На именно повикване и след спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК, страните се представиха така:
КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ "Нео Венчърс" КДА - редовно призован, представлява се от адв. Тодоров и адв. Урумова с пълномощно от преди.
ОТВЕТНИКЪТ Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП - редовно призован, представлява се от юрк. Соколова с пълномощно от днес.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. УРУМОВА: Да се даде ход на делото.
АДВ. ТОДОРОВ: Да се даде ход на делото.
ЮРК. СОКОЛОВА: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД уведомява страните на основание чл. 150, ал. 3 ГПК, че се води звукозапис в съдебното заседание, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА касационната жалба на "Нео Венчърс" КДА срещу решение № 4606/06.07.2022г., постановено по адм. дело № 8276/2021г. по описа на Административен съд - София-град.
АДВ. УРУМОВА: Поддържам касационната жалба. Представям списък за разноски с приложения към него и препис за другата страна.
АДВ. ТОДОРОВ: Поддържам касационната жалба.
ЮРК. СОКОЛОВА: Оспорвам касационната жалба. Не възразявам по представения списък с разноски. Представям молба с характер на списък за разноски.
СЪДЪТ предяви на процесуалните представители на касационния жалбоподател представения от юрк. Соколова списък за разноски.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и прилага събраните писмени доказателства, а именно днес представените от страните списък за разноски и молба с характер на списък за разноски.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. УРУМОВА: Моля да отмените първоинстанционното съдебно решение съобразно аргументите, които сме изложили в жалбата и да постановите решение, с което да отмените ревизионния акт.
Бихме искали да обърнем внимание, че когато няма непосредствено извършени последващи доставки, трябва да се изследва намерението на лицето дали и какви доставки смята да извърши, а не праволинейно да се откаже данъчният кредит. Съответно, пред първоинстанционния съд беше назначена и приета, без възражение, съдебна експертиза, която установи, че преобладаваща е вероятността последващите доставки да са към лица, установени извън Европейския съюз. Тоест, "Нео Венчърс" КДА да продаде инвестициите си на лица, установени извън Европейския съюз и съобразно, както българското, така и европейското законодателство, тези доставки са облагаеми с ДДС. Съответно, "Нео Венчърс" КДА следва да има право на данъчен кредит.
Представям писмена защита и претендираме разноски, съобразно представения списък.
АДВ. ТОДОРОВ: В допълнение, искам да обърна внимание на две неща. На първо място, по отношение на становището по същество: В допълнение на това, което казахме, че дори и да се приеме, че част от доставките ще са насочени към Европейския съюз, то така или иначе не може да се откаже пълният данъчен кредит, ползван от лицето, все едно всички доставки ще бъдат насочени към Европейския съюз и считаме, че това е особено съществен порок на обжалвания пред Вас ревизионен акт.
Що се отнася до претендираните разноски - правим възражение за прекомерност, като считам, че промяната на минималните адвокатски възнаграждения, която се отрази и на претендираните от юрисконсултите на НАП възнаграждения, като казвам НАП, защото това е само по ДОПК, по никой друг закон не се определя съобразно минималните адвокатски възнаграждения, не следва да се прилага с обратна сила към производства, които са започнали при действието на старите правила и стария минимум на адвокатските възнаграждения, най-малко поради две причини. Първо - адвокатското възнаграждение обикновено е оферирано съобразно старите правила. Второ - твърде често жалбоподателят преценя дали да обжалва или не, съобразно разноските, които рискува да му бъдат присъдени в негова вреда. Към момента на вземане на тези решения не е могло да се предвиди, че минималните адвокатски възнаграждения и съответно възнагражденията на администрацията ще бъдат вдигнати.
ЮРК. СОКОЛОВА: Моля да оставите касационната жалба без уважение като недоказана и необоснована. Считам, че първоинстанционното решение е правилно. Съдът коректно е очертал правния спор и е потвърдил приложимостта на относимите в случая разпоредби - чл. 70, ал. 1, т. 1; чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, като е приел, че сделките по придобиване на дялово участие са освободени доставки, за които в конкретния случай не се установява приложимостта на чл. 69, ал. 2, т. 2 от ЗДДС. При липса на извършени облагаеми доставки, не се доказва пряката и непосредствена връзка между получени стоки, услуги и последващи такива. Както беше изрично посочено и от директора на дирекция ОДОП, и от съда, такава пряка и непосредствена връзка не е установена по принцип, защото такива облагаеми доставки не са извършени. В тази връзка, съдебно-счетоводната експертиза, която изчислява предполагаеми и евентуални сделки, които ще бъдат сключени на европейски или извъневропейски пазар, считам, че не могат да бъдат кредитирани като достатъчно достоверни и надеждни доказателства, за да се счита, че доказано частично или пълно право на данъчен кредит.
С оглед на това, считам че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.
По отношение на изложеното в частта на разноските, моля да имате предвид, че това е разпоредбата, която към настоящият момент е в сила и самата Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е предвидила преходен режим по отношение на започнали и висящи производства. Отделно от това, искам да подчертая, че претендираното от нас юрисконсултско възнаграждение не постъпва нито персонално по сметка на дирекция ОДОП, съответно на конкретен юрисконсулт, който се явява по делото, а тя постъпва в общия бюджет, от който се изплащат заплати и на съдебна система, и на образование, и на всички останали сектори.
ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна. Неоснователни са доводите на касатора за наличието на всички касационни основания по смисъла на чл.209 от АПК за отмяна на съдебния акт.
Съдът е изяснил фактите от значение за правния спор като за направените от него изводи от фактическа и правна страна е изложил подробни съображения в изпълнение на изискването на чл.172а, ал.2 от АПК. Очертан е правилно спорният предмет по делото, както и правилно е разпределена тежестта за доказване на релевантните за спора факти. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства.
Не е спорно в конкретния случай, че доставките по процесните фактури са реално извършени. Спорен е въпросът дали за ревизираното дружество възниква право на приспадане на данъчен кредит и в какъв размер предвид факта, че основната му дейност касае извършване на освободени доставки по смисъла на чл.46, ал.1, т.5 от ЗДДС и налице ли е ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС, както и дали се обуславя приложимостта на чл. 69, ал. 2, т. 2 от ЗДДС.
Според касатора основният спорен въпрос е дали ревизираното дружество планира да извърши последващи облагаеми доставки или последващи освободени доставки, доколкото в първия случай ще има право на приспадане на данъка, а във втория случай – не.
Установено по делото е, че основната дейност на дружеството е свързана с инвестиране в новосъздадени технологични компании, регистрирани в и извън ЕС, освен която дейност дружеството предоставя и финансиране. Установено е също, че през ревизираните периоди дружеството не е декларирало извършени облагаеми доставки, подлежащи на облагане със ставка 20% и не е начислявало ДДС.
За да се приеме, че е налице право на приспадане на платения за получените доставки ДДС, по принцип е необходимо обложените с него доставки да са в пряка и непосредствена връзка с една или повече извършени облагаеми доставки. Правото на приспадане предполага разходите, направени за придобиване на съответните стоки или за получаване на съответните услуги, да са част от елементите, формиращи цената на обложените извършени доставки, пораждащи правото на приспадане.
Неоснователен е доводът на касатора, че при липса на извършени последващи облагаеми доставки следва да се изследва намерението на лицето дали и какви продажби възнамерява да извърши, като позовавйки се на експертното заключение, съгласно което "вероятността за осъществяване на продажби на капиталовите инвестиции на контрагенти от държави извън ЕС, е около 85 %", очаква тези сделки в бъдеще да доведат до осъществяване на облагаеми доставки по смисъла на чл.69, ал.2, т.2 от ЗДДС. Правилен е изводът на съда, че връзката между придобитите доставки и последващата им реализация трябва да бъде пряка и конкретна. Тя не може да почива на вероятности и бъдещи очаквания. Наред с това от данъчните органи не би могло да се изисква да установяват намерението на данъчнозадълженото лице в случаите, когато получените доставки обективно не са свързани с облагаеми доставки. Ако се признае право на приспадане на платения ДДС по получени доставки, при положение че сделката, за която е извършен разходът, е в пряка и непосредствена връзка с извършена сделка за придобиване на дялово участие, попадаща в обхвата на освобождаването по член 13, Б, буква г), точка 5 от Шеста директива, това би означавало по тълкувателен път да се въведе ново основание за приспадане на платения по получени доставки ДДС. В действителност според самия текст на член 17, параграф 3, буква в) от Директивата такова приспадане е възможно единствено доколкото стоките или услугите се използват за извършване на "сделки, които са освободени съгласно член 13, Б, букви а) и г), точки 1 до 5, когато клиентът е установен извън Общността или когато сделките са пряко свързани със стоките, предназначени за износ извън Общността" (в този смисъл е и решението по адм.д.№6443/2022 г. на ВАС). Посочената хипотеза не се установява от доказателствата по настоящото дело, независимо от експертното заключение, което се базира също на вероятности, а не на независими източници, анализиращи всеобхватно световния пазар в сегмента финансови услуги и конкретно капиталовите инвестиции в новосъздадени и иновативни технологични компании.
За изводите си от фактическа и правна страна съдът е изложил подробни и ясни съображения, които не противоречат на установените по делото фактически обстоятелства, нито на приложимите правни норми. Предвид изложеното съдът законосъобразно е отхвърлил жалбата срещу оспорения ревизионен акт.
При постановяване на решението си съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
ЮРК. СОКОЛОВА /реплика/: Има предходен спор, по който е постановено решение на ВАС по адм. дело № 6443/2022г., решение № 760/24.01.2023г., което считам, че в случая е относимо и към настоящия спор. Моля да вземете предвид и изложените в това съдебно решение съображения.
АДВ. ТОДОРОВ /дуплика/: Има трайна практика и на ВАС, а и самите органи на приходите редовно възразяват срещу подобни твърдения, че все пак се касае за различни периоди, за различни доставки и за различна фактическа обстановка, особено предвид динамичния характер на действията, така че няма как да бъде относимо едно решение, касаещо съвсем различен период.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Съдебното заседание приключи в 09:26ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: