КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

ОТВЕТНИКЪТ: "РКЛ" ООД, редовно призовано, не изпраща процесуален представител.

ЗА ВЪРХОВНАТА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА СЕ ЯВЯВА ПРОКУРОР ИВАЙЛО МЕДАРОВ.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА касационната жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 132 от 05.10.2021 г., постановено по адм. дело № 159/2021 г. по описа на Административен съд - Шумен, към която няма приложени нови писмени доказателства:

ДОКЛАДВА отговор от „РКЛ" ООД чрез адв. Тончева, в който касационната жалба се оспорва като недопустима, алтернативно като неоснователна.

ДОКЛАДВА постъпило писмено становище от 01.03.2022 г. от ответното дружество чрез процесуалния му представител, с наведени доводи по съществото на спора. Направена е претенция за присъждане на разноски съобразно приложен списък.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и като такава е процесуално допустима. По същество е неоснователна.

Оспореният съдебен акт е правилен, като не са налице релевираните с жалбата пороци, съставляващи касационни основания за отмяна на чл. 209, т. 3 АПК. Неоснователни са оплакванията за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Същият е установил правно релевантните факти въз основа на събраните в хода на административното производство доказателства, като е формирал правилни правни изводи относно предмета на делото. Направеното от касатора възражение за необоснованост на съдебния акт е бланкетно, доколкото в жалбата няма посочени конкретни пороци във връзка с него. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане правилата на логическото мислене, на опитните правила и др., каквито грешки не са допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е установена точно и е подведена под вярната правна квалификация, като формираните от него изводи се основават на събраните доказателства. При постановяване на решението си съдът е изложил ясни и подробни мотиви, като не са налице непълноти и формални грешки, установяващи наличието на наведеното основание за отмяна. Неоснователни са и оплакванията за нарушение на закона. В конкретния казус, съобразно данните от таблица на стр. 4 от обжалваното уведомително писмо се касае за „Площи с неспазени базови и други изисквания“, като основание за издаването на акта единствено е неспазване изискването да не се надвишават минималните периоди на преход съгласно чл. 11 /5/ от Наредба № 4/24.02.2015 г. Съгласно цитираната разпоредба (нова, в редакцията й на ДВ, бр. 38/2020 г., в сила 24.04.3020 г., преди издаването на акта, но след подаване заявлението за плащане за 2018 г.), подпомаганите лица получават плащания по ал. 1 за срок, който не надвишава минималните периоди на приход към биологично производство съгласно чл. 36 /1/, чл. 37 /1/ и чл. 38 от Регламента на Комисията /ЕО/ № 889/2000 за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 834/2007. Предходната ал. 4 на чл. 11 от Наредбата (преди отмяната й през 2019 г.) има същото съдържание.

Неоснователни са оплакванията на подателя на касационната жалба, че 4 парцела с код БРП 4 не са допустими за подпомагане, тъй като по отношение на тях не е спазено изискването да не надвишават минималните периоди на преход съгласно чл. 11 /5/ от Наредбата (приемайки, че срокът от 2 години е посочен като фиксиран).

Противно на твърдяното от касатора, разпоредбата на чл. 11 /5/ Наредба № 4/2015 г. не ограничава срока на преходните периоди, а препраща към относимия Регламент 889/08, в който се определя само минималният срок. Продължителността на периода на преход е фактически въпрос, като изцяло нелогично и в противоречие с целта на закона е при липса на установени нарушения и при спазване изискванията за поетапно въвеждане на биологичното стопанство да се отказва плащане само на това основание. Следва да се има предвид, че целта на относимите Регламенти /889/08 и 834/07/ е чрез по-високия размер на финансирането на земеделските стопанства в преход да се даде възможност за безпрепятствено осигуряване периода на адаптация. При липсата на нормативно установен максимум на прехода, отказът не би могъл да се основава и да е свързан с незавършения негов период.

Предвид горното оспореното съдебно решение не страда от пороци, налагащи неговата отмяна. Същото е постановено при правилно приложение на материалния закон и е надлежно обосновано (като изводите на съда са съобразени изцяло със събраните доказателства). При постановяване на решението не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като същото е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание в законния срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:59 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: