На поименно повикване и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК страните се представиха така:

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Д. Кънева, редовно призована, не се явява и не се представлява.

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: С. Кънев, редовно призован, не се явява и не се представлява.

ОТВЕТНИКЪТ: Национална експертна лекарска комисия Специализиран състав по нервни очни и ССЗ, редовно призован, не се явява и не се представлява.

ОТВЕТНИКЪТ: М. Гашова, редовно призована, не се явява и не се представлява.

ОТВЕТНИКЪТ: "Ауто Плюс Шумен" ООД, редовно призован, не се явява и не се представлява.

ОТВЕТНИКЪТ: ТЕЛК Първи състав към "МБАЛ Шумен" АД, редовно призован, не се явява и не се представлява.

ОТВЕТНИКЪТ: Агенция за хора с увреждания, редовно призован, не се явява и не се представлява.

ОТВЕТНИКЪТ: Регионална дирекция "Социално подпомагане" Шумен, редовно призован, не се явява и не се представлява.

ОТВЕТНИКЪТ: Териториално поделение на НОИ - Плевен, редовно призован, не се явява и не се представлява.

ЗА ВАП се явява прокурор Симона Попова.

Върховният административен съд уведоми страните, че на основание чл. 150, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК се извършва звукозапис на съдебното заседание.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, шесто отделение, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА касационната жалба на Д. Кънева, срещу решение № 42/03.02.2022 г., постановено по административно дело № 355/2021 г. по описа на Административен съд - гр. Плевен, без приложени писмени доказателства и без формулирани доказателствени искания.

ДОКЛАДВА касационната жалба на С. Кънев, срещу решение №42/03.02.2022 г., постановено по административно дело № 355/2021 г. по описа на Административен съд - гр. Плевен, без приложени писмени доказателства и без формулирани доказателствени искания.

ДОКЛАДВА постъпил на дата 06.04.2022 г., писмен отговор по касационната жалба от ответника "Ауто Плюс Шумен" ООД, чрез процесуален представител - адв. Р. Стойчевски от АК - Враца, без приложени писмени доказателства.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, шесто отделение, счете делото за изяснено от фактическа страна и

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

Прокурорът: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е допустима като по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде ОТХВЪРЛЕНА.

Считам, че първоинстанционното решение е ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, постановено е при правилно приложение на материалния закон и процесуалния закон.

Въз основа на доказателствата по делото- писмени и гласни, съдът обосновано е приел, че в случая не са налице всички елементи от фактическия състав на трудовата злополука съгласно, чл. 55, ал. 1 от КСО.

При обстоятелствата, при които е станала злополуката, не може да се приеме, че е налице функционална връзка между причиненото на пострадалия работник увреждане/смърт/ и извършваната от него работа, която връзка да обуслови извод, че в случая е налице трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Това се потвърждава и от заключението на изготвената по делото СМЕ.

Материалноправната разпоредба на чл. 55, ал. 1 от КСО дефинира като трудова злополука не внезапното увреждане на здравето настъпило през работно време, а само това внезапно увреждане, което е станало през време, през което осигуреното лице е извършвало възложената му от предприятието работа или каквато и да било работа в интерес на предприятието. За да е налице трудова злополука следва да е доказана причинна и функционална връзка между изпълняваната работа и внезапно настъпилото увреждане.

Правилен е извода на съдът, че когато нетравматичното увреждане на здравето е патологично състояние, следствие на заболяване от каквото и да е естество, то не се счита за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО - чл. 73, ал. 2 НМЕ. От приложените медицински документи е видно, че лицето е починало от внезапна сърдечна смърт по механизма на остро разстройство на сърдечния ритъм/асистолия в резултат на камерни фибрилации или сърдечен арест, а /основната/началната причина е – хипертонична сърдечна болест /с увреждане на проводната система на сърцето/.

В случая е установено, че увреждането на Кънев не следва да се определи като внезапно по смисъла на чл. 55 от КСО, тъй като съгласно чл. 73, ал. 2 от НМЕ не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 от КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето /всички клинични форми, вкл. миокарден инфаркт/, мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести. От друга страна, увреждането е станало през работно време, но увреждането не е във връзка или по повод на извършваната служебно работа.

Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1, т. 5 и т. 6 от Наредбата за медицинската експертиза, ТЕЛК и НЕЛК са компетентните органи за определяне на причинната връзка между увреждането и настъпилата неработоспособност /смърт/ по повод на трудова злополука, професионална болест, военна инвалидност, гражданска инвалидност и причинна връзка между увреждане /смъртта/ и условията на труд по време на злополуката, включително при военна и гражданска инвалидност.

Когато внезапното увреждане на здравето е нетравматично, по смисъла на § 1, т. 36 от ДР на Закона за здравето, наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК (чл. 60, ал. 2 КСО), които при внезапно починало лице, какъвто е процесния случай, се произнасят по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията (чл. 66, ал. 1 НМЕ).

При липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинна връзка, но постановяват решение. В случая е безспорно установено, че не е извършвана аутопсия на починалия А. Кънев, поради което правилно НЕЛК не се е произнесла по причинна връзка в съответствие с цитираната нормативна забрана.

По силата на чл. 66, ал. от 1 НМЕ, при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията, а съгласно ал. 2, при липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинната връзка, но постановяват експертно решение.

В случая параметрите на произнасянето на ТЕЛК предвид липсата на протокол от аутопсия я задължава да не се произнася по причинната връзка, но да постанови решение, както е процедирано.

При нетравматичните злополуки следва да бъдат изследвани множество фактори и обстоятелства, следва да се използват специални знания относно това налице ли е функционална връзка, нещо което органът по чл. 60 КСО не може самостоятелно да извърши, с оглед на което е налице задължението за издаване на акт от органите на медицинската експертиза.

Неизвършването на аутопсия, каквато може да се извърши по искане на лицата визирани в чл.98, ал.3 от ЗЗ, сред които не е работодателят, препятства установяването на причината за смъртта, в т.ч. и причинната връзка между увреждането и условията на труд.

Възраженията в касационната жалба не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. То е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка. Изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства и са в съответствие с материалния закон.

Предвид гореизложеното считам, че решението на съда следва да се остави в сила.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, шесто отделение, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание.

Протоколът, изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:11 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: