П Р О Т О К О Л 

София, 02.03.2022 година

 

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на втори март две хиляди и двадесет и втора година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА
АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ
при участието на секретаря Николина Аврамова
и с участието на прокурора Ивайло Медаров
сложи на разглеждане дело № 12073 по описа за 2021 година
докладвано от съдията ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА
На поименното повикване и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК на второ четене в 11:51 часа:

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Комисията за защита от дискриминация, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

ОТВЕТНИКЪТ: "Ви Джи Ес 2010" ЕООД, редовно призовано, не изпраща процесуален представител.

ЗА ВЪРХОВНАТА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА СЕ ЯВЯВА ПРОКУРОР ИВАЙЛО МЕДАРОВ.

СЪДЪТ докладва постъпила на 22.02.2022 г. по електронен път от Комисията за защита от дискриминация чрез юрк. Главчев писмена молба, с която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Заявява, че поддържа подадената касационна жалба, взима становище по същество.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА касационната жалба на Комисията за защита от дискриминация против решение № 47 от 30.09.2021 г., постановено по адм. дело № 491/2021 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отменено решение № 546 на Комисията. Към касационната жалба няма приложени нови писмени доказателства и не е постъпвал отговор от ответното дружество:

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и като такава е процесуално допустима.

По същество е неоснователна. Не са налице релевираните с нея пороци, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК (нарушение на материалния закон и необоснованост).

Оспореното съдебно решение е правилно. Изводите на съда кореспондират изцяло със събраните по делото доказателства и противно на оплакванията на касатора са формирани след правилната им преценка. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение у съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагането на правилата за логическото мислене, на опитните правила и др. В конкретния казус грешки от такова естество не са допуснати, като направените в тази връзка оплаквания (за неправилна интерпретация на релевантните факти) са неоснователни. Първоинстанционният съд е установил точно фактическите обстоятелства по делото, като е достигнал до правилен и обоснован краен извод за материалната незаконосъобразност на обжалвания акт - решение от 16.06.2021 г. по пр. КЗДискр. 209/2020 г.

Противно на оплакванията на касатора, обжалваното негово решение е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, като при упражняване правомощията си по чл. 47 /1/ от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), Комисията не е взела предвид събраните в административното производство доказателства относно субектите, които могат да носят отговорност за нарушение на чл. 5 ЗЗДискр. при осъществена дискриминация за изграждане и поддържане на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, вследствие на което административното производство е проведено без участието на страна, която би могла да е адресат на отговорност по ЗЗДискр.

Съгласно разпоредбата на чл. 57 /1/ от Закона за хората с увреждания (ЗХУ), проектирането и изграждането на елементите на достъпната среда на сградите и съоръженията се извършват при спазване на наредбата по чл. 53 /3/ при условия и по реда, определени в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Според чл. 184 /1/ ЗУТ, съоръженията за достъпна среда на хората с увреждания в съществуващи сгради се изграждат (или поставят) въз основа на одобрен проект в съответствие с изискванията на наредбите по чл. 169 /4/ и издадено разрешение за строеж (или разрешение за поставяне). Относимата към датата на проверката и на издаване на акта наредба е отм. Наредба № 4/01.07.2009 г. (съгласно §6 от ПЗР на Наредбата от 26.01.2021 г., в сила понастоящем). Обоснован е изводът на съда, че всички съоръжения по чл. 14 от относимата наредба (предназначени за преодоляване на различните височини, като стълби, рампи, асансьори представляват строеж и за тях е необходимо одобряването на проект и издаването на разрешение за строеж. Съгласно относимите разпоредби на ЗУТ, инициатор на производствата по издаване на същите е възложителя, който е титуляр и на разрешението за строеж (чл. 144 /1/, т. 1 ЗУТ, чл. 148 /4/ ЗУТ). Според разпоредбата на чл.161 /1/ ЗУТ, възложителят е собственикът на имота, лицето, на което е уредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. В казуса е установено (което не се спори и от касатора), че ответникът по касация (адресатът на акта) не е в кръга на лицата, които ЗУТ определя като възложители, респективно - не е страната, която би могла да е адресат на отговорност по реда на ЗЗД. Постановяването на решението на КЗДискр. при неучастие на собственика на обекта в административното производство е довело до съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на акта, правилно и обосновано отчетено от решаващия съд.

Доколкото в касационната жалба не се съдържат възражения относно неконституирането от съда на собственика на обекта в съдебното производство и/или такива, свързани с нарушения от страна на решаващия съд на разпоредбите, уреждащи засиленото служебно начало в процеса (чл. 9 /3/, /4/, чл. 171 /5/ АПК) и оттам - допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, същите не следва /и не могат/ да са предмет на касационна проверка.

Обосновано от съда е прието, че в обжалвания акт липсва и обсъждане на всички правно релевантни факти относно установеното като нарушение, свързани с техническата възможност (или невъзможност) за поставянето на съоръженията по чл. 14 от Наредбата, както и по отношение характеристиката на конкретния обект. В този смисъл правилен е изводът за неизпълнение от страна на органа на задължението му по чл. 66, т. 2 от закона - за излагането на необходимите правни и фактически основания за издаването на акта.

Предвид горното оспореното съдебно решение е правилно - постановено при липсата на релевираните с жалбата основания за неговата отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание в законния срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:52 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: