На поименното повикване и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК на второ четене страните се представиха, както следва:

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ "Глобъл Груп ЕУ" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител.

ОТВЕТНИКЪТ Директора на Дирекция" Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, редовно призован, представлява се от юрк. Горанов, с днес представено пълномощно.

За ВАП - прокурор Таралански.

СЪДЪТ уведоми страните, че при провеждане на съдебното заседание се извършва звукозапис.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

Юрк. Горанов: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ДОКЛАДВА КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА на "Глобъл Груп ЕУ" ЕООД, чрез адв. Жеков срещу Решение № 5787 от 14.10.2021 г. по адм. дело № 6634/2021 г. по описа на Административен съд – София - град, с приложено към нея пълномощно.

Юрк. Горанов: Оспорвам касационната жалба. Нямам доказателствени искания. Няма да соча други доказателства.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

Юрк. Горанов: Моля да отхвърлите касационната жалба като неоснователна и оставите в сила решението на първоинстанционния съд. Моля да ми бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна в производството пред първата инстанция, за която решението е неблагоприятно. Жалбата е неоснователна. Обжалваният съдебен акт е правилен, като не са налице релевираните с жалбата основания за отмяна по чл.209, т.3, предл.1 и 3 от АПК. Неоснователно е оплакването за необоснованост на съдебния акт. Съдът е събрал допустими от процесуалния закон, относими към предмета на делото и необходими за разкриване на обективната истина писмени доказателства и е установил правно-релевантните факти. Фактите са подробно анализирани от състава на първоинстанционния съд, при което формираните изводи са обосновани и са във връзка с установените факти, като при излагането им в мотивите на съдебното решение не са допуснати формални грешки и в която връзка са несъстоятелни оплакванията за необоснованост на съдебния акт. Обратно на твърденията в касационната жалба, съдът не е игнорирал произволно доказателствата, а е обсъдил събраните на фазата на съдебния контрол доказателства и след като е установил различни факти от твърдените от касатора, правилно е изградил своите правни изводи въз основа на тези факти. Обоснован е изводът на ревизиращите органи, че извършените от ревизираното дружеството продажби формират оборот за регистрация по ЗДДС. Правилно органите по приходи са приложили разпоредбите на чл.102, ал.4 и ал.5 във връзка с чл.96, ал.1, изр. второ от ЗДДС и чл.67, ал.2 от ЗДДС, като са начислили ДДС в размер на 21 750 лева и лихви в размер на 934,40 лева за реализирани продажби за месец юли 2020 г. Не е налице допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон. Съдът правилно е заключил, че доколкото е доказано, че са налице предпоставките на чл.102, ал.4 от ЗДДС и чл.12 от ЗДДС, правомерно е начислен данъка за данъчен период юли 2020 г. С оспорения ревизионен акт органите по приходите правилно са интерпретирали изложените в ревизионния доклад факти, както и заключението, че на основание чл.102, ал.4 ЗДДС ревизираното лице дължи ДДС за извършените от него облагаеми доставки за периода юли 2020 г. с общ оборот 190 230 лева до датата на регистрацията по ДДС - 20.08.2020 г. Във връзка с оплакванията на касатора, че в хипотезата на чл.102, ал.4 от ЗДДС елемент от фактическия състав е регистрацията по инициатива на органа, а не регистрацията по инициатива на регистрираното лице, следва да се изтъкне, че първоинстанционният съд изрично е коментирал в мотивите на обжалвания съдебен акт релевантните факти във връзка с тези обстоятелства. Ревизираното дружество е подало заявление за задължителна регистрация по ЗДДС, на основание чл.96, ал.1 ЗДДС едва на 06.08.2020 г., а на основание чл.96, ал.1 ЗДДС е издаден Акт за регистрация по ЗДДС № 2204220026092266/18.08.2020 г., връчен на дружеството на 20.08.2020 г., от която дата е неговата регистрация по ЗДДС. Изложените от касатора доводи за недължимост на данъка, респективно за материално-правните последици от служебната регистрация/регистрацията по инициатива на юридическото лице и систематичното място на нормата на чл.102, ал.4 от ЗДДС са несъстоятелни, доколкото не се опират на обективните правни норми. Предлагам на състава на Върховния административен съд, I о. да остави в сила решение № 5787/14.10.2021 г. по дело № 6634/2021 г. на Административен съд – София град.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ще се произнесе с решение, след съвещание.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:06.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: