П Р О Т О К О Л

София, 06.04.2023 година

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на шести април две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател: АННА ДИМИТРОВА
Членове: ИЛИАНА СЛАВОВСКА
ТИНКА КОСЕВА
при участието на секретаря Григоринка Любенова
и с участието на прокурора Симона Попова
сложи на разглеждане дело № 8660 по описа за 2022 година
докладвано от съдията АННА ДИМИТРОВА

На поименното повикване и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК на второ четене в 14:00 часа:

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - редовно призован, не се явява и не се представлява.

ОТВЕТНИКЪТ: "Зоулиамис Сиидс" ЕООД - редовно призован, се представлява от адвокат Попхлебарова, редовно преупълномощена от Адвокатско дружество "Боянов и Ко" - последното упълномощено в производството пред първата съдебна инстанция.

ЗА ВЪРХОВНАТА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА СЕ ЯВЯВА ПРОКУРОР СИМОНА ПОПОВА.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.

АДВОКАТ ПОПХЛЕБАРОВА: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА касационната жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 4756/12.07.2022 г., постановено по адм. дело № 3614/2022 г. по описа на Административен съд София-град.

ДОКЛАДВА отговор от адв. Р. Александров, пълномощник на ответника по касация.

ДОКЛАДВА постъпила на 13.03.2023 г. молба от гл. юрисконсулт М. Димитрова, процесуален представител на касационния жалбоподател, с която се взима становище по хода и по същество на спора.

АДВОКАТ ПОПХЛЕБАРОВА: Оспорваме касационната жалба, поддържаме отговора на касационната жалба. Не сочим нови писмени доказателства.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

АДВОКАТ ПОПХЛЕБАРОВА: Моля да потвърдите първоинстанционното решение. Представям в настоящото съдебно заседание молба - списък с разноски за процесуално представителство на дружеството пред касационната инстанция.

ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е допустима, като по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Считам, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено е при правилно приложение на материалния закон. Не са налице сочените в касационната жалба основания по чл.209, т.3 от АПК.

Правилен е изводът на съда, че при издаването на оспореното уведомително писмо не са спазени изисквания за законосъобразност по чл. 146 АПК. Същото е издадено в противоречие с указанията на съда, дадени с отменителното решение №13170/22.12.2021 г. на ВАС по адм.д. №7845/2021 г. В отменително решение на ВАС е прието, че оспореният акт е немотивиран и необоснован, издаден без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, с което са нарушени задълженията по чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК и делото е върнато като административна преписка на ДФЗ за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на „Зоулиамис сиидс“ ЕООД, съобразно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона, изложени в първоинстанционното решение.

При новото произнасяне административния орган е издал оспореното в това производство уведомително писмо изх.№02-220-2600/901#16 от 27.01.2022г. за оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013 г. за кампания 2016 г., с което отново е отказано финансово подпомагане за земеделски площи в 4 бр. земеделски парцели/подробно описани в уведомителното писмо и идентични с предходното/ в същия размер на 25 911. 91 лв. При издаването му не са изпълнени указанията , дадени в отменителното решение на ВАС от 22.02.21г. При преразглеждане на заявлението за компания 2016г. от оспорващия ответникът ДФЗ – РА отново отказва финнасово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в заявените площи, а именно неспазване изискването на чл. 13, ал.3 от Наредба 11 от 06.04.2009г., като приема, че исканетето за подпомагане, тъй като надвишава минималните периоди на преход в чл. 36 от Регламент на Комисията (ЕО) №889/2008г., субсидии за култури в преход към биологично земеделие след минималните периоди на преход, не се дължат. Съгласно мотивите цитираната норма от наредбата фиксира заложения в чл.36 Регламент на Комисията (ЕО)№ 889/2008 минимален период на преход, същият следва да е две или три години, а всички заявени от оспорващия парцели са в преход четвърта поредна година, което съпоставено с нормативно установения срок, изключва избираемия за подпомагане. В оспореното уведомително писмо разпоредбата е посочена декларативно, без да са изложени конкретни мотиви и съображения. Административният орган не е конкретизирал по какъв начин и за кой период не е спазено изискването на разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., а само е посочено, че при неспазване на тази разпоредба не се предоставя финансово подпомагане за площите, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие (период на преход). Правилен е извода на съда, че неизпълнението на указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона, възложени по силата на решението по адм.дело 12062/2019 г. на АССГ и повторния отказ за извършване на оторизация на същото правно основание от ответника води до нищожност на оспорвания административен акт. Нищожни по силата на чл. 177, ал. 2 АПК са всички административни актове на административния орган, извършени след влизане на съдебно решение в сила, които му противоречат. Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни и всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. Администрацията е обвързана от съдебните решения по административни дела и административният орган действа в условията на обвързана компетентност, наложена му от задължителните указания по тълкуване и прилагане на материалния закон от съда. Правилно е прието, че независимо, че оспореното понастоящем уведомително писмо за отказ е нищожно, същото е и в противоречие по същество с изискванията на закона, тъй като АССГ в горепосоченото административно дело изрично е приел, че период на преход към биологично производство, който обективно е по-дълъг от определения с дял II, глава 5 от Регламент 889/2018 не води до нарушение на разпоредбата на чл.36, поради което не представлява и основание за отказ за оторизация на подпомаган стопанин по направление „Биологично земеделие“. Щом още при направено първо плащане по заявлението на жалбоподателя от 2013 година органът се е съгласил поетият от него ангажимент да е за срок от пет години, то не са налице законови предпоставки за отказ от финансиране. Решението на АССГ е оставено в сила с Решение №13170/22.12.21 на ВАС, като напълно са споделени аргументите на административния съд. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т.е. с необжалваемост, но и с материална законна сила , т.е. задължителност, сила на присъдено нещо. Силата на присъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят това, за което и тези, спрямо които властническият държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие. В случая административния орган е отказал подпомагане на същия земеделски стопанин, за същия период на подпомагане, по същото заявление и на същото правно основание. ДФЗ РА повторно отказва подпомагане като мотивира отказа си с надвишаване на периода на преход към биологично производство, оределен с дял II, глава 5 от Регламент 889/2018 и с нарушение на същата законова разпоредба, към която е било налице препращане и в предходното писмо – чл.13, ал.3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. Правилен е извода на съда, че неизпълнението на указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона и повторния отказ за извършване на оторизация на същото правно основание от ответника води до нищожност на оспорения административен акт и като е прогласил неговата нищожност съда е постановил законосъобразен съдебен акт. За да обоснове правните си изводи, съда е изложил подробни мотиви, които споделям изцяло.

Предвид изложеното считам, че не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да бъде оставено в сила.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание.

Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:11 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: