При анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство гласни и писмени доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено, че предмет на оспорване с подаденият от прокуратурата протест против Разрешение за строеж №117/20.07.2020 г. и Заповед №РА51-22/27.01.2021 г., издадени от главния архитект на Столична община, е единствено и само по отношение на неговата нищожност, за което не е налице ограничение във времето. Правилно съдът е посочил, че в действащото българско законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен. В АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност.

В настоящия случай протестираното Разрешение за строеж №117/20.07.2020 г., е издадено от компетентен орган - главния архитект на Столична община, който притежава компетентност в трите й изискуеми аспекта - материална, териториална и по степен.

В тази насока правилно съдът е посочил, че след като издателя на административния акт притежава необходимата компетентност не може да се приеме, че е налице нищожност, поради липса на тази предпоставка.

Наред с това първоинстанционният съд е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и останалите изисквания за законосъобразност на административния акт, като е приел, че не са налице такива съществени пороци, както във формата на акта, така и в липсата на мотиви, а така също и нарушения на административнопроизводствените правила .

Досежно нарушения на материалният закон, правилно съдът е посочил, че нищожен би бил административен акт, издаден при

пълната липса на условията или предпоставките предвидени в приложимата материално правна норма, както и липсата на каквото и да е основание и възможност на административният орган да издаде такъв акт.

В тази насока съдът е приел, че в конкретният случай са посочени, както материалноправните предпоставки за издаване на акта, така и приложимите законови норми, и в този смисъл при допуснати нарушения от административният орган, ще е налице незаконосъобразност, но не и нищожност на протестираното РС.

Видно от материалите по делото процесното РС е издадено за „Укрепване на изкоп и изкопни работи“ в УПИ II-5448 „За жилищно строителство, магазини, офиси, обществено обслужване, медицински център, учебен център, подземни гаражи и трафопост“, кв. №170А, м. „Студентски град“, р-н Студентски, по плана на град София, съгласно одобрените /съгласувани/ инвестиционни проекти на 17.07.2020 г. от Направление „Архитектура и градоустройство” в част конструкции и геодезия и приложения геоложки доклад за площадката. Като основание за издаване на процесното РС са посочени разпоредбите на чл. 148, ал. 2 от ЗУТ /ДВ, бр. 13 от 2017 г. „Разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината”/, чл. 152, ал. 1 от ЗУТ /„Разрешението за строеж се издава за целия строеж”/ и Комплексен доклад за оценка на съответствието №ОС-СБК-006/16.06.2020 г., изготвен от „СИТИ БИЛД КОНСУЛТ“ ООД, като категорията на строежа е 3-та по смисъла на чл. 137 от ЗУТ и е вписана в РС.

С последваща Заповед №РА51-22/27.01.2021 г. на главния архитект на Столична община РС е било допълнено по реда на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ във вр. с чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, като е допуснато съществено изменение в одобрения инвестиционен проект при условията на чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ в обхвата на всички отклонения, нанесени в одобрените и съгласувани с НАГ инвестиционни проекти въз основа на комплексен доклад за оценка на съответствието им със съществените изисквания към строежите, по части „Конструкции“ и „Геодезия“ .

В тази насока са обосновани изводите на първоинстанционният съд, че по аргумент от чл. 151, ал. 1, т. 5 ЗУТ за посоченият обект-изкоп, който е с дълбочина по голяма от 1 метър и ширина по голяма от 30 метра са били налице законовите изисквания за издаване на РС и такова безспорно е издадено, като в тази насока е и заключението на приетата по делото експертиза. В този смисъл правилно съдът е посочил, че липсата на одобрен инвестиционен проект за вертикален участък от кота терен /+592.25/ до кота -6.65 /+586.65/ с разработен „Детайл за укрепване на изкопа“ не обуславя извод за нищожност на оспореното РС. Този извод се подкрепя и от приложеният към част Конструкции чертеж - „Типов разрез“, в които проектантът е посочил, при нужда земната основа да се заздравява с торкрет бетон, а укрепването под посочената кота да се изпълнява с шлицовани стени, като по делото са приложени подробни чертежи и статистически изследвания.

Наред с изложеното първоинстанционният съд е обсъдил и съответствието на оспореното РС с целта на закона, като е приел, че с процесното РС се цели предотвратяването на ситуации, в които би се застрашил живота и здравето на хората и в този смисъл АО е имал както правото, така и задължението да издаде процесното РС, след като прецени наличието на законовите предпоставки за неговото издаване.

Като е приел, че протестираното пред него РС и заповедта за допълването му са постановени от компетентен орган, в съответната форма и на основание действащите законови разпоредби, поради което не са налице основанията за прогласяване на тяхната нищожност, първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.