На поименното повикване и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК:
Касационният жалбоподател БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА, редовно призован, се представлява от адв. Георгиев, редовно упълномощен.
Ответникът "Мултиплекс" ООД гр. София, редовно призован, се представлява от адв. Михайлов, с пълномощно, което представя днес.
За Върховна административна прокуратура се явява прокурор Попова.
Адв. Георгиев: Да се даде ход на делото.
Адв. Михайлов: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, с оглед становището на страните и липсата на процесуални пречки и възражения, както и поради редовната процедура за призоваване на страните
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ДОКЛАДВА касационна жалба от БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА, подадена чрез адв. Георгиев, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 1909/22.03.2022 г. по адм. дело № 5018/2021 г. на Административен съд - София-град, в частта, в която искът на търговското дружество е частично уважен за сумата от 5 624,60 лева. Към касационната жалба няма приложени писмени доказателства. Приложено е пълномощно.
ДОКЛАДВА възражение по касационната жалба, подаден от "Мултиплекс" ООД чрез адв. Михайлов, към който няма приложени писмени доказателства.
Адв. Георгиев: Поддържам касационната жалба. Няма да соча доказателства. Нямам доказателствени искания.
Адв. Михайлов: Поддържам подаденият писмен отговор. Оспорвам касационната жалба. Няма да соча доказателства. Нямам доказателствени искания.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, с оглед липсата на доказателства и доказателствени искания, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
Адв. Георгиев: Моля, да постановите решение, с което да отмените първоинстанционното решение в обжалваната част. Моля, да присъдите сторените по делото разноски, списък за които представям. Представям писмена защита. В частта относно липсата на претърпяна вреда и на причинна връзка между неправомерно поведение, ако има такова, тези елементи от фактическия състав на отговорността, не са на лице. Моля, при постановяване на решението, да ги имате предвид.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДЯВЯВА списъка на разноските на насрещната страна.
Адв. Михайлов: Моля, от името на доверителя ми, да постановите решение, с което да оставите касационната жалба без уважение. Не са налице касационни основания. Моля, да вземете предвид съображенията, изложени в отговора на касационната жалба. По отношение на претендираните разноски, считаме, че не се дължат на ответника по делото, съгласно чл. 10 от ЗОДОВ, доколкото исковата претенция на доверителя ми е уважен частично. Като се има предвид, че производството е образувано през 2017 г., според последното изменение на чл. 10 от ЗОДОВ, не са приложими за настоящия случай и разноски на ответника не се дължат.
Прокурорът: Касационната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна.
Съдът подробно е анализирал фактическата обстановка по делото, правилно е изяснил релевантните за случая факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото писмени доказателства и е формирал обосновани и законосъобразни изводи. Не са налице допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е в съответствие с материалния закон и е обосновано.
По аналогични дела е налице единна практика на ВАС, съгласно която от съпоставката на приложимото към спора национално законодателство с приложимото съюзно законодателство към м. 06.14 година, направена от първоинстанционния съд, става ясно, че разпоредбата на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО е транспонирана неточно, за което отговорността е на националния ни законодател.
Неточното транспониране на съюзната разпоредба в националния ни закон към м.06.14 г. не освобождава, обаче, от отговорност БНБ в конкретния случай. Това е така, тъй като в две решения по дела С-571/16 и С -501/18, Съдът на Европейския съюз приема, че чл. 1, пар. 3, буква i) има директен ефект и представлява правна норма, целяща предоставяне на права. Признатият директен ефект на посочената разпоредба освен, че предоставя права на частно-правните субекти, налага на компетентния орган задължение, което е достатъчно точно и безусловно.
Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил възражението на БНБ, че не е "компетентен орган" по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19. БНБ е компетентният орган, издаващ лиценз на кредитните институции, респективно той е компетентният орган, който следи кредитните институции да изпълняват задълженията си, основна част от които са спрямо вложителите им и техните депозити. БНБ е и органът, който е натоварен да следи за обективното финансово състояние на кредитните институции и да отнема издадените лицензи на банките при наличие на законоустановени предпоставки. При тези предоставени ѝ с националното законодателство правомощия, не е било трудно за БНБ да се разпознае в компетентния орган по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19.
Не може да се сподели възражението на касатора, че БНБ не е имала правомощието да издаде изричен акт, с който да установи неналичност на депозитите в КТБ, тъй като националният законодател не е предвидил изрично това. Правомощието на БНБ за издаването на въпросния акт произтича от действаща съюзна разпоредба, която макар да се съдържа в директива, е с директен ефект.
Неоснователно е възражението на БНБ, че за дружеството не била доказана причинена вреда. Същото е имало парично вземане в гарантиран размер за неналичния си депозит, което му е изплатено, но чиято изискуемост е зависела от решението на БНБ за установяване неналичността на депозитите в КТБ. След като БНБ се е забавила да установи неналичността на депозитите в КТБ, е забавила възникването на изискуемостта на вземанията на вложителите в КТБ за гарантираният им размер. Обезщетяването на забавено парично изпълнение е чрез изплащане на законната лихва за срока на забавата. По същите съображения се преценява като неоснователно възражението на касатора за липсата на причинно-следствена връзка между забавата и поведението на БНБ.
Не могат да се споделят доводите на касатора за неправилност на присъждането на законна лихва върху присъденото обезщетение. Макар същото да е определено в размер на разликата между законната лихва и изплатената договорна лихва върху максималния гарантиран размер на депозита за определен период от време, същото не се претендира като вземане за лихва за забава, а като обезщетение за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ.
По изложените съображения, решението на административния съд е правилно, поради което предлагам да се остави в сила.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД обяви, че ще се произнесе с решение, в определения за това срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.13 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: