На именно повикване и след спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК, на второ четене, страните се представиха така:

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ - "ЦБА Франчайз" ЕООД, редовно призован, се представлява от адв. Иванов с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ - Директорът на дирекция ОДОП гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

адв. Иванов - Да се даде ход на делото.

Прокурорът - Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД уведомява страните на основание чл. 150, ал. 3 ГПК, че се води звукозапис в съдебното заседание, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА касационната жалба на "ЦБА Франчайз" ЕООД, срещу решение № 378/30.11.2021 г. постановено по адм. дело № 53/2021 г. по описа на Административен съд - Велико Търново.

ДОКЛАДВА постъпил писмен отговор на 26.01.2022 г. от Директора на дирекция ОДОП гр. Велико Търново, срещу касационната жалба, с приложено пълномощно и списък на разноските, като се претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 520,48 лв.

адв. Иванов - Поддържам касационната жалба. Няма да соча доказателства. Запознат съм с отговора. Не правя възражение по списъка с разноски.

Прокурорът - Нямам доказателствени искания.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА приложените към писмения отговор - пълномощно и списък на разноските.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

адв. Иванов - Моля да уважите депозираната пред Вас касационна жалба, от името на доверителя ми, а именно "ЦБА Франчайз". Подробни мотиви съм изложил в същата, които моля да имате предвид.

Единствено ще си позволя да обърна внимание, че доверителя ми е търговец на дребно, верига магазини "ЦБА", която оперира с множество на брой магазини, съответно продава на краен брой физически лица, съответно и начислява по този начин дължимото ДДС, по закупените от нейните контрагенти различни стоки, които продава в магазините си. Нормално и логично е след определен период от време, с оглед и икономическата обстановка, някои от субектите доставили стоките /които между другото са стотици/ просто да изчезнат и данъчните да нямат връзка с тях. Считаме обаче, че това не е основание за отказване правото на приспадане на данъчен кредит, дотолкова доколкото по преписката няма абсолютно никакви данни, че доверителя ми е продавал стоки в магазините си, без да е отчитал чрез фискалните си устройства задължението си да начисли данъка, от крайните получатели, а именно физическите лица, каквато е логиката на ДДС. В случая обаче се получава така, защото веднъж го е начислил, и втори път държавата чрез обжалвания ревизионен акт, отново му го вменява, да го дължи към бюджета повторно.

Подробни мотиви както казах сме изложили в касационната жалба, които изцяло поддържам. Моля за решение в този смисъл.

Прокурорът - Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Релевираните касационни основания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон при съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, не са налице.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото и е формулирал обосновани изводи, които споделям изцяло.

Спорна пред първоинстанционният съд е била реалността на доставките по фактурите издадени от Мегокомерс ООД ЕС, Мизия ЕООД, Фортуна-Ком ООД и ЦБА АД за процесните данъчни периоди, като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на ревизираното лице, получател по фактурите на посочения доставчик.

Реалността на доставките е основно изискване за възникване и упражняване на право на данъчен кредит, съгласно чл.68, ал.1 и чл.69 ал.1 от ЗДДДС, в каквато насока са и изискванията на правото на ЕС, залегнали в Директива 2006/112/ЕО и решенията на СЕС. Правилно съдът е посочил, че по силата на правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест е на оспорващия, който следва по несъмнен начин да установи, че издадените му от доставчиците фактури обективират действителни стопански операции – доставка на стоки.

Обосновано съдът е констатирал липсата на доказателства за реална доставка на документираните с процесните фактури доставки на стоки, поради което обосновано с РА на получателя същото е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Липсват доказателства за реална доставка на стоките по процесните фактури, няма представени доказателства за транспорта на същите до съответните обекти на дружеството-получател, не са представени складови разписки. В случая безспорно се касае за родово определени вещи-различни млечни артикули, чорапи чорапогащници, по отношение на доставката на които е необходимо установяването от обективна страна на получаването на стоката заедно с доказателства за индивидуализацията на стоката. В случая липсват доказателства за това, както и за произхода на фактурираната като доставена стока.

Правилен и обоснован е извода на съда, че редовното отчитане на фактурите и редовно водено счетоводство на ДЗЛ не са достатъчни за установяването на спорните понастоящем обстоятелства, тъй като счетоводните отчитания са взети само въз основа на самите фактури които са документално необосновани.

Становището на съда за липсата на реални доставки по см. на ЗДДС е съобразено и с трайната практика на ВАС, според която притежаването на данъчен документ, издаден от регистрираното лица, съставен според изискванията на закона само по себе си не е достатъчно, за да бъде лицето субект на правото на данъчен кредит за получените по този документ услуги.

Изводите на органите по приходите, възприети от съда не се опровергават от заключението на назначената ССЕ. Наличието на издадени фактури не удовлетворява изискването за пълно доказване на наличието на реално изпълнени доставки.

Неоснователно е касационното оплакване за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил съвкупно всички доказателства по делото и въз основа на тях правилно е приел, че не могат да се установят конкретните параметри във връзка със спорните доставки.

По изложените съображения следва да се приеме, че решението на административния съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: