П Р О Т О К О Л 

София, 15.03.2012 година

 

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИНА ТЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ АНЧЕВА
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
ЛОЗАН ПАНОВ
ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Светла Панева
и с участието на прокурора Динка Коларска
сложи на разглеждане дело № 1556 по описа за 2012 година
докладвано от съдията ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
На поименно повикване на страните и след спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК на второ четене:

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Р. П. Б. - редовно призован, не се явява и не се представлява.

ОТВЕТНИКЪТ Министъра на правосъдието - редовно призован, не изпраща процесуален представител.

ЗА В. се явява прокурор Коларска.

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

В. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, петчленен състав, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА:

 

В. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, петчленен състав, счете делото за изяснено от фактическа страна и

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

 

ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба е допустима и неоснователна. Решението е правилно като материалнозаконосъобразно и обосновано. Спорът е концентриран върху съответствието на решението с материалния закон. Неоснователен е доводът, че определенията за отказ, постановени от касатора отговарят на изискванията по чл. 254 от ГПК, имат писмена форма и са спазени изискванията на разпоредбата на чл. 32а от Правилника за вписванията. Обосновано съдът е приел, че определенията за отказ не са мотивирани, така както изисква чл. 254, ал. 1 от ГПК, същите не са обективирани във форма, която да позволи подреждане в книга за отказите, съгласно изискванията на чл.32а, ал.2 от Правилника за вписванията. При липса на уреждане в Правилника за вписванията на материята, относима към съдържание на определение за отказ за вписване, приложение намират общите разпоредби на чл.254 от ГПК (арг. от чл. 46, ал. 2 от ЗНА). Неоснователен е доводът за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които съдът не е отчел като основание за отмяна на акта. Обстоятелството, че касаторът има заличено дисциплинарно наказание е отразено в оспорения акт при липса на изрична забрана за това и без този факт да се е отразил на вида на дисциплинарното наказание. В случая е наложено най-лекото такова – по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ. Неоснователен е доводът, че при съдебния контрол върху акта не е отчетен факта на липса на мотиви във връзка с приложението на чл. 309 от ЗСВ. Мотиви, в подкрепа на довода за затруднение или забавяне на производството, в резултат на неизпълнение на служебни задължения на касатора в посочения по-горе смисъл се съдържат както в предложението за налагане на дисциплинарното наказание на административния ръководител - председател на РС-Варна, така и в докладна записка № 11-00-1403/15.03.2011 г. на главен инспектор Маданска. Съдебният контрол върху оспорената заповед е проведен по реда на чл.168 от АПК. Не са налице касационни основания за отмяна на решението.

 

В. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, петчленен състав, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание в законния срок.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЕКРЕТАР: