КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ - Директорът на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. София, редовно призован, се представлява от юрк. Кръстева с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ - "Буларко Инженеринг" ЕООД, редовно призован, не се явява и не се представлява.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

юрк. Кръстева - Да се даде ход на делото.

Прокурорът - Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД уведомява страните на основание чл. 150, ал. 3 ГПК, че се води звукозапис в съдебното заседание, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА касационната жалба на Директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. София, срещу решение № 2766/23.04.2021 г. постановено по адм. дело № 5412/2020 г. по описа на Административен съд София - град, към която жалба няма приложени писмени доказателства, има направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

юрк. Кръстева - Поддържам касационната жалба. Няма да соча доказателства.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

юрк. Кръстева - Моля по съображения подробно изложени в жалбата, да я уважите като основателна, и да ни присъдите разноски по делото в размер на 6 130 лв., които включват юрисконсултско възнаграждение по наредбата за адвокатските възнаграждения и заплатена такса за касационно обжалване.

Прокурорът - Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и като такава е процесуално допустима.

По същество е основателна. Налице са релевираните с нея пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспореното съд. решение е неправилно. При постановяването му съда е допуснал СНСП, като е извършил неправилна интерпретация на релевантните факти, което е довело и до неправилното приложение на относимия материален закон.

В нарушение на чл. 172а /2/ АПК съда не е коментирал направените от касатора /като ответник в първоинстанционното производство/ становища и възражения в необходимата за това степен, като същите не са били взети предвид и надлежно разгледани и оценени. Независимо от извършеното разпределение на доказателствената тежест, по делото не са установени всички факти и обстоятелства и не са събрани всички доказателства от значение за правилното решаване на правния спор – налице ли е годен платежен инструмент, обосноваващ извършено авансово плащане и съставлява ли документа с наименование „фактура“ с №192/10.06.19 г. кредитно известие по чл.115 ЗДДС /с произтичащото от това/.

Видно от материалите по адм. преписка и по делото, вкл. заключението на приетата без възражения СИЕ /л.113, л.121/, първия от документите /фактура № 191/21.12.18 г./ не се съдържа по делото в оригинал, какъвто не е бил представен и в хода на ревизията. Не са представени, вкл. и при съд. разглеждане на спора изискуемите за установяване обстоятелствата по чл.115 /1/ ЗДДС документи, въз основа на които доставчика е длъжен да издаде известие към фактурата. Както правилно е отбелязал касатора, доказателства за настъпването и на двата юридически факта по чл.115 /1/ от закона не са ангажирани по делото, каквито не са и изискани от решаващия съд. Разпоредбите на чл.9 /3/ и /4/, чл.171 /2/ и /4/ АПК регламентират засиленото служебно начало в адм. процес, като съгласно същите съда е длъжен не само да дава конкретни указания на страните, но и да осъществява процесуално съдействие за законосъобразното решаване на спора. В случая съда не е указал на страна по делото да представи съответните доказателства /оригинала на фактурата от 18 г. с оглед евентуалното й оспорване, както и документи за разтрогване на предварителния договор за продажба на имота или такива за отпадане уговорката за сключването на окончателен/, вследствие на което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Необосновано съда е направил и извод, че в казуса е извършено авансово плащане по фактурата от 2018 г., позовавайки се на експертното заключение /в което липсва такава констатация/. Необосновани и несъответстващи на фактическите установявания са и останалите изводи на решаващия съд, вкл. относно получателя на сумата от 600 лв., като без налични доказателства относно развалянето на сделката не би могло да се приеме, че в случая е налице валидно кредитно известие, съобразено с основанията по чл.115 /1/ ЗДДС.

Предвид горното, оспореното съд. решение е неправилно – постановено при наличието на релевираните с жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и като такова следва да бъде отменено.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: