На поименното повикване и след спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК на второ четене:КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Директора на Дирекция "О.", [населено място] - редовно призован, не изпраща представител.
ОТВЕТНИКЪТ [фирма], [населено място] - редовно призован, не се представлява.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
В. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА и постъпилите становища от двете стнани относно определението на съда от 23.02.2010 г., с което страните са уведомени за инициираното от страна на съда преюдициално запитване до С. и въпросите, които са формулирани в същото определение.
В. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, счете делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: С оглед така изготвеното предложение за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, считам че делото следва да се спре. Това обстоятелство налага прилагането на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Евентуално последващо решение на С. би отговорило на въпросите поставени от съдебния състав на ВАС, отнасящ се до определяне вида стоки втора употреба, както и тълкуване на разпоредбите на чл.311, 314 и 320 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и нейното прилагане спрямо реда на облагане в глава ХVІІ от ЗДДС.
В случай, че решите делото по същество, така подадените касационни жалби са допустими, но по същество се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение по следните причини: Първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспорвания административен акт – решение на директора на Д.-В. от 29.04.2009 год., с което е потвърден РА от 12.03.2009 год. на ТД НАП-С., е частично незаконосъобразен. В хода на съдебното производство е било установено, че ревизираното лице представлява дилър на стоки втора употреба, по смисъла на §1, т.23 от ДР на ЗДДС, като е избрал осъществяваните от него сделки да се облагат по реда на чл.151, ал.1 от с.з. Последното обстоятелство е довело данъчният орган до законосъобразният извод облагаемите сделки на дружеството да са по реда на чл.151, ал.4 от ЗДДС, съответно упражненото от получателя право на приспадане на данъчен кредит не е било приложимо. Това е щяло да стане едва в периода, през който данъкът за последващите доставки стане изискуем. Не е основателно направеното касационно възражение за неприложимостта на глава ХVІІ от ЗДДС, касаещ специални ред за облагане маржа на цената. Този ред се прилага и спрямо вносителя, какъвто се явява дружеството, а така също и по отношение на стоки, доставени от други страни.
Не е основателна и подадената от Д.-В. касационна жалба, касаеща признато право на данъчен кредит за м.март 2008 год. Стоките, за които съдът е признал това право не са били индивидуално определени още при тяхното внасяне, каквото е изискването на §1, т.19 от ДР на ЗДДС. В този смисъл облагането по глава ХVІІ от ЗДДС е невъзможно и следва да стане по общия ред.
В. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание в законния срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: