На поименно повикване и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК на второ четене страните се представиха така:
КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: "Завет" АД, редовно призовано, не изпраща процесуален представител.
ОТВЕТНИКЪТ: Ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г., редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител.
ЗА ВАП се явява прокурор К. Куманов.
Върховният административен съд обяви, че на основание чл. 150, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК се извършва звукозапис на съдебното заседание.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седмо отделение, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА касационната жалба на "Завет" АД срещу решение № 23/21.02.2022 година, постановено по административно дело № 277/2021 година по описа на Административен съд - Разград, без приложени писмени доказателства.
ДОКЛАДВА постъпил в Административен съд - Разград на 04.04.2022 година писмен отговор по касационната жалба от ответника, чрез процесуален представител - юрк. Д. Ганчев, без приложени писмени доказателства.
ДОКЛАДВА постъпило на 19.09.2022 г. писмено становище от адвокат Х. Соколов - пълномощник на касационния жалбоподател, с която същият не възразява делото да се разгледа в съдебно заседание, заявява че поддържа изцяло касационната жалба, няма да сочи доказателства, няма доказателствени искания и излага съображения по съществото на спора.
Към становището няма приложени писмени доказателства.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седмо отделение, счете делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
Прокурорът: Касационната жалба е подадена в срок, същата е допустима, а по същество е неоснователна.
Решението на първоинстанционния съд е получено от касатора на 23.02.2022 г., а касационната жалба е подадена на 07.03.2022 г., поради което е спазен предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок.
Налице са процесуалните предпоставки за обжалване на решението - жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице (доколкото „ЗАВЕТ“ АД е страна по делото, а обжалваното решение е неблагоприятно за нея).
Съдебното решение е валидно, доколкото е постановено от съд, който е осъществил правосъдие в надлежен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е и изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе тази воля, дори без да е необходимо нейното тълкуване.
Касаторът твърди наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК.
С обжалваното решение № РД-11-1449 от 15.11.2021 год. на ръководителя на Управляващия орган по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020 год., е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19.
При постановяване на решението си първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото, обсъдил е доказателствата, възраженията на страните в производството и е направил верен извод за законосъобразност на оспореното пред него решение.
По делото е установено, че в условията за кандидатстване за финансова помощ е въведен критерия „малко предприятие“. Дефиниция на това понятие е дадена в чл. 3, ал. 2 Закон за малките и средните предприятия (ЗМСП). За да е такова едно предприятие един от критериите, на които следва да отговаря е средно списъчен брой на персонала, по-малък от 50 души. Предвид разпоредбата на чл. 4б, ал. 2 от ЗМСП ако в две последователни финансови години предприятието превиши или слезе под границите по чл. 3, това се отразява на неговия статус на микро, малко или средно предприятие.
Съгласно т. 27.1.I. от Условията за кандидатстване, на кандидата и на всички свързани предприятия и предприятия-партньори, когато кандидатът е посочил наличие на такива се извършва документална проверка по съответните критерии. „Предприятия партньори“ и „свързани предприятия“ са легално определени в чл. 4, ал. 3 и ал. 5 на ЗМСП. Събрани са доказателства за свързаност на кандидата с поне пет ЕООД и едно ДЗЗД.
Събрани са безспорни доказателства, че касаторът не отговаря на законовите изисквания за малко предприятие. В две последователни години 2019 г. и 2020 г. средно списъчният брой на персонала е над 50 души., респективно 53 и 62 лица.
Тези фактически установявания, са дали основание на първоинстанционния съд да направи правния извод, че оспорващият не отговаря на критерия за допустимост на кандидатите по процесната процедура, посочен в т. 11.1.3 от Условията за кандидатстване и правилно ръководителят на Управляващия орган е постановил решение, с което е отказал предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по подадено от оспорващия проектно предложение на основание чл. 38, т. 3 от ЗУСЕСИФ.
Напълно споделям тези правни изводи на първоинстанционния съд, защото видно от събраните доказателства оспорващият не е доказал, че отговаря на условията за бенефициент и единствената предвидена от закона възможност в този случай, е да се откаже финансиране.
Предвид гореизложеното, намирам решение № 23/21.02.2022 г. по адм. д. № 277/21 г. на АС-Разград за валидно, допустимо и правилно и като такова предлагам да го оставите в сила.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, седмо отделение, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.25 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: