На поименното повикване на страните и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК на второ четене в 14.15 часа:

СЪДЪТ уведоми страните, че на основание чл. 150 ал. 3 ГПК се прави звукозапис на съдебното заседание.

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: "Интерскай" АД, редовно призовано, не се представлява.

ОТВЕТНИКЪТ: Заместник-председателят на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт Г. Дамянова, надлежно упълномощена.

За ВАП се явява прокурор Невенчин.

ЮРК.ДАМЯНОВА: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА касационната жалба от "Интерскай" АД, подадена чрез пълномощник адвокат З. Жечев, срещу решение № 99/27.01.2022 г., постановено по адм. дело № 535/2021 г. по описа на Административен съд София-област. Към касационната жалба не са приложени писмени доказателства. Не са формулирани доказателствени искания.

ДОКЛАДВА отговор на касационната жалба от ответника Заместник-председател на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" от 04.03.2022 г., подаден чрез главен юрисконсулт Г. Дамянова.

Юрк. Дамянова: Изцяло оспорвам жалбата. Изцяло поддържам мотивите изложени в отговора.

Прокурорът: Считам, че са налице законовите предпоставки за спиране на производството предвид обстоятелството, че е образувано дело пред Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, което касае спора по настоящото дело.

Юрк.Дамянова: Доколкото съм запозната от колегата, който се е явил на предното заседание, нито тогава, нито към настоящия момент становище от Държавна агенция не е изискано по този въпрос. Не сме давали становище по искането. По искането не ни е дадена възможност да се произнесем. Моля протоколът да ни бъде предоставен днес. Становището на РБългария все още не е внесено в Европейския съд, за да може съдът да прецени дали да разглежда по същество въпроса.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, шесто отделение при извършената служебна проверка по делото установи, че Административен съд гр. Варна е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз съгласно чл. 267, § 1, б. „б“ от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с тълкуването на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14.09.2009 г. за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти /включително съображение 33 от преамбюла, чл. 1, чл. 2, букви „и“ и „й“, чл. 3 и чл. 8 от същата/, която е относима към спора и е от съществено значение за решаването му. Конкретните въпроси са следните:

1. Като се има предвид целта на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14.09.2009 г. за налагане на задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти, както и чл. 2, буква „г“ от Регламент /ЕО/ № 1099/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор, както и с оглед принципа на пропорционалност по чл. 52, § 1, във връзка с чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС, следва ли съображение 33 от преамбюла, чл. 1, чл. 3, чл. 8 и чл. 2, букви „и“ и „й“ от Директивата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което определя лицата, осъществили вътршнообщностни пристигания на нефтен кокс по т. 3.4.23 от приложение А към Регламент /ЕО/ № 1099/2008 г. за производствени цели, като задължени лица за създаването на запаси за извънредни ситуации?
2. Следва ли съображение 33 от преамбюла, чл. 1, чл. 3, чл. 8 и чл. 2 букви „и“ и „й“ от Директивата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което ограничава видовете продукти, с които следва да бъдат създадени и поддържани запаси за извънредни ситуации, само до част от видовете продукти по чл. 2, буква „и“ от Директивата във връзка с глава 3.4 от приложение А към Регламент /ЕО/ № 1099/2008 г.?
3. Следва ли съображение 33 от преамбюла, чл. 1, чл. 3, чл. 8 и чл. 2 букви „и“ и „й“ от Директивата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което предвижда, че извършването на вътрешнообщностни пристигания, респективно внос, на един вид продукт по чл. 2, б. „и“ от Директивата във връзка с глава 3.4 от приложение А към Регламент /ЕО/ № 1099/2008 г. от дадено лице поражда задължение за него да създаде и поддържа запаси за извънредни ситуации от друг различен вид продукт?
4. Следва ли съображение 33 от преамбюла, чл. 1, чл. 3, чл. 8 и чл. 2 букви „и“ и „й“ от Директивата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което налага на дадено лице задължение да създаде и поддържа запас с продукт, който не използва и не е свързан с икономическата дейност на това лице, което задължение освен това е и със значима финансова тежест за лицето /водеща практически до невъзможност за изпълнение/, тъй като лицето не притежава такъв продукт и не е негов вносител и/или съхранител?
5. Ако отговорът по някой от въпросите е отрицателен, като се има предвид целта на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14.09.2009 г. за налагане на задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти, както и с оглед принципа на пропорционалност по чл. 52, § 1, във връзка с чл. 17 от Хартата за основните права на ЕС, следва ли съображение 33 от преамбюла, чл. 1, чл. 3, чл. 8 и чл. 2, „и“ и „й“ от Директивата да се тълкуват в смисъл, че на вносител на даден вид продукт може да бъде наложено задължение за създаване и поддържане на запаси за извънредни ситуации само от същия вид продукт, с който е осъществил вноса?

Преюдициалното запитване е по адм. дело № 1181/2021 г. по описа на Административен съд гр. Варна. По адм. дело № 1257/2021 г. на Административен съд гр. Варна също е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз на същото основание и със същите въпроси. По първото преюдициално запитване е образувано дело № С-428/2022 г., а по преюдициалното запитване по адм. дело 1257/2021 г. е образувано дело № С-395/2022 г. Двете дела са обединени под един номер, а именно № С-395/2022 г. Настоящият състав на шесто отделение на Върховния административен съд намира, че отговорите на поставените въпроси по преюдициалното запитване са от съществено значение за правилното решаване на настоящия спор. Същите пряко го касаят, поради което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК производството по настоящото дело трябва да бъде спряно до постановяване на решение по образуваното пред Съда на Европейския съюз дело № С-395/2022 г.

Водим от горното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съдът

СПИРА производството по адм. дело № 2321/2022 г. по описа на Върховния административен съд до приключване на производството по дело № С-395/2022 г. на Съда на Европейския съюз, по така отправеното преюдициално запитване.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд, в седемдневен срок от съобщаването му на страните, който за ответника тече от днес.

След приключване на дело № С-395/2022 г. на Съда на Европейския съюз делото да се докладва на Председателя на шесто отделение на Върховния административен съд за насрочване.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14.27 часа.