На именно повикване и след спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК, страните се представиха така:

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Директора на ТД Митница Варна - редовно призован, не се явява и не се представлява.

ОТВЕТНИКЪТ "Ерик МБ" ЕООД - редовно призован, не се явява и не се представлява.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД уведомява представителя на ВАП на основание чл. 150, ал. 3 ГПК, че се води звукозапис в съдебното заседание, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА касационната жалба на Директора на ТД Митница Варна срещу решение № 2/24.02.2022г., постановено по адм. дело № 444/2021г. по описа на Административен съд - Русе, към която жалба има приложено пълномощно за процесуално представителство.

ДОКЛАДВА постъпило на 13.12.2022г. писмено становище от адв. Желязкова - процесуален представител на "Ерик МБ" ЕООД, към което е приложен списък на разноски и договор за правна защита и съдействие. Има направено искане за присъждане на разноски.

СЪДЪТ счита, че следва да приеме писмените доказателства, приложени към писменото становище на адв. Желязкова - списък на разноски и договор за правна защита и съдействие, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и прилага писмените доказателства.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, имаща интерес от оспорването, а по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, извършил е дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал.1 АПК, във връзка с чл. 220 от Закона митниците и е приложил правилно материалния закон.

Правилно съдът е счел, че митническите органи не са обосновали наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и съответно спазили процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74, § 2, буква "б" от МКС за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки.

Правилно е преценено, че в случая не са налице мотиви относно това, че посочените средни стойности на внос в рамките на Съюза и конкретно на територията на България касаят стоки, които имат сходни функционални характеристики и са от сходни или подобни материали - със сходен състав и имат. Доколкото стойностите са в лев за килограм, а не са за цена на брой, то правлино е прието, че същите не са съотнесени към данните от процесния внос.

Обоснован и в съответствие със заключението на извършената съдебно-счетоводна експертиза е изводът на съда, че е налице пълно съответствие между платената цена на стоките и декларираната стойност по митническата декларация, а това опровергава манифестираното съмнение на митническите органи, че декларираната стойност на стоките не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

Формалното позоваване на информация от митническата информационна система за осъществен внос на стоки от различен изпращач в приблизително същия период, не обосновава приложение на чл. 74, § 2, б. "б" от Кодекса.

След като митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице, то не са били налице и предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

Предвид липсата на разминаване между декларирана и платена цена, то правилно съдът е посочил, че митническият орган е следвало да приложи като основа за определяне на митническата стойност на стоката разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент.

Относно позоваването от страна на митническия орган на решение по дело С-291/15 на СЕС, в което е прието, че чл. 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, следва да се посочи, че в случая събраната от митническия орган информация не е достатъчна, за да обоснове като основателни съмненията в декларираната митническа стойност от „Ерик МБ“ ООД, както е прието и в обжалваното решение.

Предвид посоченото, считам, че касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Съдебното заседание приключи в 11:03ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: