На именно повикване и след спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК, страните се представиха така:
КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ "Маресме" ЕООД - редовно призован, не се представлява.
ОТВЕТНИКЪТ Началник отдел ПМДТУ при Община Созопол - редовно призован, не се явява и не се представлява.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД уведомява представителя на ВАП на основание чл. 150, ал. 3 ГПК, че се води звукозапис в съдебното заседание, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА касационната жалба на "Маресме" ЕООД срещу решение № 423/29.03.2022г., постановено по адм. дело № 885/2021г. по описа на Административен съд - Бургас.
ДОКЛАДВА писмен отговор на касационната жалба от Началник отдел ПМДТУ при Община Созопол, към който е приложен списък на разноските.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и прилага събраните писмени доказателства, а именно представения към писмения отговор списък за разноски.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба е подадена в срок, същата е допустима, а по същество е неоснователна.
Решението на първоинстанционния съд е получено от касатора на 27.04.2022г., а касационната жалба е подадена на 11.05.2022г., поради което е спазен предвидения в чл.211, ал.1 АПК 14-дневен срок.
Налице са процесуалните предпоставки за обжалване на решението – жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице (доколкото „Маресме“ ООД е страна по делото, а обжалваното решение е неблагоприятно за нея).
Съдебното решение е валидно, доколкото е постановен от съд, който е осъществил правосъдие в надлежен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е и изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе тази воля, дори без да е необходимо нейното тълкуване.
Касаторът твърди наличието на касационните основания по чл.209, т.3 АПК.
С обжалваното решение № 423от 29.03.2022г., по адм. д. № 885/2021г. на АС - Бургас, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу Акт за установяване на задължения (АУЗ) №6177-1 от 10.09.2020г. на старши инспектор, отдел „Приходи местни данъци, такси и услуги“ („ПМДТУ“), Община Созопол, потвърден с решение № 009/22.10.2020г. на началник-отдел „ПМДТУ“, Община Созопол, с който са установени задължения за 2019г. за данък недвижими имоти (ДНИ) в размер на 673,37 лева – главница и 70,33 лева лихва и за такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 1`923,90 лева – главница и 200,94 лева лихва.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел представените доказателства. Изяснил е релевантните факти. Обсъдил е доказателствата, възраженията, относимата и приложимата правна уредба. За приетото фактически и правно се е обосновал. Изложени са подробни съображения за законосъобразност на административния акт. Според решаващия съд оспореният административен акт не е постановен в нарушение на материално-правните разпоредби.
Следва да бъде споделен извода на първоинстанционния съд, че оспореният Акт за установяване на задължения е издаден от компетентни орган, в предвидената от закона форма и не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Противно на твърдението на касатора с определение от 29.11.2021 г. съдът е разпределил доказателствената тежест като е указал на страните, че следва да установят фактите, на които основават своите искания или възражения. В тази връзка не е налице нарушение на съдопроизводствените правила, обуславящо отмяна на съдебното решение.
С процесния АУЗ от 10.09.2020 г. в тежест на касатора "Маресме"ООД и предвид подадена от дружеството декларация по чл.14 от ЗМДТ за имот – земя с идентификатор 67800.6.172 с площ от 1 166 кв.м. и застроена площ 0,00 кв.м. с данъчна оценка 27 194,60 лева и с отчетна стойност 192 390 лева, са установени задължения за 2019 г. – ДНИ в размер на 673,37 лева и ТБО в размер на 1 923,90 лева.
Не е налице спор по делото, че касаторът е данъчно задължено лице по смисъла на ЗМДТ. Съвкупната преценка на доказателствата обуславя направения от съда извод, че в случая е доказано наличието на материално-правните предпоставки за събиране на ДНИ за притежавания от касатора недвижим имот.
Не е спорно по делото също, че с решение на ОбС–Созопол е одобрена план-сметка за планираните средства от ТБО за 2019 г. От събраните по делото доказателства се установява и реалното предоставяне на услугите.
Спорен в случая е въпросът относно наличието на предпоставките по смисъла на чл.71, т.1 от ЗМДТ.
Съгласно чл. 71, т. 1 от ЗМДТ (в приложимата редакция) не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. Такава възможност е предвидена и в Наредбата за определяне размера на местните такси и цени на услуги на територията на Община Созопол (НОАМТЦУТОС), съгласно чл. 18, ал. 6, т. 1 и т. 2 от която не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имотите, които няма да се ползват през цялата година (т. 1), като лицата по чл. 17, ал. 1, собственици, ползватели на такива имоти, подават декларация по образец (Приложение 4) за това в Община Созопол, Дирекция "ИДМДТ" в срок до края на предходната година (т. 2).
Установено по делото е, че касаторът след деклариране на процесния имот по чл.14 от ЗМДТ е подал заявление по чл. 18, ал. 6 от НОАМТЦУТОС за освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване през 2019 г. Декларацията е подадена на 27.03.2019 г. – след предвидения в чл.71, т.1 от ЗМДТ срок. Предвид този безспорен факт правилен е изводът на административния орган, възприет и от съда, че дружеството дължи такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имота, тъй като декларацията по чл. 18, ал. 6 от НОАМТЦУТОС е подадена след определения с чл. 71, ал. 1 от ЗМДТ (в приложимата редакция). Декларацията е следвало да бъде подадена до 31.12.2018 г., а същата е подадена на 27.03.2019 г.
Административният съд е изложил подробни, ясни и непротиворечиви съображения за изводите си, включително и относно възражението, че определените задължения за ТБО са в противоречие с принципа заложен в законодателството на ЕС "замърсителят плаща", които съображения считам, че следва да бъдат възприети от касационната инстанция.
Съдът е постановил решението си след изясняване на фактите от значение за правния спор като е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна в изпълнение на изискването на чл.172а, ал.2 от АПК. Изводите на съда кореспондират със събраните по делото доказателства.
Считам, че не са налице наведените в касационната жалба основания по чл.209, т.3 от АПК и предлагам да оставите в сила решение № 423от 29.03.2022г., по адм. д. № 885/2021г. на АС - Бургас, като валидно допустимо и правилно.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Съдебното заседание приключи в 09:07ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: