На поименното повикване и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК страните се представиха, както следва:
КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява.
КАСАЦИОННИЯТ И ЧАСТЕН ЖАЛБОПОДАТЕЛ "Мирамар Инвест" ЕООД, редовно призован, се представлява от адв. Костов, редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
За ВАП - прокурор Таралански.
СЪДЪТ уведоми страните, че при провеждане на съдебното заседание се извършва звукозапис.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
адв. Костов: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ДОКЛАДВА КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА на Директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 767/14.04.2021 г. по адм. дело № 151/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив в частта, с която е отменен ревизионния акт. Към жалбата е приложено удостоверение за юридическа правоспособност.
ДОКЛАДВА КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА на "Мирамар Инвест" ЕООД, чрез адв. Гугушева срещу решение № 767/14.04.2021 г. по адм. дело № 151/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството. Към жалбата са приложени договор за правна защита и съдействие, платежно нареждане и списък на разноските.
ДОКЛАДВА ЧАСТНАТА ЖАЛБА на "Мирамар Инвест" ЕООД, чрез адв. Гугушева срещу определение № 810/03.06.2021 г. по същото дело по описа на Административен съд - Пловдив.
ДОКЛАДВА писмен отговор от "Мирамар Инвест" ЕООД на касационната жалба на Директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив, чрез адв. Гугушева, с приложени към отговора договор за правна защита и съдействие и пълномощно.
ДОКЛАДВА становище от 25.05.2022 г. от касатора Директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив, чрез процесуален представител, в което се заявява да се даде ход на делото, като се поддържа подадената касационна жалба, предявява се искане за присъждане на сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение.
адв. Костов: Поддържам така депозираната от нас касационна жалба, както и подадената частна жалба. Оспорвам касационната жалба на Директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП. Нямам доказателствени искания. Няма да соча други доказателства. Представям списък на разноските.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме приложените към касационните жалби писмени доказателства, както и днес представения от адв. Костов списък с разноски, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА приложените към касационните жалби удостоверение за юридическа правоспособност, договор за правна защита и съдействие, платежно нареждане и списък на разноските, както и днес представения от адв. Костов списък с разноски.
СЪДЪТ, с оглед липсата на други доказателствени искания, счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО:
адв. Костов: Моля да постановите решение, с което да уважите нашата касационна жалба и да оставите без уважение касационната жалба на органа по приходите. Моля да уважите и частната ни жалба срещу първоинстанционното решение в частта за разноските. Съответно Ви моля да отмените първоинстанционния акт в обжалваната от нас, неблагоприятна за касатора част, и да го оставите в сила в останалата му част.
По същество Ви моля да отмените процесния ревизионен акт в оспорваната от нас част. Претендираме разноските, включително и пред тази инстанция, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК, който представих в днешното съдебно заседание. Подробни съображения съм изложил в касационната жалба, както и в отговора на касационната жалба на другата страна и няма да ги преповтарям.
ПРОКУРОРЪТ: Касационните жалби са допустими, като подадени в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страни в производството пред първата инстанция, за които решението е неблагоприятно.
Жалбата на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив е основателна.
Жалбата на „Мирамар Инвест“ ЕООД е неоснователна. Обжалваният съдебен акт е частично неправилен, по отношение на който са налице релевираните касационни основания за отмяна по чл.209, т.3, предл.1-3 от АПК. Основателни са оплакванията за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът, макар да е събрал всички допустими от процесуалния закон, относими към предмета на делото и необходими за разкриване на обективната истина писмени доказателства, както и заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което установява правно-релевантни факти, е игнорирал произволно доказателствата, събрани от ревизиращите органи, като е тълкувал и превратно събраните на фазата на съдебния контрол доказателства, което с особена сила се отнася за заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Извод за реалност на доставките по процесните фактури не следва да се формира само от наличието на първични счетоводни документи и отразяването им в счетоводните регистри. От значение за делото е обстоятелството, че вещото лице не е открило нито един от доставчиците на адресите на дружествата от търговския регистър. В резултат на това, съдът е формирал правни изводи, които не се подкрепят от съвкупните доказателства по делото. Основателни са и оплакванията за нарушение на закона и необоснованост на съдебния акт в частта, с която е отменен ревизионния акт. Установените факти, не са помогнали на съда да формира правилни правни изводи относно действителност на доставките. Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит е следствие от изпълнението на предвидените в закона изисквания по отношение на конкретната доставка и посочените страни по доставката. Освен, че стоките трябва да са доставени и налични при получателя, следва и правото на собственост върху същите да е прехвърлено от доставчика по издадените фактури. В конкретния случай оспорващите ревизионния акт „Мирамар Инвест“ ЕООД е следвало да установят факта на реално придобиване на стоките, посочени в процесните фактури от правните субекти, издали фактурите. Първоинстанционният съд не е анализирал в съвкупност установените факти за липса на активи, собствена или наета база, складове и търговски обекти (недвижими имоти), кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците. Основателно е възражението на касатора, че съдът не е обърнал внимание на основен извод от заключението на вещото лице – получените материали (резервни части) не са водени аналитично, а са изписвани изцяло като текущ разход за основната дейност на дружеството-получател. Също така относимо към предмета на делото е и заключението на вещото лице, че не е възможно проследяването на доставките от други доставчици, идентични по вид и количество с тези по процесните доставки. Нито един от доставчиците на ревизираното дружество не е предоставил каквито и да било данни за сделките. При тези факти, първоинстанционният съд неправилно е приел, че са налице доставки. Представените по делото доказателства не удостоверяват фактическо движение на стоки/получаване на услуги (СМР). От заключението на приетата по делото ССчЕ, е видно, че доставчици на ревизираното дружество през ревизираният период са били „Акваграфикс“ ЕООД, „Алекс 10“ ЕООД, „Дон Тон“ ЕООД, „Йоан“ ЕООД, „Миско Арт“ ЕООД, „Ерая Медикал Инженеринг“ ЕООД, „Стоун Хаузес“ ЕООД, „Ти Джи Ентертейнмънт“ ЕООД, „Аскун“ ЕООД, „Колори – 1“ ЕООД, „Теле Адванс“ ЕООД, „Вехстроймар“ ЕООД, „Адвера Р 2016“ ЕООД, „Екс Груп С“ ЕООД и „Никсим“ ЕООД, като тези дружества не са намерени на адресите в търговския регистър, за да се формира извод за извършени по вид и количество доставки на стоки и услуги. Фактите за извършени плащания не могат да обосноват сами по себе си извод за реалност на доставката/услугата при липса на достатъчно доказателства за реалното изпълнение. Доколкото не се доказва, че спорните доставки са реално осъществени, то не може да се упражни правото на приспадане на данъчен кредит. Неправомерно начисляване на данъка по смисъла на чл.70, ал.5 от ЗДДС е налице, когато не е осъществена доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС. Установените факти – наличие на съставени първични и вторични счетоводни документи, при липса на доказателства за реално извършени доставки; липса на материално-техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на дейността, предмет на процесните фактури, липса на каквито и да било доказателства за транспорт т.е. физическо преместване на стоките, обосновават извода, че при недоказано реално осъществяване на доставки на стоки, извършените корекции на ползвания от ревизираното дружество данъчен кредит и начисления ДДС, са извършени от органа по приходите при точно приложение на нормите от ЗДДС.
Частната жалба, с оглед развитото ми заключение по-горе, е неоснователна. Не са налице основания за изменение на определението в частта за разноските.
Предлагам на състава на Върховния административен съд, I отделение да отмени решение № 767/14.04.2021 г. по дело № 151/2021 г. на Административен съд – Пловдив в съответната част и се произнесе по същество като отхвърли оспорването срещу ревизионния акт, в частта, с която е отменен. Предлагам на ВАС да остави в сила определение № 810/03.06.2021 г. по дело № 151/2021 г. на Административен съд – Пловдив.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.28 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: