На именно повикване и след спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК, страните се представиха така:
КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Директора на ТД Митница Варна - редовно призован, не се явява и не се представлява.
ОТВЕТНИКЪТ "Ерик МБ" ЕООД - редовно призован, не се явява и не се представлява.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД уведомява страните на основание чл. 150, ал. 3 ГПК, че се води звукозапис в съдебното заседание, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА касационната жалба на Директора на ТД Митница Варна срещу решение № 13/29.04.2022г., постановено по адм. дело № 443/2021г. по описа на Административен съд - Русе с приложено пълномощно за процесуално представителство.
ДОКЛАДВА постъпило на 11.11.2022г. писмено становище от процесуален представител на Директора на ТД Митница Варна с приложено пълномощно.
ДОКЛАДВА постъпила на 18.11.2022г. молба от адв. Желязкова с характер на писмени бележки с приложен договор за правна защита и съдействие, както и списък с разноски ведно с доказателства за плащане на разноските.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и прилага събраните писмени доказателства, а именно списък с разноски, както и приложените към него фактура и вносна бележка.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба е подадена в срок, допустима е, но по същество е неоснователна.
Съдебният акт, с който е отменено решение № 32-195900 от 21.06.2021г. на ТД Северна морска (понастоящем ТД Митница Варна) в Агенция "Митници" е правилен.
При постановяване на обжалваното съдебно решение от Административен съд - Русе не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, които да налагат отмяната му. С оспореното решение е променен тарифният номер по ТАРИК при внос на стоки с произход Турция.Спорът между страните е налице ли са основателни съмнения по смисъла на чл.140 § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазена ли е процедурата, посочена в чл.74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013, за определяне на митническата стойност по процесния внос, съобразно договорната стойност на сходни стоки. За да отмени обжалвания акт, съдът е приел, че административният орган не е мотивирал прилагането на чл. 74, пар. 2, буква „б" от Регламент ЕС № 952/2013, вр. чл. 140 от Регламент за изпълнение на ЕС № 2015/2447, след проведена така наречена "процедура по оспорване на митническата стойност".
Тези правни изводи следва да се приемат като верни с оглед на събраните по делото доказателства.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е установила, че "ЕРИК МБ" ООД не е платило стойността на фактурата на доставчика "Иляда Маденчилик Инш. Текс" ООД. Цялата сума по фактурата от 18 700,88 лева подлежи да бъде платена от "ЕРИК МБ" ООД на посоченото трето лице. Вещото лице посочва, че с декларираната стойност на стоките по декларацията, същите са осчетоводени като доставени в "ЕРИК МБ" ООД и тази декларирана стойност подлежи на плащане от дружеството .
При извършената проверка митническите органи са извели извод, че декларираната договорна стойност на посочените стоки е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност на вноса на сходни стоки. В случаят, декларираната от титуляра на режима митническа стойност е съпоставена със справедливата цена на ЕС по § 1, т. 40 от ДР на ЗМ /предоставена на държавите-членки със системата „Тезей“/ за стоки със същия код по ТАРИК.
В обжалваното митническо решение липсват мотиви за конкретните обстоятелства, въз основа на които се приема, че действително платената цена на стоките от страна на „Ерик МБ" ЕООД не е договорната стойност на стоките, за да намери приложение 74, § 2, буква "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013.При определяне на новата митническа стойност не е взето предвид транспортът, търговската марка, качеството и количеството на стоките, както и търговското равнище, приети като сходни. Не са взети предвид материалът, от който е изработена внесената стока /синтетика, вълна, коприни или др./ търговските взаимоотношения между процесното дружество и неговият доставчик. В оспореното решение не е направен подобен сравнителен анализ на тези обстоятелства. Няма данни да са ползвани мостри. Няма изложени мотиви относно изчислена средностатическа стойност на сходни стоки и доказателства за това и че така наречените "справедливи цени" касаят "сходни стоки". В случаят следва да се приеме, че преценката на сходни стоки не е извършена правилно, тъй като съгласно чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. В случая това условие липсва, поради което следва да се приеме, че митническата стойност е определена в нарушение на закона. Освен това не са използвани специални знания за наличието на сходни /идентични/ стоки посредством експертиза. В случаят, с оглед мотивите и пълнотата на атакувания административен акт правилно съдът е приел, че административният акт е незаконосъобразен.
С оглед на изложеното, считам че обжалваното решение, постановено от Административен съд – Русе е правилно и обосновано и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Съдебното заседание приключи в 09:30 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: