На поименното повикване и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК на второ четене:

СЪДЪТ уведоми страните, че на основание чл. 150, ал. 3 ГПК се прави звукозапис на съдебното заседание.

ПОДАТЕЛЯТ НА КАСАЦИОННИЯ ПРОТЕСТ: Окръжна прокуратура - Враца, редовно призован, не се представлява.

ОТВЕТНИКЪТ: Главният архитект на община Мездра, редовно призован, не се явява и не се представлява.

ОТВЕТНИКЪТ: "КА-5" АД, редовно призован, се представлява от АДВ. АТАНАСОВ и АДВ. БАКАЛОВА.

ЗА ВЪРХОВНА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА се явява прокурор АНТОАНЕТА ГЕНЧЕВА.

АДВ. АТАНАСОВ: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА касационния протест на Окръжна прокуратура - Враца против Решение № 88/01.03.2022 г. г., постановено по адм. дело № 443/2021 г. по описа на Административен съд Враца, към който няма представени писмени доказателства и не са формулирани доказателствени искания, както и писмен отговор по нея от адв. Л. Дамянов, пълномощник на ответника "КА-5" АД.

ДОКЛАДВА постъпила на 28.09.2022 г. молба от Окръжна прокуратура - Враца, с която поддържа протеста и прави възражение за прекомерност на исканите адвокатски възнаграждения.

АДВ. АТАНАСОВ: Оспорваме касационния протест. Поддържаме подадения отговор. Нямаме доказателствени искания. Няма да сочим доказателства.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ. АТАНАСОВ: Уважаеми върховни съдии, от името на доверителя ми моля да постановите решение, с което да отхвърлите касационния протест и да оставите в сила първоинстанционното решение. Претендирам на доверителя ми да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, за които представям списък. Представям и подробни съображения в писмена защита в допълнение към отговора.

АДВ. БАКАЛОВА: Уважаеми върховни съдии, обобщавайки изложеното в отговора на касационния протест и на писмените ни бележки, искам да помоля при постановяване на вашия съдебен акт да имате предвид нашето становище, развито в тези два документа относно разширителното тълкуване на понятието „разпореждане“ с имот публична държавна собственост, което прави касатора като считаме, че не са нарушени разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и ал. 5 от Закона за държавната собственост. Изразяваме становище, че използването на публичната държавната собственост за стопански цели, за развитие на дейности, които са уредени по закон, включително и от частно-правни субекти не нарушава забраната за разпореждане в смисъла, в който касатора е изложил оплакванията си в касационния протест.

Подробни съображения сме развили в отговора и съответно в представените днес писмени бележки, където сме си позволили да цитираме и практиката на Върховния административен съд по поставения правен въпрос.

ПРОКУРОРЪТ: Протестът е процесуално допустим, подадена в срок, от надлежна страна. Протестът пред АС – Враца е подаден от прокуратурата в изпълнение на правомощията й по чл. 16, ал. 1 т. 1 от АПК.

Първоинстанционният съдебен акт е правилен.

Обоснован е изводът на съда, че процесният административен акт не е нищожен. Обжалваното РС е издадено от компетентен орган - от главния архитект на община Мездра, който е материално и териториално компетентен орган. Административният акт е издаден и в предписаната от закона форма Липсва нарушение относно формата на административния акт, което да е особено съществено и да опорочи волеизявлението на административния орган и да го направи нищожно.

При издаването на оспорения административен акт не са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила, които да мотивират прогласяване на неговата нищожност. В обжалваната заповед е посочено правно основание, поради което заповедта има своята законова опора.

Правилно съдът е посочил, че твърденията за нарушение на материалния закон, могат да бъдат релевирани само при претенция за незаконосъобразност на акта, но не и при претенция за неговата нищожност.

В случая съда от представените по делото писмени доказателства е установил, че процесното РС е издадено в съответствие с действащите към момента на издаването му относими норми от ЗУТ, ЗВ и ЗЕ и след представяне на всички законово изискуеми документи, въз основа на одобрени по реда на ЗУТ и ЗВ инвестиционни проекти, както и след провеждане на необходимите предшестващи административни процедури. Дружеството е изпълнило всички нормативни изисквания с оглед законосъобразното реализиране на инвестиционното намерение за изграждането на МВЕЦ – налице е прединвестиционно проучване за изграждане на ВЕЦ, предвидено в ЗООС; спазило е нормативните изисквания на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, чл. 9 от ЗУТ и чл. 59 от ЗУТ; дружеството е придобило качеството на „възложител“ по смисъла на чл. 161, ал. 1, предл. трето от ЗУТ.

Специалните изисквания на ЗВ са спазени и условията на чл. 46а, ал. 1 от ЗВ за одобряване на инвестиционния проект и издаване на разрешение за строеж са изпълнени. Това обосновава извод, че „КА-5“ АД притежава качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1, предложение трето от ЗУТ, тъй като е лице, което има право да строи в чужд имот по силата на закон.

Към датата на издаване на оспореното разрешение за строеж и към настоящия момент, дружеството разполага с разрешително за водовземане и ползване на воден обект, което съгласно Законът за водите дава право на титуляра му за изграждане на нови съоръжения за водовземане на повърхностни води. Възражението, че след като към датата на издаване на разрешението за строеж не се допуска учредяване на вещно право на строеж върху имот публична държавна собственост, то разрешението за строеж е издадено при пълна липса на основание, не може да бъде споделено. Водовземането и ползването на водните обекти публична държавна собственост, включително ползването на енергията на водата (чл. 44, ал. 2 ЗВ) се осъществява при регламентацията на Закона за водите, а разрешителните, издадени в хипотезите на чл. 44 и чл. 46 ЗВ, са необходимо условие за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж по реда на ЗУТ. В случая всички тези изисквания са изпълнени и разрешението за строеж е издадено след изпълнение на специфичните изисквания на ЗВ.

Правилно съдът е приел, че нормата на ал. 5 от чл. 7 е нова - ДВ, бр. 87 от 05.11.2010 г., доп., бр. 27 от 2013 г., изм., бр. 40 от 2014 г., като не й е придавано обратно действие с изрична разпоредба на закона. Тя не се прилага за заварените правоотношения, които са възникнали от юридически факти, които са настъпили преди влизането й в сила на 08.11.2010 г. – в случая това е процесното РС180/28.11.2008 г., издадено от главния архитект на община Мездра. Затова възраженията в касационния протест за нарушение на тази норма са неоснователни.

По отношение на присъдените разноски, съдът се е съобразил с относимата наредба, както и с фактическата и правна сложност на делото. И в тази част протестът е неоснователен.

Решението на съда е законосъобразно, не страда от касационни пороци и следва да се остави в сила.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законния срок след съвещание.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14.10 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: