КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ - Директорът на Дирекция "О." [населено място], редовно призован, не се явява и не се представлява.

ОТВЕТНИКЪТ - [фирма] [населено място], редовно призован, не изпраща представител.

За В. - прокурор С.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

В. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА и писмени бележки от процесуалния представител на ответника - адв. П.М.:

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба е частично основателна.

Съгласно чл.108 от ДОПК, задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт, по чл.118 от ДОПК, а когато не е издаден такъв и е изтекъл срока по чл.109 от ДОПК – установените задължения по Раздел І на Глава 14 от ДОПК, се считат за окончателно установени. А. се издава в друго особено производство, регламентирано в Глава 16 на ДОПК и с него не се установяват данъчни задължения (предвид чл.108 и чл.118 от ДОПК). Освен това, с издаването му не се преклудира възможността за извършване на данъчна ревизия, с оглед разпоредбите на чл.128 и следващите от ДОПК (в приложимите им редакции).

Същото се отнася и за ДАПВ, като се имат предвид чл.112 и чл.107, ал.2 връзка чл.67, ал.1 - 4 Д..

Различната регламентация на производствата по чл.118 и чл.129 ДОПК (респ. чл.112 Д.), различният характер и последици от крайните актове РА и А. (ДАПВ) не дават основание да се приеме, че в случаите на издаден А. (ДАПВ) се явява приложим чл. 133 и сл. ДОПК.

В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл.129, ал.3 ДОПК , в което се регламентират хипотези подобни на настоящите. След като в ДОПК не е регламентирана процедура за произнасяне, по реда на чл.133 и чл.134 ДОПК, в случаите на ДАПВ (изготвени по реда на Д.) не би следвало да се приема разширително тълкуване на посочените разпоредби. Ако законодателят е имал намерение да възпроизведе регламентацията в чл.115 Д., редакцията на чл.133 ДОПК би била идентична, относно вида на данъчните актове, което не е сторено.

В подобен смисъл относно правилното приложение на част от цитираните разпоредби са изложени известни мотиви в Решение № 10831/2008 г., по адм. дело № 5680/2008 г. на ВАС.

Ако законодателят е споделял съображенията в обжалваното решение, не би създал разпоредбата на чл.129, ал.3 ДОПК и различната регламентация на производствата по издаване на РА и А..

С оглед на изложеното неправилно решаващият състав е обявил нищожността на РА и решението в тази му част се явява неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и следва да се отмени, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане.

Касационната жалба е неоснователна в останалата й част, с която се обжалва решението в отменителната му част за периоди 04. и 07.2007 г. След изпълнения на задълженията по чл. 236, ал. 2 ГПК и подробен анализ на разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 54, чл. 25, ал. 5, чл. 143, ал. 1 и § 1, т. 19 ДР на ЗДДС, правилно решаващият състав е приел, че процесните стоки не са индивидуално определени и не попадат в хипотезата на т. 19 на § 1 на ДР на ЗДДС и са неприложими разпоредбата на Глава 17 ЗДДС, общите такива и РА в тази му част е незаконосъобразен.

В тази му част обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК налагаща отмяната му и следва да се остави в сила, а касациноната жалба в тази й част се отхвърли, като неоснователна.