СЪДЪТ уведоми страните, че на основание чл. 150 ал. 3 ГПК се прави звукозапис на съдебното заседание.

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: "Диагностично-консултативен център ХХII-София" ЕООД, редовно призовано, се представлява от адв. Илиева, с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ: Национална експертна лекарска комисия, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

ОТВЕТНИКЪТ: Б. Христова, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Тончев, с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ: Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ "Св. Йоан Кръстител" ЕАД, редовно призовано, не се представлява.

ОТВЕТНИКЪТ: Агенция за хората с увреждания, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

ОТВЕТНИКЪТ: ТП на НОИ София-град, редовно призовано, не се представлява.

ОТВЕТНИКЪТ: РД "Социално подпомагане" София-град, редовно призована, не се представлява.

ОТВЕТНИКЪТ: МЦ "Младост мед-1", редовно призован, не се представлява.

ЗА ВАП се явява прокурор Георгиев.

АДВ. ИЛИЕВА: Да се даде ход на делото.

АДВ. ТОНЧЕВ: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА касационната жалба от "Диагностично-консултативен център ХХII-София" ЕООД срещу решение № 4715/14.07.2021 г., постановено по адм. дело № 1789/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с развити в нея касационни основания. Към касационната жалба не са приложени писмени доказателства. Не са формулирани доказателствени искания.

ДОКЛАДВА отговор на касационна жалба от ответника „Медицински център Младост мед-1“ от 27.09.2021 г.

ДОКЛАДВА отговор от ответницата Б. Христова, подаден чрез адвокат В. Тончев от 29.09.2021 г. с приложен договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.

Адв. Илиева: Поддържам касационната жалба по съображенията, изложени в същата. Нямам доказателствени искания. Няма да представям доказателства.

Адв. Тончев: Поддържам отговора на касационната жалба. Оспорвам касационната жалба. Няма да правя доказателствени искания.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

Адв. Илиева: Уважаеми върховни съдии, моля да уважите подадената касационна жалба като отмените обжалваното решение на Административен съд София-град, съответно отмените решението на НЕЛК, както и да отмените обжалвания от представляваното от мен дружество болничен лист. Считам, че са налице касационните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, а именно обжалваното решение е необосновано и е постановено в разрез с материалния закон и по-специално цитираните в жалбата подробно норми на Наредбата за медицинската експертиза и Правилника за работата и организацията на органите на медицинската експертиза. Ще акцентирам, че първоинстанционният съд не е разгледал част от възраженията, релевирани пред него, в т.ч., че лекарят който е насочил пациента към ЛКК е взел участие в самата ЛКК и е определил срока на болничния лист. Подробни съображения съм изложила в писмени бележки, които представям. Претендирам разноски съгласно списък. Към същия прилагам договор за правна защита и извлечение от банкова сметка за превод на сумата за уговорен адвокатски хонорар.

Адв. Тончев: Уважаеми съдии от Върховен административен съд, моля да приемете депозираната касационна жалба за неоснователна и да потвърдите решението на административния съд като валидно, допустимо и правилно. Пред административния съд в хода на съдебното дирене се установи извън всякакво съмнение заболяването на освидетелстваната и възникналата вследствие на това заболяване временна неработоспособност. Това беше потвърдено от приобщената по делото рентгенография, компютърна томография, извършения преглед-консултация на пациент, свидетелските показания на разпитания свидетел и най-вече от съдебномедицинската експертиза, приета по делото. Същата установява тези факти и не беше оспорена от страните в процеса. Следователно по същество актът е издаден при наличие на основанието за неговото издаване, а именно обективно доказано състояние на временна неработоспособност. Дори и да се допусне наличието на евентуални административнопроизводствени нарушения, което ние оспорваме и подробни доводи сме изложили в отговора на касационната жалба, но дори и да се допусне, че има такива формални нарушения, намирам, че тези нарушения са несъществени, както е посочил съдът в първоинстанционното решение. Осигуреното лице не може и не следва да търпи неблагоприятни последици поради евентуални формални нарушения, които не са се отразили по никакъв начин на главния факт в административното производство, а именно дали освидетелстваното лице е било болно, съответно дали е било и неработоспособно. Доколкото това е доказано по делото считам, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Претендирам разноски за двете инстанции съобразно сега представен списък, който съдържа и разписка за извършеното плащане на възнаграждението пред Върховния административен съд.

ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество e неоснователна.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Със същото е отхвърлена жалбата на "Диагностично-консултативен център ХХІІ – София" ЕООД срещу Експертно решение №1221 от заседание №098/18.11.2020 г. на Националната експертна лекарска комисия, Специализиран състав по неврологични, УНГ и сърдечно-съдови заболявания.

Съдебното решение е постановено след подробно обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което са направени обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна.

От фактическа страна по делото е безспорно установено, че на Б. Христова на 13.05.2020 г. е бил издаден амбулаторен лист №437 от невролог – д-р С. Янкова, в който е отразена съответната анамнеза и предписана медикаментозна терапия, подробно описана в амбулаторния лист. Също така бил издаден и амбулаторен лист №223 от 14.05.2020 г. от д-р Х. Иванова, специалист вътрешни болести, в която била описана анамнеза, аналогична от снетата от д-р Янкова. Било е отразено и посещение за експертиза на работоспособността.

Впоследствие е издаден болничен лист №Е 20200064845 от членове на ЛКК при МЦ "Младост мед-1", в който е уточнена диагноза по [диагноза], с посочен домашно-амбулаторен режим на лечение за период от 20 календарни дни – в периода от 13. 05. 2020 г. до 01. 06. 2020 г. включително.

Болничният лист е обжалван от „ДКЦ ХХІІ – София“ ЕООД, като с Решение на ТЕЛК №2563 от зас. 135 от 18. 08. 2020 г., взето по документи, същият е отменен, тъй като в амбулаторния лист няма данни за предписана терапия.

Б. Христова е обжалвала решението на ТЕЛК пред НЕЛК, като с процесното ЕР №1221 от зас. 098 от 18. 11. 2020 г. на НЕЛК - Специализиран състав по неврологични, УНГ и ССБ, същото е отменено, а болничният лист е потвърден като правилно издаден по процедура и по същество.

По делото е допусната съдебномедицинската експертиза (л. 89), изготвена от вещо лице, специалист по нервни болести и професионални заболявания, чието заключение е прието без оспорване на страните. Експертът е стигнал до заключение, че специалистът – невролог правилно е преценил необходимостта от по-продължителна времена неработоспособност – 20 дни, като болничният лист с такава продължителност се издава от ЛКК. Уточнено е, че според медицинската документация в периода 13.05. – 01.06.2020 г. е налице времена неработоспособност на Б. Христова. Заключението е кредитирано изцяло от съда, предвид изготвянето му от компетентно вещо лице, което е отговорило пълно и обосновано на поставените въпроси.

В практиката си ВАС многократно е посочвал, че актовете на експертизата на работоспособността, каквито са болничният лист и експертните решения на НЕЛК, имат двояк характер. От една страна те са експертно заключение за здравословното състояние, респективно за работоспособността на освидетелстваното лице, а от друга страна са индивидуални административни актове, въз основа на които за това лице възникват определени права (например за отпуск за временна неработоспособност, трудоустрояване, съответните обезщетения, пенсиониране и т. н.). В случая от събраните по делото доказателства е установена правилността на експертното решение на НЕЛК, респективно на потвърдения с него болничен лист, в характера му на експертно решение за здравословното състояние, а доколкото са установени нарушения на процедурата по издаване на болничния лист, в частност – при попълване на медицински документи, тези нарушения не са съществени, тъй като не са повлияли на съдържанието на акта и затова не представляват основание за отмяната му.

Въпросите, свързани с диагностициране на заболяванията, включително с оглед конкретните симптоми, резултати от прегледи, изследвания и т. н., представляват въпроси от областта на медицината, за които се изискват специални познания, с каквито по правило съдът не разполага и за чието изясняване е необходимо назначаване на вещо лице. В случая, в съответствие с процесуалните правила на чл. 171, ал. 2 АПК, чл. 195 и чл. 197, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК, първоинстанционният съд правилно е назначил съдебно-медицинска експертиза и допуснал въпросите, формулирани от жалбоподателя. За вещото лице е определено такова със специалност в областта, към които се отнася заболяването, за което е издаден процесния болничен лист. От съдържанието на заключението по назначената съдебна експертиза, обсъдено в съответствие с изискването по чл. 202 ГПК, вр. чл. 144 АПК, се налага извода, че заключението е изготвено обективно и компетентно, а отговорите на вещото лице са обосновани. В заключението подробно са описани документите, въз основа на които са формирани изводите на вещото лице, както и са дадени пълни и мотивирани отговори на поставените въпроси. Страните не са оспорили това заключение нито формално, нито по същество, нито са предприели опровергаване на изводите на вещото лице чрез други доказателства. Предвид изложеното, съдът правилно е обосновал изводите си по делото със заключението на съдебномедицинската експертиза.

Относно изискванията за издаване на ЕР на НЕЛК като административен акт, съдът е обсъдил приложимите правни норми, при което е достигнал до обоснования и правилен извод, че не са допуснати нарушения на изискванията по чл. 146 АПК, които да представляват основание за отмяна на акта. Правилни са изводите на съда относно значението на установените нарушения при попълване на медицинската документация, а именно на чл. 27, ал. 4 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (Правилника), съгласно която при издаване на болничен лист ЛКК вписва в медицинския протокол по чл. 24, ал. 8 всички реквизити по чл. 23, ал. 1, т. 2 – такъв протокол не е бил съставен. Това нарушение е прието от съда за несъществено и неводещо до незаконосъобразност на болничния лист, тъй като е установено, че по същество актът е издаден при наличие на основание за издавеното му – обективно доказано състояние на временна неработоспособност. В тази връзка първоинстанционният съд правилно се е позовал и на съдебна практика, цитирана в решението, според която осигуреното лице не следва да търпи неблагоприятни правни последици от неизвършено вписване на данни в медицинския протокол по чл. 24, ал. 8, което при това не е свързано с негово виновно поведение.

Не могат да бъдат споделени и останалите доводи на касатора за неправилност на изводите на съда за закосъобразност на оспореното ЕР на НЕЛК, респективно на процесния болничен лист, свързани с нарушение на разпоредби на Наредбата за медицинската експертиза и Правилника. Съдът е изложил подробни мотиви защо приема, че няма допуснати такива нарушение, като същите се възприемат изцяло от настоящия прокурор, поради което не е необходимо да се повтарят. Единствено следва да се отбележи, че след като чл. 24, ал. 1, т. 1 от Правилника дава право на лекарската консултативна комисия да освидетелства лицата за продължаване на отпуск за временна неработоспособност над 14 дни за едно или повече заболявания без прекъсване, то няма пречка да се издаде директно болничен лист, когато още в самото начало, по преценката на изпращащия специалист и ЛКК, се налага отпуск за по-дълъг срок от 14 дни.

По изложените съображения следва да се направи извод, че обжалваното решение на административния съд не страда от твърдените пороци, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което предлаам да се остави в сила.

Реплика на адв. Илиева: Правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законния срок след съвещание.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14.24 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: