На поименното повикване и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК на второ четене страните се представиха, както следва:

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Директора на ТД Митница Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява.

ОТВЕТНИКЪТ "Симо Ко" ЕООД, редовно призован, не се представлява.

За ВАП - прокурор Ачкаканова.

СЪДЪТ обяви, че при провеждане на съдебното заседание се извършва звукозапис.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което:

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ДОКЛАДВА КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА на Директора на ТД Митница Варна, чрез ст. юрк. А. Димитрова срещу решение по адм. дело № 257 от 14.12. 2021 г. по описа на Административен съд - Сливен, с приложено към нея пълномощно или удостоверение за юридическа правоспособност.

ДОКЛАДВА постъпило на 11.11.2022 година становище от Директора на ТД Митница Варна, чрез юрк. Димитрова, в което се моли да бъде даден ход на делото, поддържа се касационната жалба и се излагат доводи по съществото на спора.

Към становището се представят пълномощно за юрк. Димитрова, Определение № 5024 от 26.05.2022 г., по адм. д. № 3468/22 г. по описа на Върховен административен съд и протокол от 13.01.2022 г. по адм. д. № 97/2021 г. на Административен съд – Русе.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА така представените от касатора ведно със становище писмени доказателства.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

При разглеждане и решаване на делото не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Съдът е постановил същото след изясняване на фактите от значение за правния спор като е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна в изпълнение на изискването на чл.172а, ал.2 от АПК. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства, сред които и заключението по съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета като компетентно изготвена.

Спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл.140, §2 от Регламент (ЕС) №2015/2447 и налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, §2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Както правилно е посочил съдът прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод – въз основа на договорната стойност, като в тежест на митническите органи е да докажат наличието на основателни съмнения и обосноват определената по чл.141, § 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 стойност на внасяните стоки. Преценката на събраните по делото доказателства обуславя извод, че административният орган не е установил наличието на фактическите основания за издаване на своя акт и не е ангажирал доказателства в тази насока. Възможността на органа да определя друга митническа стойност на внасяните стоки, когато не е получил задоволителна информация или се съмнява основателно, че декларираните стойности представляват цялата сума по реда на чл.70 от Регламент /ЕС/ 952/13, не го освобождава и от задължението да мотивира решението си. Съгласно чл.22, §7 от МК всяко неблагоприятно за заявителя решение трябва да бъде мотивирано. В случая митническият орган не е изложил надлежни мотиви въз основа на каква база е изчислена новата митническа стойност. Органът се позовава на 1 брой ЕАД – MRN: 14BG002005H0023625/ 10.07.2014 г. за извършен внос на стоки без да сочи други данни за анализ, като не се мотивира защо именно стойността по посочената ЕАД следва да бъде база за определяне, а от съдържащите се в административната преписка документи не е възможно да бъдат открити мотивите, поради които органът е определил митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) №952/2013 г. Освен това от експертното заключение е установено пълно съответствие между платената цена на стоките и декларираната стойност по митническата декларация.

С оглед изложеното и противно на твърденията в касационната жалба съдебното решение, с което е отменен оспорения административен акт е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. поради което следва да бъде оставено в сила.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ще се произнесе с решение, след съвещание.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:51 часа.