КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: "Семи груп" ЕООД, редовно призовано, представлява се от АДВ. СТОЙКОВА, надлежно упълномощена.

ОТВЕТНИКЪТ: Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

ЗА ВЪРХОВНАТА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА СЕ ЯВЯВА ПРОКУРОР МАРИНЕЛА ТОТЕВА.

СЪДЪТ докладва молба от 25.03.2025 г., депозирана от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез юрк. М. Димитрова, която заявява, че поради служебна ангажираност е възпрепятствана да се яви в съдебно заседание, но не възразява да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие, взима становище по доказателствата и по същество. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

АДВ. СТОЙКОВА: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА касационната жалба на "Семи груп" ЕООД против решение № 1074 от 22.10.2021 г., постановено по адм. дело № 1437/2019 г. по описа на Административен съд - София-област, към която няма приложени нови писмени доказателства:

ДОКЛАДВА отговора на касационната жалба от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуален представител.

АДВ. СТОЙКОВА: Поддържам касационната жалба. Няма да соча нови доказателства.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ. СТОЙКОВА: Моля да уважите касационната жалба по подобно изложените в нея съображения, като искам да акцентирам върху няколко момента в хода на първоинстанционното дело и решението на Административен съд – София-област.

На първо място, Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) като държавна институция дава възможности на земеделските производители да участват в програми по подпомагане. В конкретния случай обаче те са длъжни да обезпечат целия процес административно, т.е. кой как кандидатства, какви са условията, на какво трябва да отговаря съответният земеделски производител. По делото безспорно беше доказано, че поради липса на информация, която следва да бъде осигурена от ДФЗ чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), в която се подават данните към земеделските производители, „Семи-груп“ ЕООД не е могло да заяви площта, която е следвало, за да покрие първоначалната година. В първата година по ангажимента земеделският производител поема площи в един размер, които следва географски да припокрие по наредбата в следващите 4 години. Само че след първата година съответният земеделски производител има възможност (пак по закон и наредба) да увеличи ангажимента, което и прави, и от там нататък вече не знае дали е одобрен или не е одобрен, с увеличението или без него. „Семи-груп“ ЕООД стартира ангажимента 2016 г., 2017-а го увеличава и фактически в процесната 2018 г. не е наясно дали му е одобрен ангажиментът с увеличението или е старият (първоначалният). Писмото за одобрение на ангажимента земеделският производител получава чак през 2019 г., когато то е съвсем неотносимо към кампания 2018-а, която е предходната.

На второ място, първоинстанционният съд не е кредитирал многобройните доказателства, които бяха събрани по делото. Освен това страшно много разводни процеса: назначаваше експертизи, които нямаха смисъл, защото се доказа, че има инструкции, които указват какво и как се прави съответните години от ДФЗ, издадени към съответните служители в службите. Не бяха приети от съда.

В нито един момент от ДФЗ не дадоха достъп до системата през 2018-а, а това искане беше поставяно от нас по време на целия процес. Вещите лица пък не бяха запознати със стария изглед на системата, поради което се наложи да събираме допълнително снимки, доказателства, вкл. и свидетелски показания. Има объркване според мен при вземане на решението от Административен съд – София-област, защото освен процесуалните нарушения, които бяха допуснати от самото начало, съдът беше назначил вещо лице, а още не беше приел доказателствата по делото. Тоест върху какви доказателства тогава да работят вещите лица.

И на последно място искам да отбележа, че ДФЗ насърчава в началото земеделските производители да кандидатстват по мерките. Впоследствие обаче заради липса на ясни правила и заради сложния и бюрократично оформен административен процес тези хора, които работят с животни и не са наясно с процедурата, масово се отказват (унищожават животни, унищожават площи).

Претендирам присъждане на направените по делото разноски, за които прилагам списък по чл. 80 ГПК ведно с договор за правна помощ.

ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба е допустима - подадена в срок от надлежна страна по делото. Посочени са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Правилно и обосновано е решението на първоинстанционния съд. Постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Правилен и основан на обективен анализ на доказателствата по делото е изводът на съда за законосъобразност на оспорения пред него акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г. за кампания 2018 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ).

Обоснована в тази връзка е преценката на съда, че установените факти реализират нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за прекратяване на биологичния ангажимент на земеделския производител в хипотезата на чл. 15, ал. 3, т. 1 вр. чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за поетото задължение през 2015 г., с одобрения за участие в мярката площ от 591.71ха. През следващите 5 години е следвало ангажиментът да се изпълнява върху същите масиви и блокове като размер, граници и местонахождение.

Към заявлението си за подпомагане оспорващият е приложил картен материал на очертаните блокове на земеделските стопанства, като е удостоверил с подписа си запознаване с резултатите от автоматичните проверки и констатираната грешка - не са декларирани същите площи спрямо декларираните от предходната година. Жалбоподателят не е оборил пред съда констатацията на административния орган, че при очертаването на заявените от жалбоподателя имоти за 2018 г. е установено непълно съвпадение в географското местоположение на одобрената площ и тази, заявена за подпомагане. В случая припокриването му референтните площи и заявените е под допустимия минимум по чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г., което предпоставя прекратяване на ангажимента на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредбата.

Обосновано, с мотиви, които споделям, съдът е приел за неоснователно възражението на оспорващия, че е бил лишен от възможността да ползва данните от предходната кампания и да копира границите на ползваните площи, тъй като през 2017 г. бил заявил за подпомагане по-голяма площ и не е имал знание за заповед № РД 09-192 от 28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е разпоредено да се приемат нови заявления за подпомагане, с които се поема нов ангажимент по мярка 11. Не е доказано от оспорващия възражението му, че заявяването на имотите не е по негова вина, а се дължи на невъзможност на служителите в общинската администрация да приемат заявлението му, поради липса на указания в инструкцията за работа с ИСАК.

Такива доводи са изтъкнати едва пред съда, липсват във възражението до административния орган, в което е посочен само един имот и както е отбелязал и съдът, дори този имот да не е могъл да бъде заявен поради фатална грешка, то прибавен към заявената площ отново не достига минимума от 90%.

Не са налице касационни основания за отмяна решението на АССО.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание в законния срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:05 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: