На именно повикване и след спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК, на второ четене, страните се представиха така:

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ "НБН Груп" ООД - редовно призован, представлява се от адв. Николов с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ Директора на Дирекция "ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП - редовно призован, не се явява и не се представлява.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

АДВ. НИКОЛОВ: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД уведомява страните на основание чл. 150, ал. 3 ГПК, че се води звукозапис в съдебното заседание, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА касационната жалба на "НБН Груп" ООД срещу решение № 101/04.11.2022г., постановено по адм. дело № 250/2021г. по описа на Административен съд - Габрово.

ДОКЛАДВА отговор на касационната жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП, към който е приложен списък с разноски.

АДВ. НИКОЛОВ: Поддържам касационната жалба. Представям договор за правна защита и съдействие и списък за разноски.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА списък за разноски, приложен към отговора на касационната жалба, както и днес представените договор за правна защита и съдействие и списък с разноски.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ. НИКОЛОВ: Моля да отмените решението на Административен съд - Габрово като неправилно и незаконосъобразно. Считаме, че не се доказаха фактите и обстоятелствата, и констатациите в оспорения ревизионен акт. Само по себе си, обстоятелството, че са налице сделки между свързани лица не може да бъде безспорно и категорично доказателство, че тези сделки са с цел заобикаляне на данъчното законодателство.

Претендирам разноски. Правя възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба срещу съдебният акт е подадена в срок от надлежна страна, допустима е, като по същество е неоснователна.

Не са налице касационните отменителни основания на съдебният акт по чл.209 т.3 от АПК, като съображенията ми за това са следните: При анализа на събраните в хода на административното и съдебното производство гласни и писмени доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено, че оспореният пред него РА № Р-04000720006827-091-001 от 20.05.2021 г. издаден от орган на приходите при ТД на НАП-В. Търново, с който на ревизираното лице са установени задължения по ЗКПО – корпоративен данък за внасяне в размер на 23 699.81 лв. и лихва за забава – 5 141.95 лв., е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила и на материалният закон, поради което е потвърдил същия.

За да обоснове този извод първоинстанционният съд е направил подробен анализ на извършваната от РЛ икономическа дейност, както и на договорите за получени от ревизираното лице, кредити за изграждане на ФТЕЦ, като е приел, че задължението по договорите за заем е възникнало на 1.12.2011 г. и е с падеж през 2013 г., а не през 2022 година както твърди настоящият касатор, включително и в касационната си жалба.

Това е така ,тъй като от приложените материали изискани от дружествата кредитори е установено, че задълженията на ревизираното лице са отписани в годишните декларации през 2019 година ,като погасени по давност, която е изтекла в края на 2018 година.

В тази насока съдът е посочил, че в хода на ревизионното и съдебното производство, настоящият касатор не е представил доказателства, за прекъсване или спиране на давностния срок, както и на доказателства, че с кредиторите е договорено отсрочване на задълженията.

Тези обстоятелства се установяват и от приетите по делото ССчЕ, в която вещото лице е посочило, че размера на дължимата остатъчна сума към 22.12.2013 г. за плащане по двата договора е 240 522.86 лв., колкото е установената с РА сума, като това задължение е отразено в пасивите на дружеството към 31.12.2018 г. вместо да бъде отписано и да бъдат отчетени счетоводни приходи в резултат на отписването им.

В този смисъл съдът се е позовал на приложимата правна уредба и на СС18 които определя като брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал, отделно от увеличенията, свързани с вноски на собствениците, като приходът се признава при изтичане на давностния срок или при наличие на други основания за отписване на задълженията.

Наред с изложеното първоинстанционният съд е обсъдил и констатациите в ревизионния акт касаещи извършените от ревизирано0то лице разходи на сумата в размер на 4 084.68 лв.,която се явява непризнат от ревизиращите органи разход на дружеството, т.к. с нея са платени застрахователни вноски за лично потребление на управителя и съпругата му по приложените застрахователни полици, тъй като изплатените за застраховките суми не са свързани с икономическата дейност на ревизираното дружество.

Като е приел, че с направените увеличения и намаления на финансовия резултат на ревизираното лице за 2018г.органите по приходите са определили правилно сумата явяваща се счетоводна печалба за ревизираното лице, респективно посочените в ревизионния акт задължения по ЗКПО за 2018 г. са точно установени по основание и размер и е потвърдил оспореният пред него ревизионен акт, първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Съдебното заседание приключи в 09:07 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: