На поименното повикване в 14:49 часа страните се представиха така:
КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Х. Алхусейн - редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
ОТВЕТНИКЪТ Заместник-председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България - редовно призован, представлява се от юрисконсулт А. Георгиева, с днес представено пълномощно.
За ВЪРХОВНА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА се явява прокурор С. Попова.
ПРЕВОДАЧЪТ М. Юсеф - редовно призован, не се явява.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
ЮРИСКОНСУЛТ ГЕОРГИЕВА: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА касационна жалба, подадена от Х. Алхусейн, гражданин на Сирийската арабска република, чрез адвокат П. Желев против Решение № 3331 от 19.05.2023 г., постановено по адм. дело № 2402/2023 г. по описа на Административен съд - София-град, 34 състав, с развити доводи за неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и претенция то да бъде отменено. Към касационната жалба няма приложени писмени доказателства по смисъла на чл. 219 от АПК.
ЮРИСКОНСУЛТ ГЕОРГИЕВА: Оспорвам касационната жалба. Представям справка за актуалното положение в Сирия, която моля да приемете като писмено доказателство по делото. Няма да представям други доказателства и нямам други доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм с касационната жалба Няма да соча доказателства. Нямам доказателствени искания. Запознах се с представената от процесуалния представител на ответника справка и не възразявам да бъде приобщена към доказателствата по делото.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото като писмено доказателство представената в съдебно заседание от процесуалния представител на ответника актуална справка на Сирийската арабска република.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ЮРИСКОНСУЛТ ГЕОРГИЕВА: Уважаеми върховни съдии, моля да оставите касационната жалба без уважение като неоснователна с всички произтичащи от това правни последици. Моля да бъде оставено в сила първоинстанционното решение като законосъобразно и правилно. Считам, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно: при постановяване на оспореното пред настоящия съд решение на Административен съд – София-град са обсъдени всички факти и обстоятелства, свързани с личното положение на касационния жалбоподател. Правилно е приложен и материалния закон. Считам, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209 от АПК, поради което моля оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила като валиден, допустим и правилен.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми върховни съдии, касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е допустима, като по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено е в съответствие с материалноправните разпоредби. Не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно първоинстанционният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на Х. Алхусейн, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и чужденците (ЗУБ). Чужденецът не отговаря на законовите условия за признаване на статут на бежанец. Изнесените от кандидата за статут причини да напусне страната си не обосновават основателен страх от преследване, поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради негово политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Изтъкнатите причини са от личен, социално-икономически характер и не обосновават наличието на основанията по чл. 8 от ЗУБ. Сочените от чужденеца причини за напускането на страната не отговарят на разпоредбите на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Не се твърди молителят или семейството му да са били заплашвани или преследвани по етнически или религиозни причини. Не се установява спрямо чужденеца да е осъществено преследване, релевантно на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Не се установява подобни действия да са извършвани спрямо чужденеца и те да са основани на някой от визираните в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ признаци. Молителят изрично заявява, че не е бил арестуван или осъждан, не е членувал в политически партии, не е имал проблеми с армията или полицията. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване, също не се установяват. Правилен е направеният от съда извод, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Обосновани са направените изводи, че не са налице материалните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 - 3 от ЗУБ. Съдът е развил подробни съображения във връзка с наличието на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може лицето да потърси хуманитарна закрила, а именно: наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна.
Преценена спрямо бежанската история, конкретната обстановка в страната на произход и спрямо личността на лицето, съдът е направил правилен извод, че търсещият закрила не е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдят и не са установени тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение, или наказание, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ правилно бежанската история е изследвана с оглед Директива 2011/95/ЕС. Неоснователни са и оплакванията на касатора за липсата на преценка приложим ли е в случая принципът "non-refoulment" (забрана за връщане). Действително и в случай, че приеме за неоснователна молба за закрила, поради липсата на основания по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, административният орган е длъжен да се съобрази с визирания принцип, залегнал в правилото на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и въведен с член 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците (Женевската конвенция), съгласно който никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща ("refouler") бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. Изследване нарушен ли е този принцип, е извършено въз основа на представените в хода на производството доказателства за обстановката в страната, като следва пряко от нормата на член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според която правото на убежище се гарантира при спазване на правилата на Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и Протокола от 31 януари 1967 г. за статута на бежанците, в съответствие с Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз. Предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне нито страната си на произход – Сирия, поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, основани на преценката по представените справки за актуалната ситуация в тази страна, заместник - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет по същество е приел, макар и да не е изложил нарочни мотиви за това, че ако жалбоподателят се завърне в тази държава няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципа "non-refoulement". Противно на твърдяното в касационната жалба, при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведеното интервю, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и не са формални, а са ясни и непротиворечиви. Предвид изложеното считам, че съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание, който ще бъде обявен на интернет сайта на съда.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:52 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: