На поименното повикване и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК на второ четене страните се представиха, както следва:
КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ "Лик 15" ООД, редовно призован, не изпраща представител.
ОТВЕТНИКЪТ Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, редовно призован, не изпраща представител.
За ВАП - прокурор Петрова.
СЪДЪТ уведоми страните, че при провеждане на съдебното заседание се извършва звукозапис.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ДОКЛАДВА КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА на "Лик 15" ООД, чрез адв. Радоева, срещу решение по адм. дело № 220/2022 г. по описа на Административен съд - Добрич, с приложено доказателство за процесуално представителство..
ДОКЛАДВА молба от 06.06.2023 г. от "Лик 15" ООД, чрез адв. Радоева с характер на становище по съществото на спора и приложен към нея договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане.
ДОКЛАДВА молба от 06.06.2023 г. от главен юрисконсулт И. Недялкова, процесуален представител на ответната страна с характер на писмени бележки.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените в касационното писмени доказателства.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Със същото е отхвърлена жалбата на касатора срещу РА № Р-03000820006553-091-001 от 21.12.2021 год., издаден от Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна с който са определени допълнителни данъчни задължения на „Лик 15“ ООД за корпоративен данък за периодите 01.01.2016 год. - 31.12.2019 год. в общ размер 323 487.23 лв.
Решението на Административен съд - Добрич е произнесено при изяснена фактическа обстановка. При подробния анализ на събраните доказателства, след обсъждане на възраженията и доводите на страните, съдът е изградил верни фактически и правни изводи. Правилно е констатирал, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия. Ревизионният акт е мотивиран подробно, включително и съдържаща фактическите констатации и съображения на екипа.
Правилно за целите на данъчното облагане разходите за заплатени арендни вноски към физическите лица по договора за аренда са приети за документално необосновани, тъй като не са налице разходо-оправдателни документи за същите. Освен уговорената цена по договора между ревизираното лице и „Лик 16“ ООД и „Агро 21-2006“ ООД, която е призната за разход за данъчните цели, ревизираното лице е поел и изплащане на рентите към физическите лице - собственици на земята, с което необосновано са завишени разходите за ползване на тези земи със сумата от 1 911 384.13 лв. без за тях да са отчетени съответни приходи. Наличието на уговорка в договорите за преаренда, че ревизираното лице следва да заплаща арендни плащания на собствениците на земите не може да се приеме за договор между ревизираното лице и физическите лица. В чл.10 от процесните договори се съдържа изричната клауза ревизираното лице да извърши и заплащането на арендните вноски към физическите лица, собственици на площите, които са предоставили на „Агро 21-2016“ ООД. Тази клауза обаче представлява по същество уговорка за повторно заплащане на цената за ползването на земеделските площи от страна на ревизираното лице. Това плащане не е уговорено по вид, размер, срок на плащане и начин на плащане между ревизираното лице и арендодателите. Липсва договореност за размера на дължимата сума за арендно плащане в договора за преарендуване на земеделската земя, с оглед на което законосъобразно съдът е приел че заявения разход по договора за преарендуване не представлява присъщ разход за дейността на касатора. Не са налице действителни и валидни договорни отношения, по които такива разходи да са начислени и съответно изплатени. Същевременно правилно съдът е отбелязал в мотивите на своето решение че разходите за заплащане на рента направени от ревизираното лице „Лик 15“ ООД не се явяват присъщ разход, тъй като не са свързани пряко с дейността на дружеството по договорите за преарендуване и пренаемане на земеделски земи, предвид извършените разходи към двете дружества по договора за преарендуване чрез заплатена цена призната за данъчен разход.
При това положение правилно съдът е приел за законосъобразно увеличен финансовият резултат на „Лик 15“ ООД предвид отчетените разходи за арендни вноски към физическите лице - собственици на земеделските площи, тъй като не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.
Според чл. 10, ал. 1 ЗКПО, приложим по аргумент на чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ, счетоводен разход се признава за данъчни цели когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч., отразяващ вярно стопанската операция. За целта по определяне на данъчния финансов резултат по ЗКПО, в случаите, когато разход /загуба/ не е признат за данъчни цели, с този разход /загуба/ се увеличава счетоводния финансов резултат в годината на счетоводното му отчитане /чл. 23 ЗКПО/.
Намирам че правилно съдът е приел за законосъобразно извършеното от органа по приходите увеличение на счетоводния финансов резултат на касатора за 2016 год. с оглед на констатирания неотчетен приход във връзка с получената от „Агро 21-2006“ ООД сума с основание Схема за единни плащания за площ, именно за процесните земи обработвани от ревизираното лице. Този извод на съда се подкрепя от събраните по делото доказателства. Видно от приложените по делото договори „Агро 21-2006“ ООД е бил задължен да плати на касатора сумите които получава под формата на субсидии по схемите за директните плащания за площите, веднага след получаването им, като вземането на касатора е обезпечено със запис на заповед. Приложени са и документи представени от Областна дирекция "Земеделие" - Добрич, от които е видно че на „Агро 21-2006“ ООД е изплатена субсидия в размер на 151 695.65 лв.
Предвид изложените съображения, с ревизионния акт правилно е определена данъчната основа и изводите на първоинстанционния съд, които са в същия смисъл, са правилни. Не са налице твърдяните касационни основания и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ще се произнесе с решение, след съвещание.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.12 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: