КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ - "Дон Барон" ЕООД, редовно призован, не се явява и не се представлява.

ОТВЕТНИКЪТ - Директорът на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпила е писмена защита на 15.03.2022 г. от юрк. И. Панова, в която са изложени доводи по съществото на спора и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

Прокурорът - Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД уведомява прокурора на основание чл. 150, ал. 3 ГПК, че се води звукозапис в съдебното заседание, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА касационната жалба на "Дон Барон" ЕООД, срещу решение № 1688/18.08.2021 г. постановено по адм. дело № 1541/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

ДОКЛАДВА постъпила молба от "Дон Барон" ЕООД, ведно с приложен документ за платена държавна такса.

ДОКЛАДВА постъпила молба от "Дон Барон" ЕООД, ведно с приложено пълномощно.

ДОКЛАДВА постъпилата писмена защита от процесуалния представител на Директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив.

Прокурорът - Нямам искания.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА СЪДЪТ

ПРИЕМА и прилага събраните в касационното производство писмени доказателства.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

Прокурорът - Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, допустима е, разгледана по същество – e неоснователна.

С първоинстанционното решение е отхвърлена жалбата „Дон Барон“ ЕООД ЕООД против решение, с което е изменен РА, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит и са начислени лихви за забава.

За да отхвърли жалбата срещу изменения РА, обосновано е прието от съда, че в случая се касае за доставки на услуги по см. на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, при които касационния жалбоподател е получател и следва да самоначислил данък, съобразно разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, което той не е направил.

За да обоснове извода си съда се е позовал на еднозначно установеното по делото, че касационния жалбоподател е титуляр на рекламен акаунт в социалната мрежа Фейсбук и като титуляр на този акаунт е получател по доставки промотиране на стоки.

Основателно е отхвърлено възражението, че т. к. фактурите , издадени от чуждестранния контрагент са осчетоводени при свързани с дружеството лица ,които са придобили собствеността върху стоката и следователно те следва да декларират доставките.

Правилно е прието от съда, че възприетия подход на осчетоводяване на фактурите е извършен с цел укриване на получените приходи по рекламираните стоки, съответно укриване на приходи от продажбата им и недостигане на оборот, надвишаващ 50 000 лв. задължителен за регистрация по ЗДДС. Този извод е изведен вследствие проследяването от данъчния орган на доставките и отчитането им, който обосновано е възприет и от съда.

По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да остане в сила.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение след съвещание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: