КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Министерство на туризма, редовно призовано, представлява се от служител с юридическо образование В. Цанева.

ОТВЕТНИКЪТ: "ТЙВА ИНТЕРНЕШАНЪЛ" ЕООД, редовно призован, не се представлява.

ЗА ВЪРХОВНА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА се явява прокурор Тотева.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД предупреди страните, че по време на съдебното заседание се извършва звукозапис.

Пълн. Цанева: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА касационната жалба на Министерството на туризма срещу решение № 2206/01.12.2020 г., постановено по адм. дело № 2136/2020 г. на Административен съд - гр. Пловдив, към която няма представени доказателства.

ДОКЛАДВА отговор на касационна жалба, подаден от "ТЙВА ИНТЕРНЕШАНЪЛ" ЕООД чрез адв. Николова.

ДОКЛАДВА втора касационна жалба Министерството на туризма срещу решение № 1711/03.09.2021 г., постановено по адм. дело № 2136/2020 г. на Административен съд - гр. Пловдив, за поправка на явна фактическа грешка.

ДОКЛАДВА отговор по втората касационна жалба, подаден от "ТЙВА ИНТЕРНЕШАНЪЛ" ЕООД чрез адв. Николова.

Пълн. Цанева: Поддържам двете касационни жалби. Няма да сочим нови доказателства.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено, поради което

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

Пълн. Цанева: Моля да отхвърлите исковата претенция, тъй като считаме същата за неоснователна. Министерство на туризма изцяло е признало главницата по иска. Моля да отмените и двете решения. Първото като неправилно, тъй като искът е неоснователен. Министерството е заплатило разноските и не е дало повод за завеждане на делото. По допълнителното решение, с което се поправят фактически грешки, сме изложили подробно в касационната жалба, че всъщност решението е неправилно и следва да бъде отменено, тъй като изобщо в мотивната част не става ясно как е решаващият съд е стигнал до диспозитива, който е постановил при положение, че са налице толкова много грешки. Доколкото считам, че е налице разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, моля да не възлагате разноските в тежест на Министерството поради това, че сме я платили в срока за отговор и не сме имали възможност да я платим по друг ред освен по този, тъй като дружеството не е предявявало, преди завеждане на исковата претенция. пред нас да му бъдат заплатени разноските, нито пък е предоставил банкова сметка, така че те да бъдат заплатени В настоящото производство предявявам разноски.

ПРОКУРОРЪТ: Жалбите са процесуално допустима-подадена в срок от надлежна страна по делото. Посочени са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Валидно, правилно и обосновано е решението на първоинстанционния съд. Постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Неоснователни са възраженията на касатора за нищожност на оспореното решение поради изложена от съда фактическа обстановка, касаеща друго административно производство по ЗАНН. По съществото си допуснатите от съда грешки с посочени факти, неотносими към процесното дело, представляват допуснати очевидни фактически грешки, които към момента са отстранени /виж Решение № 1711/2021 на АС - Пловдив т. стр. 58 от делото/. Въпреки тези грешки по фактологията волята на съда е пределно ясна, като диспозитивът не поражда никакви неясноти. Обжалваното решение е постановено от законен съдебен състав, спазена е предвидената от закона форма на акта – чл. 144 АПК вр. чл. 235, ал. 4 ГПК, постановено е в съответствие с разпоредбата на чл. 172а АПК и съдържа всички изискуеми реквизити, съобразно правомощията на съда, регламентирани в нормата на чл. 222, ал. 1 АПК. От друга страна правилно съдът е възложил разноските по делото в тежест на ответника осн. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. Следва да се има предвид и практиката на ВАС /решение по АД № 3430/2020 г./, където се приема, че е налице право на ищеца за разноски при уважаване на иска по ЗОДОВ предявен във връзка с търсене на обезщетение за платени суми като съдебни разноски по ЗАНН, тъй като неуреждането на възможността за търсене на платените суми като съдебни разноски не следва да бъде в тежест на ищеца. Както е отбелязал ищецът в отговора си на касационната жалба ,липсва законово изискване за изпращане на покана за извънсъдебно плащане преди завеждане на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и такова не може да бъде поставено като условие за присъждане разноските в полза на ищеца. Правилна е и преценката на съда за дължимост на лихви върху присъденото обезщетение от момента на завеждане на исковата молба. Неоснователна е и касационната жалба срещу решението за поправка на ОФГ, като изложените възражения не отговарят на фактите. Не са налице касационни основан

ия за отмяна решението на АС - Пловдив.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание в законния срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:24 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: