На поименно повикване, и след спазване на разпоредбата на чл.142, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, страните се представиха така:
СЪДЪТ уведоми страните, че в съдебно заседание се извършва звукозапис.
КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Началник отдел Оперативни дейности в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП - редовно призован, се представлява от юрк. Георгиев - с пълномощно от днес.
ОТВЕТНИКЪТ "Фиш ресторантс" ООД - редовно призован, не изпраща представител.
ЗА ВЪРХОВНА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА - прокурор Таралански.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
ЮРК. ГЕОРГИЕВ: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, намира че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ДОКЛАДВА касационната жалба на Началник отдел Оперативни дейности в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП срещу Решение №5602/07.10.2021г. по АД №6240/2021г. по описа на Административен съд - София-град.
ЮРК. ГЕОРГИЕВ: Поддържам касационната жалба. Няма да соча други доказателства. Нямам доказателствени искания.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ЮРК. ГЕОРГИЕВ: Моля да отмените решението на Административен съд - София-град като неправилно и незаконосъобразно. Считам, че изцяло в противоречие със закона, първата инстанция е отменила заповедта. Действително в заповедта е цитиран един протокол, който е абсолютно неотносим към тази проверка. В хода на съдебното производство е представен протокол за извършена проверка, който удостоверява всички обстоятелства досежно нарушението - време, място, начин на извършване на същото, така че цитирането и на един допълнителен протокол по никакъв начин не е повлияло на законосъобразността и на обосноваността на издадения акт.
Считам за необосновани и мотивите на съда, че заповедта не била обоснована. В случая е констатирано административно нарушение, което засяга във висока степен обществените отношения свързани със сформирането на държавния бюджет, при което при определяне на срока на мярката не се взема предвид само и единствено пряката и непосредствена вреда за фиска, а видът и характерът на засегнатите обществени отношения. Имено поради тази причина мярката е наложена в среден размер, с цел превенция и с цел достатъчно време на нарушителя да организира своята дейност по начин, да отчита и да регистрира законосъобразно всяка извършена продажба.
Ето защо, моля да отмените решението и да постановите съдебен акт, с който да потвърдите изцяло заповедта на началник на отдел "Оперативни дейности" в София като правила и законосъобразна.
Моля да ми бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение за 2 съдебни инстанции, както и платената държавна такса за касационно обжалване.
ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна в производството пред първата инстанция, за която решението е неблагоприятно.
Жалбата е основателна.
Обжалваният съдебен акт е неправилен, по отношение на който са налице релевираните касационни основания за отмяна по чл.209, т.3, предл.1 и 3 АПК.
Основателно е оплакването за необоснованост на съдебния акт и за допуснати нарушения на материалния закон. Необосноваността на решението се проявява в това, че изводите на съда за липса на материално-правните предпоставки (доколкото принципът за съразмерност, регламентиран в разпоредбите на чл.6 от АПК, също представлява материално-правна норма) за налагането на ПАМ са формирани в нарушение на правилата на логиката и каузалните връзки между явленията. Първоинстанционният съд е обсъдил безспорния факт, че при проверка на 23.04.2021 г. в 13,55 часа в търговски обект – ресторант „Саро“, намиращ се в гр. София, ул. „Съборна“ № 14 е установено неиздаване на касов бон на стойност 42,60 лева за извършена продажба (консумация на храни и напитки) и заплатена сума в брой. Съдът, обсъждайки този факт, обаче, е извел заключение, че административният орган е издал заповедта за налагане на ПАМ, без да са били налице материално-правните предпоставки – липсвало е нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС и чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Буди недоумение какви мотиви и странна логическа конструкция е изградил съставът на първоинстанционния съд, за да обоснове тезата си за липса на нарушение. И това при наличието на безспорния факт на установена разлика в касовата наличност в размер на 400,10 лева (129,90 лева разчетена касова наличност от фискалното устройство и фактическа наличност в размер на 530 лева). Съдът въобще не е коментирал този факт, както и значението и вида на издадената проформа-фактура (л.45 по дело № 6240/21 на АССГ). Тази т.нар. проформа-фактура има вид на касов бон и създава привидност на такъв. Освен това при плащането на консумацията в търговски обект стопанският субект има задължението да издаде касов бон, а не да издава някакъв привиден документ, който създава привидност за издаване на касов бон, но всъщност няма правното значение на такъв. По този начин се заобикаля закона и изводът за това се потвърждава и от разликата в касовата наличност от 400,10 лева, която разлика няма как да се получи, ако са издадени касови бонове на всички потребители на услугите на ресторанта. Логическите лупинги на съдебния състав, за да обоснове тезата за липса на нарушение и респективно незаконосъобразност на наложената принудителна административна мярка, са достойни за интелектуална оценка, но в конкретния случай не се потвърждават от фактите по делото. Административният орган е изложил подробни мотиви, както по отношение на установените фактически обстоятелства, които осъществяват хипотезата на приложимите материално-правни норми, така и относно продължителността на срока, който органът е определил в условията на оперативна самостоятелност.
Същите следва да бъдат споделени, доколкото при определянето на срока на ПАМ не е нарушен принципа на съразмерност/пропорционалност, доколкото акта засяга законните интереси на адресата само в най-необходимата степен. Смятам, че административният орган, както в рамките на административното производство, така и в производството по съдебния контрол на законосъобразността на акта, убедително е доказал фактите, които обосновават наличието на материално-правните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка. Заповедта за налагането й е постановена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма (същата е мотивирана) и при спазване на административно-производствените правила, като са налице материално-правните предпоставки за налагането й в съответствие с целта на закона. Органът е изложил подробни фактически и правни основания, които обосновават приетите правни изводи за налагане на принудителната административна мярка. Като е приел обратното и е отменил заповедта за налагане на ПАМ, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт.
Предлагам на състава на ВАС, I о. да отмени решение № 5602/07.10.2021г. по дело № 6240/2021 г. на Административен съд – София град и се произнесе по същество, като отхвърли оспорването срещу заповед № ФК-С1060-0456174/02.06.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в срок!
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:21 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: