КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: "Хидроенергострой" ООД, редовно призован, представлява се от адв. Мишева с днес представено пълномощно.

ЧАСТНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Комисията за енергийно и водно регулиране, редовно призована, представлява се от юриск. Методиева, надлежно упълномощена.

ЗА ВЪРХОВНАТА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА се явява прокурор Божкова.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, предупреди страните, че по време на съдебното заседание се извършва звукозапис.

Адв. Мишева: Да се даде ход на делото.

Юриск. Методиева: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА касационната жалба на "Хидроенергострой" ООД срещу решението, постановено по адм. дело № 1672/2019 г. на Административен съд - София - град, към която няма представени доказателства.

ДОКЛАДВА частната на "Хидроенергострой" ООД срещу Определение № 3608/18.05.2020 г., постановено по адм. дело № 1672/2019 г. на Административния съд - София - град, към която няма представени доказателства.

ДОКЛАДВА отговор на частна жалба, подаден от "Хидроенергострой" ООД.

Адв. Мишева: Поддържам касационната жалба. Поддържам подадения отговор. Представям за сведение на съда решение № 492/14.01.2021 г. по адм. дело № 13432/2019 г. на ВАС, с което последното ценово решение на КЕВР е обявено за нищожно.

Юриск. Методиева: Оспорвам касационната жалба на "Хидроенергострой" ООД. Поддържам частната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране. Няма да сочим доказателства.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

Адв. Мишева: Моляу на основание чл. 221 АПКу да отмените обжалваното решение като неправилно и да постановите друго решение по спора, с което да уважите исковете на доверителят ми като основателни и доказани. Аргументи за това сме изложили в подробна касационна жалба. Молим съда да ни присъди и направените по делото разноски. Представям списък на разноски с копие за другата страна.

Юриск. Методиева: Моля да отхвърлите касационната жалба като неоснователна и недоказана и да оставите в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Подробни аргументи излагам в писмено становище. Моля в полза на КЕВР да бъде присъдено юрисконсутско възнаграждение.

ПРОКУРОРЪТ: Касационната и частната жалба са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страна, а разгледани по същество, и двете са неоснователи, като съображенията за това са следните: Постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В мотивите на тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд е изяснено съдържанието на употребените в чл. 4 ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Правилен е изводът на съда, че пропуснатите ползи трябва да са сигурно събитие, а не предполагаемо и евентуално. В случая, както правилно е приел и първоинстанционния съд, решение № Ц-5/20.02.2015 г. на ДКЕВР е издадено, след като съдът е отменил т. 7 от решение № Ц-010/30.03.2011 г. и е върнал преписката на административния орган, т.е. че решение № Ц-5/20.02.2015 г. на практика замества т. 7 от отмененото решение на ДКЕВР. С Решение № Ц-5/20.02.2015 г. на ДКЕВР отново, считано от 01.04.2011 г,. е определена същата преференциална цена - 112, 48 лева/МВтч, без ДДС, за продажба на електрическа енергия от съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 Мвт, при средногодишна продължителност на работа – 2 500 часа, но без условието „въведени в експлоатация преди 19.06.2007 г.“. В случая правилно съдът е посочил, че касаторът не е доказала с всичики допустими средства, че притежаваната от него ВЕЦ е високонапорна деривационна, подязовирна ВЕЦ, с годишен изравнител с нетен пад над 100 метра и инсталирана мощност от 200 кВт, до 10 000 кВт, т. е. – над 10 MW и поради това се регулира от т. 4 (176, 68 лв. /МВтч.) на решение № Ц-010/30.03.2011 г., Решение № Ц-5/20.02.2015 г. на ДКЕВР . В случая обаче, решение № Ц-5/20.02.2015 г. на ДКЕВР (отменено), на което касаторът основава исковата молба, няма отношение към притежаваната от него ВЕЦ, тъй като Решение № Ц-5/20.02.2015 г. е постановено в изпълнение на съдебното решение, отменящо само т. 7 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. Останалите разпоредби от диспозитива на Решение № Ц-010/30.03.2011 г. (т.т. 1-6; т.т. 8-26) са запазили действието си. Именно по тази причина ищецът не може да черпи права и от решение № Ц-5/20.02.2015 г., и за целите на обезщетението по чл. 1 ЗОДОВ да се позовава на това решение. Правилно съдът е приел за неоснователна и недоказана претенцията за обезщетяване на пропуснати ползи, на база на разликата между по-високата приложима, съгласно хидроенергиийните характеристики на ВЕЦ преференциална цена, която би получил при продажба на електроенергията, ако не се прилагаше незаконосъобразната т. 7 от решение № Ц-010/30.03.2011 г. и решение № Ц-5/20.02.2015 г., и цената, която е получил при реалната й продажба“. Отмяната на т. 7, от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. е в сила от 17.12.2013 г., но ищецът не твърди и не представя доказателства да е предприел каквито и да било действия, вкл. до постановяване на Решение № Ц-5/20.02.2015 г., целящи договаряне с “ЧЕЗ ЕлекБългария“ АД на цена за изкупуване, която е по-висока от отменената по т. 7. По изложените съображения правилно съдът е приел, че в случая не са налице всички предпоставки за търсене на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, и правилно е извел извод за неоснователност на исковата претенции за имуществени вреди. Съдът, като е отхвърлил иска за присъждане на имуществени вреди, е постановил правилно решение. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователна е и частната жалба срещу Определение № 3608/18.05.2020 г. на Административен съд – гр. София, постановено по адм. дело № 1672/2018 г., с което е изменено Решение № 674/05.02.2020 г., по адм. дело № 1872/2018 г. в частта за разноските, като „Хидроенергострой“ ООД е осъдено да заплати на КЕВР само разноски за водене на делото в размер на 882 лв., тъй като неоснователно е било определено възнаграждение за един юрисконсулт в размер на 300 лв. В случая, доколкото се касае до искова молба, предявена преди 03.12.2019 г., то съобразно приложимата редакция на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ в тежест на ищеца се присъждат само разноските по делото, в които обаче не се включва адвокатското или юрисконсултското възнаграждение, когато молбата е отхвърлена. Съдът правилно е приложил материалния закон. Предвид изложеното считам, че частната жалба е неоснователна и същата следва да бъде отхвърлена.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание в законния срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 16:56 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: