На поименното повикване на страните и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК на второ четене в 15.31 часа:

СЪДЪТ уведоми страните, че на основание чл. 150 ал. 3 ГПК се прави звукозапис на съдебното заседание.

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: „Дари Комерс – НА“ ООД, редовно призовано, се представлява от адвокат К. Атанасова, надлежно преупълномощена от адвокат Й. Лалова.

ОТВЕТНИКЪТ: Министърът на транспорта и съобщенията, редовно призован, се представлява от А. Георгиева и И. Йорданов, служители с юридическо образование, с пълномощни по делото.

За ВАП се явява прокурор Ачкаканова.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА касационната жалба от „Дари-Комерс – НА“ ООД, подадена чрез пълномощник адвокат Й. Лалова, срещу решение № 425/04.10.2022 г., постановено по адм. дело № 276/2022г. по описа на Административен съд гр. Плевен. Към касационната жалба не са приложени писмени доказателства. Не са формулирани доказателствени искания.

ДОКЛАДВА отговор от ответника Министър на транспорта и съобщенията, подаден чрез процесуален представител А. Георгиева от 09.01.2023 г. Не са приложени писмени доказателства. Не са формулирани доказателствени искания. Възведена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и е направено възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Адв. Атанасова: Поддържам касационната жалба. Няма да представям нови доказателства. Няма да правя доказателствени искания. Оспорвам представения писмен отговор, като моля същият да не бъде приет по делото, предвид факта, че е подаден след преклузивния 14-дневен срок. Видно от книжата по делото призовката с касационната жалба е получена от ответната страна на 19.12.2022 г. и съответно писменият отговор е постъпил на 09.01.2023 г., а крайният срок е изтекъл на 03.01.2023 г. и в допълнение е входиран по електронен път като същият отговор не е подписан с квалифициран електронен подпис.

А. Георгиева: Оспорваме касационната жалба. Няма да представяме нови доказателства. Нямаме доказателствени искания. Моля да приемете писмения отговор. Считаме, че срокът е инструктивен, а не преклузивен.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

ОТХВЪРЛЯ възражението за неприемане на писмения отговор като неоснователно.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

Адв. Атанасова: Уважаеми върховни съдии, моля да постановите решение, с което да отмените първоинстанционното такова като незаконосъобразно. Подробни съображения сме изложили в касационната жалба, поради което препращам към тях. Моля да ни присъдите направените по делото разноски, както за настоящата инстанция, така и за предходната. Представям списък за разноските.

А. Георгиева: Уважаеми върховни административни съдии, моля да отхвърлите касационната жалба като неоснователна и потвърдите решение № 425/04.10.2022 г., постановено по адм. дело № 276/2022г. по описа на Административен съд гр. Плевен като правилно, обосновано и законосъобразно. Не са налице касационни основания за отмяната му. Подробни мотиви и съображения сме изложили в писмения отговор по касационната жалба от 09.01.2023 г. Няма да ги преповтаряме. Във връзка с изложеното, моля да потвърдите оспореното решение и да оставите в сила оспорвания отказ на министъра на транспорта и съобщенията, тъй като същият е законосъобразен и правилен, и при издаването, на който не са допуснати сочените пороци. Моля да ни бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за един процесуален представител. Правим възражение за прекомерност на предявените от жалбоподателя разноски.

И. Йорданов: Присъединявам се към казаното.

ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съдебното решение е валидно и допустимо, но не е правилно.

Според съда спорен е въпросът дали при наличието на влязло в сила наказателно постановление за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ би могло да се доказва надеждност по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗОП. Безспорно установено в случая е, че спрямо касатора е налице влязло в сила наказателно постановление за извършено административно нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, тоест за нарушение, включено в обхвата на чл. 54, ал.1, т.6 от ЗОП. Неправилен е изводът на съда обаче, че за процесното нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, установено с влязло в сила наказателно постановление, законодателят не е предвидил възможност за доказване на надеждност.

Съгласно разпоредбата на чл.56 от ЗОП, когато за участник е налице някое от основанията за отстраняването му по чл.54, ал.1 от с.з., той има право да представи доказателства, че е предприел мерки, които гарантират неговата надеждност, въпреки наличието на съответното основание за отстраняването му. В конкретната хипотеза е приложима т.3 от посочената разпоредба на чл.56, ал.1 от ЗОП, според която участникът има право да представи доказателства, че е предприел мерки, които гарантират неговата надеждност, въпреки наличието на съответното основание за отстраняване и може да докаже, че е изяснил изчерпателно фактите и обстоятелствата, като активно е съдействал на компетентните органи, и е изпълнил конкретни предписания, технически, организационни и кадрови мерки, чрез които да се предотвратят нови престъпления или нарушения.

Безспорно нарушението по чл.63, ал.2 от КТ е сред основанията /чл.54, ал.1, т.6 от ЗОП/, обуславящи отстраняване на участника/кандидата и доколкото разпоредбата на чл.56 визира именно основанията по чл.54 от ЗОП, то изискуемата надеждност на участника може да бъде доказана чрез някоя от мерките, визирани в чл.56, ал.1 от ЗОП, в какъвто смисъл е и формираната съдебна практика на ВАС (решения по адм. д. № 2461/2020г., адм.д. № 2873/2020г, адм.д. № 4799/2020г.). Единствено фактът, че не са били дадени конкретни предписания от компетентния орган не може да обуслови извод, че кандидатът не може да предприеме мерки, чрез които да предотврати нови нарушения, респективно да представи доказателства, че е предприел мерки, които гарантират неговата надеждност, въпреки наличието на съответното основание за отстраняване. Според ВАС от съществено значение е обстоятелството, че изпълнението на дадени предписания не е единственото формулирано от законодателя условие, с изпълнението на което може да се доказва надеждността.

На предоствената от чл.56, ал.1 от ЗОП възможност за доказване на надеждност, съответства задължението на по ал.2 органът да прецени предприетите мерки и в пределите на оперативната му самостоятелност е дали да ги приеме или да ги отхвърли, но и в двата случая следва да се мотивира (чл.56, ал.4). В случая от една страна липсват данни органът да е предоставил възможност на дружеството да упражни правото си по чл.56, ал.1 от ЗОП да докаже надеждност, нито се съдържат надлежни мотиви в оспорения административен акт, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Съдът в нарушение на изискването на чл.172а, ал.2 от АПК не е обсъдил направените в тази насока възражения.

Изложеното обуславя отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Реплика на А. Георгиева: Във връзка с изложеното от прокуратурата искам да обърна внимание, че в конкретния случай е налице процедура, която се изпълнява съгласно приложимите за нея разпоредби, а именно чл. 111, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на РБългария, решението на Европейската комисия, постановление № 416 на Министерския съвет и приетия въз основа на него ред. В конкретната процедура се предоставят средства, които са от държавния бюдет като в посочените по-горе приложими актове не е предвидена възможността за прилагане на мерки за доказване на надеждност по см. на чл. 56 от ЗОП.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД обяви, че делото е изяснено и от правна страна и ще се произнесе със съдебен акт в законния срок след съвещание.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15.41 часа.