След изпълнение разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК, на именно повикване на второ четене страните се представиха така:

Касационният жалбоподател Директора на Агенция по вписванията, редовно призован, представлява се от юрк. Г..

Касационният жалбоподател С. С. Н., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. А..

Ответникът Районен съд Разлог, редовно призован, не се представлява.

Ответникът Министерство на правосъдието, редовно призован, представлява се от юрк. Д..

За Върховна административна прокуратура се явява прокурор М..

Страните /поотделно/: Да се даде ход на делото.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

В. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:

юрк. Г.: Поддържам нашата касационна жалба. Оспорвам жалбата на С. С. Н. като неоснователна и недопустима. Няма да представям доказателства.

адв. А.: Поддържам жалбата на моята доверителка. Оспорвам жалбата на Агенция по вписванията. Няма да представям нови доказателства.

юрк. Д. Оспорвам жалбата на С. С. Н.. Не оспорвам жалбата на Агенцията по вписванията.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА СЪДЪТ,

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА представените писмени доказателства по делото.

В. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

юрк. Г.: Моля да уважите касационната жалба на Агенция по вписванията и отхвърлите жалбата на С. С. Н., като неоснователна и недопустима. Подробни съображения съм развила в писмени бележки, които представям и моля да приемете.

адв. А.: Моля да постановите решение, с което да уважите жалбата на моята доверителка в частта, в която съдът не е уважил исковата претенция за присъждане на законната лихва, както и да уважите исковата претенция за претърпените вреди, представляващи направени разноски пред Районен съд Разлог. Съгласно параграф 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, за неуредените въпроси се прилага гражданския закон, поради което субсидиарно приложение намира ЗЗД. Считаме, че обезщетението е дължимо с лихва, считана от датата на увреждане, съгласно чл. 51 от ЗЗД. Моля да вземете предвид доводите, подробно изложени в жалбата ни. Считам жалбата на Агенцията за вписванията за неоснователна. Моля да не се кредитира писменото доказателство, приложено по жалбата на Агенция по вписванията, тъй като то противоречи на приложеното по делото писмо на министерство на правосъдоието, в което са отразени резултатите от направено разследване на случая и е констатирано нарушение на Правилника за вписвания и забавеното вписване на исковата молба, а така също противоречи на приложеното по делото писмо на Изпълнителния директор на Агеанция по вписванията до Министерство на правосъдието, което сочи, че не може да бъде наложено дисциплинарно наказание на служителите, обслужващи вписвания при Районен съд Разлог за конкретния случай, поради това, че е изтекъл преклузивния срок, в който може да бъде образувано дисциплинарно произвоздство и наложено дисциплинарно наказание.

юрк. Д.: Моля да оставите касационната жалба на С. С. Н. без уважение, като неоснователна. Решението на Административен съд Перник е обосновано и законосъобразно. Моля да уважите касационната жалба на Агенция по вписванията в частта, в която е обжалвана. Съображенията за това са изложени в жалбата на Агенцията. Претендираме направените разноски по делото.

Прокурорът: 1. Касационната жалба на Агенция по вписванията е неоснователна. Правилно съдът е приел, че искът по чл. 1 ЗОДОВ е недопустим срещу Районен съд, тъй като съдията по вписване се назначава и уволнява от Министъра на правосъдието, а при незаконосъобразни действия на съдията по вписване, субект на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ е Министерство на правосъдието. Районният съд е орган на съдебната власт и може да носи отговорност по чл. 2 ЗОДОВ и не е от кръга на лицата по чл. 1 ЗОДОВ.

По отношение на Министерство на правосъдието искът е допустим, но неоснователен, тъй като липсват данни за нарушени служебни задължения от съдията по вписванията.

Правилно е ангажирана отговорността на Агенцията по вписванията, тъй като е доказано, че по-късното вписване на исковата молба на Н. – на 01.06.2007 г., е причина за отхвърляне на предявения иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като техническото вписване на исковата молба е извършено от служители на Агенцията по вписванията. Това вписване е извършено в нарушение на чл. 9, ал. 1 от Правилник за вписванията, съгласно който исковата молба, постъпила на 30.05.2007 г., трябва да се регистрира и се вписва незабавно в рамките на работния ден, в който е постъпила. Исковата молба е вписана на 01.06.2007 г., т.е. два дни след подаване на допълнителната молба до съдията по вписванията. Искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е отхвърлен, тъй като е установено, че исковата молба е била вписана, след като преди това е вписан нотариален акт за продажба на същия имот на трето лице. Вписването на исковата молба не може да се противопостави на купувача по нотариалния акт. Претенцията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу допуснато незаконосъобразно действие на служители от Агенцията по вписванията, изразяващо се в забавено вписване на исковата молба /незаконосъобразно бездействие/, е доказана. Доказана е причинната връзка между незаконосъобразното бездействие на служителите на Агенцията по вписванията и настъпилите като следствие от него имуществени вреди за Н..

Касационната жалба на Н. е неоснователна. По отношение на претендираната лихва от 12.05.2007 г., датата на сключване на предварителния договор и дата на плащане, до датата на предявения иск пред Административен съд, П.. Лихвата се дължи от длъжник, а Агенцията по вписванията няма двустранни отношения с касатора. Имуществената отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обективна и безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността и затова ответникът не може да се задължи да понесе по-голяма санкция /заплащане на лихви/ от това, което реално е настъпило като вреда за касатора.

Претенцията на касатора за парична сума от 2370 лева, представляваща съдебни и деловодни разноски по гражданско дело, водено пред Районен съд, Р., е неоснователна, тъй като в съдебното производство не е участвала като страна Агенцията по вписванията. Делото е водено между касатора и лицето, с което са били в договорни отношения.