На поименно повикване, и след спазване на разпоредбата на чл.142, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, страните се представиха така:
СЪДЪТ уведоми страните, че в съдебно заседание се извършва звукозапис.
КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ - "Езир" ЕООД - редовно призован, се представлява от адв. ВЕЛКОВА, с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София - редовно призован, се представлява от юрк. БАКАЛОВА, с пълномощно от днес.
ЗА ВЪРХОВНА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА - прокурор КАМБУРОВ.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
адв. ВЕЛКОВА: Да се даде ход на делото.
юрк. БАКАЛОВА: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, намира че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ДОКЛАДВА касационната жалба на "Езир" ЕООД, срещу Решение постановено по адм. дело № 6664/2020 г. на Административен съд - София-град.
адв. ВЕЛКОВА: Поддържам касационната жалба. Няма да соча други доказателства. Нямам доказателствени искания.
Представям списък с разноски, с копие за насрещната страна.
юрк. БАКАЛОВА: Оспорвам касационната жалба. Няма да соча други доказателства. Нямам доказателствени искания.
Не правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представения списък за разноски от адв. Велкова.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
адв. ВЕЛКОВА: Моля да уважите касационната жалба, по съображения изложени в нея. По-подробни доводи и съображения излагам в писмени бележки, които представям в днешното съдебно заседание.
юрк. БАКАЛОВА: Моля да постановите решение, с което да оставите в сила решението на първоинстанционния съд като правилно законосъобразно. В случая не е доказана доставката на процесните стоки - фасадни топлоизолационни плочи, поради което право на приспадане на данъчен кредит не се следва, респ. не е доказана осъществената според дружеството ВОД, със същите тези стоки.
С оглед изхода на спора, моля да ни присъдите юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК, в размер на 3 230 лв.
ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.
Релевираните касационни основания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон при съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл.209 т.3 АПК, не са налице.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства.
Обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон, като изводът на Административен съд – София-град за материална законосъобразност на РА кореспондира с доказателствата по делото.
Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламенирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното доставяне на стоките по облагаемата доставка - аргумент от чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1, във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС.
Изводът на съда за липса на доказателства за реалност на доставките на стоки - фасадни топлоизолационни плочи, документирана от доставчика „Макси груп България Интернешанъл" ЕООД е обоснован. Доставката на процесните стоки е оформена документално, като е приложен и приемно-предавателен протокол, който обаче не съдържа конкретни данни. Видно от приложените по административната преписка доказателства същите не съдържат данни, които да индивидуализират процесните стоки по вид, размер, тегло и т.н. С оглед на обстоятелството, че в настоящия случай се касае за родово определени вещи, съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД собствеността върху същите се прехвърля с определянето им, а при липса на такова – с предаването им. Наличните приемно-предавателни протоколи не съдържат индивидуализиране на процесната стока. Същевременно, "Макси груп България Интернешанъл" не предоставя доказателства за наличие на материално-технически и кадрови потенциал за извършване на декларираните доставки. Нито едно от дружеството-страни по спорните доставки не е удостоверило основания за ползване на обекта база „Фохар“ и не е ангажирало документи за собственост или наем, т.е. не са налице доказателства за мястото на товарен и разтоварване на приемане и предаване на стоките. Наличието само на фактури и липсата на съпътстващи реалните доставки документи, обосновано водят до извод за липса на реално осъществени доставки.
Първоинстанционният съд правилно е кредитирал представените пред него и по време на ревизията доказателства. Законосъобразно съдът е заключил, че неустановената реалност на процесните доставки води до извод за неправомерно начисление на данъка по см. на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.
По изложените съображения следва да се приеме, че решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в срок!
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14.11 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: