На поименното повикване и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК на второ четене в 11:45 часа:

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Директорът на Регионална дирекция по горите - Шумен, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

ОТВЕТНИКЪТ: "Агроенерджи" ЕАД, редовно призовано, не изпраща процесуален представител.

ЗА ВЪРХОВНАТА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА СЕ ЯВЯВА ПРОКУРОР ЧАВДАР СИМЕОНОВ.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА касационната жалба на Директора на Регионална дирекция по горите - Шумен против Решение № 6552 от 10.11.2021 г., постановено по адм. дело № 8382/2021 г. по описа на Административен съд – София – град, с което е отменено по жалба на "Агроенерджи" ЕАД негова заповед, с която не утвърждава горско-стопанска програма за поземлен имот в землището на [населено място], община Антоново. Към касационната жалба е приложена съдебна практика.

ДОКЛАДВА отговор на касационната жалба от "Агроенерджи" ЕАД, чрез адв. Моллов, който оспорва като неоснователна.

ДОКЛАДВА молба – становище от 05.04.2022 г. от юрк. Дечева, процесуален представител на Директора на Регионална дирекция по горите – Шумен, в която заявява, че не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие, изложени са съображения по същество на касационната жалба.

ДОКЛАДВА постъпила на 09.05.2022 г. молба от Директора на Регионална дирекция по горите - Шумен, в която също не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие и са изложени съображения по същество.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счита, че следва да се приеме за сведение приложената към касационната жалба съдебна практика, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА за сведение приложената към касационната жалба съдебна практика.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, като по същество е неоснователна. Съдебното решение е правилно. Постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Правилен и основан на обективна преценка на доказателствата по делото е извода на съда за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт - Заповед № 05-00147 от 19.07.2021 г. на Директора на регионална дирекция на горите гр. Шумен, с която е отказано утвърждаване на горскостопанска програма за поземлен имот с идентификатор 46735.11.24 в землището на [населено място], общ. Антоново, обл. Търговище. Правилно съдът е приел, че процесният имот не попада под режима на урегулиране по чл. 83 - чл. 84 от Закона за горите, доколкото разпоредбите на тези норми касаят територии, които макар и да не са горски територии по трайно предназначение, са придобили характеристиката на „гора“ след 01.03.1991 г. Доказателствата по делото обосновават извода, приет и от съда, че процесният поземлен имот е със статута на „земеделска територия“ и с начин на трайно ползване „Пасище“, при шеста категория на земята, която „земеделска територия“, с оглед извършената инвентаризация, записите на действащата към момента горскостопанска програма на Държавно горско стопанство Омуртаг и установената възраст на наличната дървесна растителност, е придобила характеристиката на гора преди 01.03.1991 г. Ето защо неприложими са процедурите по чл. 83 и чл. 84 от Закона за горите. В случая се касае за имот с трайно предназначение „земеделска земя“ към датата на придобиване с акт за собственост, но към датата на издаване на оспорената заповед той не е предназначен за производство на растителна продукция и паша на добитък. Процесният имот не е включен в баланса на горските територии. Съдът правилно е приел, че посоченото като основание от административният орган, да не утвърди горскостопанска програма за процесния имот - а именно, одобрението на лесоустройствената програма за поземлен имот да се предхожда от промяна на трайното предназначение на територията, за която се отнася, не намира опора в Закона за горите и Наредба № 18 от 07.10.2015 г. за инвентаризация и планиране на горските територии. Това изискване на административният орган противоречи и на нормата на чл. 2 ал. 3 от Закона за опазване на земеделските земи, който се явява специален в случая, предвид трайното предназначение територията на процесния поземлен имот. Отказът на административният орган е незаконосъобразен, тъй като противоречи на разпоредбата на § 9 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), чрез която законодателят едновременно е дал правото и е вменил задължение на собственика на имота, без да променят начина на трайно предназначение на територията, да осъществяват ползването на дървесината от тези земеделски територии, по реда разписан в Закона за горите. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание в законния срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:47 часа.