На поименното повикване и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК на второ четене страните се представиха, както следва:

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ - "Декор строй" ООД, редовно призован, се представлява от адвокат Попова, с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ - Директорът на Дирекция "ОДОП" Пловдив, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Калдъшев, с пълномощно по делото.

За ВАП - прокурор ПОПОВА.

СЪДЪТ уведоми страните, че на основание чл. 150, ал. 3 от ГПК при провеждане на съдебното заседание се води звукозапис.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

АДВОКАТ ПОПОВА: Да се даде ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ КАЛДЪШЕВ: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ДОКЛАДВА постъпила касационна жалба от "Декор строй" ООД срещу решение № 351/23.09.2022 г. по адм. дело № 177/2022 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, към която няма приложени писмени доказателства и няма изложени доказателствени искания за събиране на доказателства.

ДОКЛАДВА постъпила на 18.05.2023 г. писмена защита от ответника, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Й. Бъчварова, в която има направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 10 065,24 лева, както и при условията на евентуалност възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

АДВОКАТ ПОПОВА: Поддържаме касационната жалба. Нямаме доказателствени искания. Считаме, че доколкото има процесуални нарушения, които сме посочили, тези доказателства следва да бъдат събрани от първата инстанция, защото касаят фактическата обстановка, а тя е неправилно установена. Не можем да ги искаме в настоящата инстанция, поради което не правим такива. Представям списък с разноски.

СЪДЪТ предоставя на процесуалния представител на ответната страна списъка с разноски.

ЮРИСКОНСУЛТ КАЛДЪШЕВ: Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Оспорвам касационната жалба, поддържам писмената защита на юрисконсулт Й. Бъчварова. Нямам доказателствени искания.

СЪДЪТ счита, че следва да приеме приложените по делото писмени доказателства, поради което

ПРИЕМА писмените доказателства.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

АДВОКАТ ПОПОВА: Моля да уважите жалбата. Считаме, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при допускане, събиране и оценка на доказателствата. Не е допуснал относими гласни доказателства, не е допуснал искане за съдебно-икономическа експертиза, при което щеше правилно да установи фактическата обстановка. Съответно неправилно е приложил ЗДДС и Директива 2006/112, като поради допуснати процесуални нарушения не е установил, че доверителят ми няма вина и не участва в някаква схема за данъчна измама, като е приспаднал ДДС по фактури, които са му издадени. Подробни аргументи сме изложили в касационната жалба по отношение на корпоративния данък и по отношение на ДДС, които изцяло поддържаме. Моля за присъждане на разноски, съгласно представения списък с разноски.

ЮРИСКОНСУЛТ КАЛДЪШЕВ: Моля да оставите без уважение касационната жалба, както и да оставите в сила решението на първоинстанционния съд. Претендирам юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция "ОДОП" Пловдив за всички съдебни инстанции.

ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е допустима, като по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания по чл.209, т.3 от АПК. От съвкупната преценка на всички доказателства по делото съдът е направил обоснован извод за липса на реални облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, поради което не са налице материалноправните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на дружеството – касатор по фактурите, издадени от процесния доставчик „Дочи 83“ЕООД.

Законосъобразни и съобразени с практиката на СЕО и СЕС са изводите на съда, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит и да бъде признато е необходимо да е осъществена доставка, за доказването на който факт не е достатъчно представянето на фактури и тяхното счетоводно отразяване от ревизираното лице, а следва да е доказано осъществяване на доставката от доставчика, издал фактурата. В тежест на ревизираното лице е да докаже осъществяването на доставката, за което може да си служи с всички допустими по ДОПК доказателства. Правилен е изводът на съда, че счетоводното отразяване на фактурите от ревизираното лице не е достатъчно, за да се приеме, че доставките по спорните фактури са осъществени. Правилно е прието, че освен наличието на данъчен документ, следва да бъдат ангажирани допълнителни доказателства относно начина на осъществяване на доставките, а именно доказателства за индивидуализация на стоките, предмет на фактурите и тяхното приемо-предаване. Установено, че процесните фактури са издадени в ревизирания период, в който доставчика „Дочи 83“ЕООД е било дерегистрирано и дружеството не е осъществявало дейност в този период, като не са били налице и действащи трудови договори с работници. Установено е, че доставките и услугите не са декларирани от доставчика пред приходната администрация, а плащането е извършено в брой. Правилен е извода на съда, че липсата на данни за каквато и да е декларирана дейност от страна на „Дочи 83“ЕООД в процесния период, невъзможността да бъде открит представител на дружеството на декларирания адрес, както и насрещното потвърждаване на тези доставки, са все обстоятелства които говорят за фиктивност на представените договори и приемо-предавателни протоколи, въпреки наличието на подписи и печат на доставчика.

Съдът подробно и конкретно е обсъдил всички събрани доказателства и в резултат на техния анализ поотделно и в съвкупност правилно е приел, че те не мотивират убедителен извод, че спорните доставки са реално извършени. Реалността на процесните доставки не се установява и с изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. В частта по ЗКПО решението също е правилно. Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Според чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. В случая съставените по процесните доставки фактури не отразяват вярно стопанските операции, след като доставките не са реално осъществени. При недоказаност на извършване на доставките осчетоводяването на разходи във връзка с тях е незаконосъобразно, поради което правилно с ревизионния акт е бил увеличен финансовия резултат на дружеството с непризнатите разходи и е бил установен корпоративен данък в посочения в ревизионния акт размер.

Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи, които споделям напълно.

Предвид гореизложеното считам, че не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12.08 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: