразно обработване, като в казуса по отношение на адвоката правилен е изводът на съда, че са налице условията на б „Д“ (обработването е необходимо при упражняването на официалните правомощия на администратора - адвокат), но само и единствено що се касае за личните данни, съотносими, свързани и ненадхвърлящи целите, за които се обработват, респективно - свързаните с конкретния предмет на гражданското дело.

Съгласно разпоредбата на чл. 31 ЗАдв., адвокатите имат свободен достъп и могат да правят справки по дела, да получават копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат или на адвокат от Европейския съюз, което удостоверяват чрез представяне на карта, издадена от Висшия адвокатски съвет, но това право не е неограничено. Тази законова разпоредба не дава право на адвоката на общо основание да осъществява конституционната си дейност за правно съдействие и защита на правата и законните интереси на физическите и юридически лица, а следва да се тълкува във връзка с чл. 24 от този закон, установяващ съдържанието на упражняването на адвокатската професия и чл. 25 от същия, уреждащ учредяването на представителна власт на адвоката по отношение на конкретен клиент - упълномощител и при съобразяване със Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Правото по чл. 31 /1/ ЗАдв. може да бъде упражнено при спазване на ограниченията по чл. 41 /2/ КРБ за незасягане на чужди права, защитени със закон. В този смисъл разпоредбата на чл. 31 ЗАдв. не може да дерогира разпоредбите на специалния закон - ЗЗЛД (включително - прогласените с него и с относимия Регламент принципи). В тази връзка, основателни са оплакванията на касатора, че в казуса от страна на администраторите на лични данни (адвоката, а в последствие - и гражданския съд) е нарушен принципа за „свеждане данните до минимум“ (чл. 5, § 1, б. В от Регламента), неотчетено от решаващия съд при постановяване на обжалваното решение. Съгласно този принцип следва да се обработват само тези лични данни, които са пряко и абсолютно необходими за целите и са свързани с конкретния предмет на делото (който в казуса е за упражняването на родителски права и издръжка). Действително лични данни за касатора като родител на страна по гражданско дело са били предоставени от последната с исковата молба и приложенията към нея, но същото е било достатъчно в контекста на предмета на делото и не е следвало от страна на администратора - адвокат да се изискват допълнителни такива относно икономическата идентичност на това физическо лице, съответно - да бъдат приемани като доказателства от гражданския съд. При липсата на съгласие на субекта на тези данни (относно пълното имотно състояние на лице, което не е страна по делото) и след като не са свързани пряко с предмета и целите на делото, използването им се явява незаконосъобразно.Това не е взето предвид и отчетено от компетентната КЗЛД, респективно - потвърдителното и оспорено съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: