На поименно повикване, и след спазване на разпоредбата на чл.142, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, страните се представиха така:
СЪДЪТ уведоми страните, че в съдебно заседание се извършва звукозапис.
КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна - редовно призован, не се представлява.
ОТВЕТНИКЪТ - "Йон.МГ" ООД - редовно призован, се представлява от адв. ДИМИТРОВ с пълномощно, находящо се на лист 23 от касационното съдебно производство и на лист 23 от първоинстанционното дело.
ЗА ВЪРХОВНА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА - прокурор АНГЕЛОВ.
На 28.09.2023 г. е постъпила молба от юрк. Иванова - процесуален представител на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна - касационен жалбоподател, с която уведомява съда, че е възпрепятствана да се яви в днешното съдебно заседание. Моли да се даде ход на делото, ако не са налице процесуални пречки. В останалата част, молбата, има характер на кратки писмени бележки по съществото на спора. Претендират разноски в общ размер на 7110.01 лв.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
адв. ДИМИТРОВ: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, след като страните са редовно призовани и от тях няма направени възражения по процедурата за разглеждане на делото. Касационната жалба от Директора на дирекция ОДОП - Варна приподписана от юрисконсулт срещу решение № 1636/07.12.2022 г., поправено в частта за разноските с р. № 1657/09.12.2022 г., постановени по адм. д. № 1998/2022 г. на Административен съд - Варна е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна и подлежи на разглеждане от Върховния административен съд.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, намира че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ДОКЛАДВА касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна срещу първоинстанционното решение на Административен съд - Варна, с което по жалба на "Йон.МГ" ООД е отменен РА, за установени задължения за корпоративен данък за период 2016-2019 г., както и за ДДС за данъчни периоди от м. 12.2015 г. до м. август 2020 г., главници и лихви.
ДОКЛАДВА приложените с касационната жалба писмени доказателства - Заповед № ЗЦУ-ОПР-12/08.08.2022 г. на ИД на НАП, с която е оправомощен подателят на касационната жалба да изпълнява правомощията на Директор на Дирекция "ОДОП" Варна и Заповед № 17612/19.12.2022 г. на ИД на НАП, с която разрешава на С. Петков - титуляр на длъжността Директор на дирекция "ОДОП" да ползва платен годишен отпуск, за периода от 19.12. до 23.12.2022 г..
ДОКЛАДВА депозирания на 28.02.2023 г., писмен отговор по касационната жалба, подаден от адв. С. Антонова, като пълномощник на "Йон.МГ" ООД - ответник по касация.
„
ДОКЛАДВА постъпила на 28.09.2023 г. молба от юрк. Иванова - процесуален представител на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна - касационен жалбоподател, с която моли за присъждане на сторените по делото разноски в общ размер на 7110.01 лв..
адв. ДИМИТРОВ: Оспорвам касационната жалба. Поддържам отговора. Няма да соча други доказателства. Нямам доказателствени искания.
Представям списък с разноски, ведно с доказателства към него.
Да се приемат доказателствата, приложени към касационната жалба.
ПОРКУРОРЪТ: Да се приемат представените доказателства с касационната жалба.
По доказателствата СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените с касационната жалба писмени доказателства, описани по-горе в настоящия съдебен протокол.
ПРИЕМА представения списък за разноски по чл. 80 от ГПК на ответника по касация, ведно с договор за правна защита и съдействие, фактура № 0...62/15.02.2023 г. и платежно нареждане за кредитен превод на Fibank.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
адв. ДИМИТРОВ: Моля да потвърдите първоинстанционното решение на Административен съд - Варна като считам, че същото е обосновано и съдът детайлно, и задълбочено, е изследвал всички факти по делото, и е стигнал до верни правни изводи по отношение на обжалвания РА.
С оглед на оплакванията, които са направени в касационната жалба, че от страна на органите по приходите, общо, е налице ли е едно дълбоко неразбиране на това - що е то мрежов маркетинг и как той функционира, или нежелание за такова разбиране, тъй като, видно е и от изложеното в касационната жалба, че органите на НАП очакват ли извършване на едни преки продажби от страна на ревизираното лице, каквито още изначално при ревизията и във възраженията срещу докладите, и в жалбите, защото това е повторна ревизия срещу издадените ревизионни актове, ревизираното лице е направило много подробни обяснения, и е представило всички възможни доказателства, за да покаже, че тези очаквания, и схващания, на органите по приходите, просто не отговарят на действителността, което именно Административен съд - Варна възприе, и по тази причина с решението си отменя обжалвания РА.
По отношение на претендираните разноски на касационния жалбоподател правя възражение за прекомерност, предвид изменението на Наредбата, които са последващи.
ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба от Директора на дирекция "ОДОП" Варна, приподписана от юрисконсулт срещу решение № 1636/07.12.2022 г., поправено в частта за разноските с р. № 1657/09.12.2022 г., постановени по адм. д. № 1998/2022 г. на Административен съд - Варна е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна и подлежи на разглеждане от Върховния административен съд, като по същество считам същата за основателна.
Съдебното решение постановено от Административен съд - Варна е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано, като при постановяването му е допуснато и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което е налице касационното основание на чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Изложените в касационната жалба оплаквания следва да бъдат споделени.
Административният съд неправилно и необосновано е преценил за незаконосъобразен и е отменил Ревизионният акт № Р-03000321003684-091-001/11.05.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение №138/04.08.2022 г. на Директора на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП в частта, с която на "ЙОН.МГ" ООД е установен дължимият за довнасяне корпоративен данък: за 2016 г. в размера над 619.32 лв. и в частта на начислените лихви в размера над 321.21 лв., за 2017 г. в размера над 815.01 лв. и в частта на начислените лихви в размера над 321.21 лв., за 2018 г. в размера над 495.04 лв. и в частта на начислените лихви в размера над 156.36 лв. и за 2019 г. в размера над 632.98 лв. и в частта на начислените лихви в размера над 119.57 лв., както и в частта на установените задължения за довнасяне за ДДС за д. п. м. 12. 2015 г. - м. 08. 2020 г. вкл., общо в размер на 14648.20 лв. и лихви 5162.44 лева.
За да отмени РА, съдът е игнорирал фактите и доказателствата по делото и без основание приема, че РА е незаконосъобразен в частта на установените на „ЙОН.МГ“ ООД данъчни задължения, посочени по-горе.
По делото не е спорно, че ревизираното лице (РЛ) е придобило стоките по процесните фактури, издадени от Амуей Румъния Маркетинг СРЛ и Нетуърк Туентиуан ООД и ги е включило в отчетните регистри за съответния период, като е ползвало данъчен кредит по тях. Спорът е дали стоките, описани в тези фактури, са били прехвърлени впоследствие безвъзмездно на други лица.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик.
Съгласно чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗДДС за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването ѝ е приспаднат данъчен кредит изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност.
За да е налице фактическият състав на фикцията по чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗДДС е необходимо да бъдат установени и доказани следните факти: 1 – жалбоподателят да е придобил стоките, 2 – да е приспаднал данъчния кредит изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, 3 – да е прехвърлил собствеността или друго вещно право върху тези стоки безвъзмездно на трети лица. В случая наличието на първите две предпоставки не е било оспорено от жалбоподателя, а е спорно дали е налице безвъзмездното прехвърляне на собствеността върху стоките на трети лица.
Неправилно и необосновано съдът е приел, че по безспорен и категоричен начин се установява, че закупените продукти от Амуей Румъния Маркетинг СРЛ са използвани при провежданите презентации, поради което и са отписани чрез издадените протоколи за вложени материали, както че не са налице безвъзмездни доставки и на стоките, предмет на фактурите, издадени от Нетуърк Туентиуан ООД.
Следва да се сподели доводът на касатора, че предвид вида на процесните стоки – основно продукти за лична хигиена (шампоани, душ гелове, паста за зъби, гланц за устни, ролон дезодоранти, парфюми и други) и витамини, житейски нелогично и несъстоятелно е същите да могат да бъдат предмет на демонстрация, при която се разопаковат и презентират ефектите от употребата им. Разликата между закупените продукти с марката Amway (на обща стойност 35814.50 лева без ДДС) и извършените продажби към юридически лица (на обща стойност 2173.64 лева), определя твърденията на РЛ, че са използвани с рекламна цел стоки на стойност над 33 000 лева, тоест над 90% от стоките са използвани за демонстрации, реклами и т. н., за икономически нелогични.
В чл. 53, ал. 3 ППЗДДС е предвидено, че при извършване на безвъзмездни облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 6, ал.3 и чл. 9, ал. 3 от закона начисленият данък е за сметка на доставчика. Изключението от тази разпоредба се съдържа в чл. 6, ал. 4, т. 2 от ЗДДС, където се посочва, че не се приравнява на възмездна доставка на стоки безвъзмездното предоставяне на стока с незначителна стойност с рекламна цел или при предоставяне на мостри. Предвид дефиницията на § 1, т. 9 от ДР на ЗДДС относно „Стоки с незначителна стойност“ – такива са стоките или услугите, чиято пазарна цена е под 30 лв. и доставката им не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице, не може да се приеме, че процесните стоки са с незначителна стойност. Същите не са и мостри по смисъла на чл. 5, § 6, изр. второ от Шеста директива, като по делото няма ангажирани доказателства относно наличие на мостри на процесните продукти.
Относно закупените билети за семинари, книги, обучителни материали и други от Нетуърк Туентиуан ООД, няма спор между страните, че същите са предоставяни безплатно на трети лица. Няма и данни да носят търговското наименование на продукт, тоест не се касае за популяризиране на продуктовата гама Amway. Това обстоятелство обуславя наличието на безвъзмездна доставка към трети лица в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗДДС, доколкото РЛ не се е справило с доказателствената тежест да представи доказателства за приложение на изключението, предвидено в чл. 6, ал. 4, т. 2 ЗДДС. Основателно органите по приходите са съобразили, и че стойността на процесните материали, за които се твърди, че са използвани с рекламна цел е на обща стойност 58633.47 лева без ДДС, която многократно превишава изискванията на закона за незначителност, което не е взето предвид от съда.
Следователно, органите по приходите законосъобразно на РЛ са установили изискуемия ДДС, съобразно нормите на чл. 12, чл. 25, ал. 1, ал. 2 и ал 6, чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС за процесните данъчни периоди при правилно определени данъчни основи, респ. не са налице основания за отмяна на РА в частта за установения дължим за довнасяне ДДС, както неправилно и необосновано е сторено от първоинстанционния съд.
По отношение на задълженията за корпоративен данък, неправилно съдът приема, че не са налице основания за непризнаване на отчетените разходи по закупените от Амуей Румъния Маркетинг СРЛ и Нетуърк Туентиуан ООД стоки. Предвид изложеното по отношение на ДДС, за доказани следва да се приемат основанията за прилагане от органите на приходите на разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 2 ЗКПО, съгласно която за отклонение от данъчно облагане се смята и договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага. В съответствие с размера на увеличения счетоводен финансов резултат на дружеството законосъобразно са определени и допълнителните задължения за корпоративен данък по ЗКПО на ревизираното лице, като не са налице основания на отмяна на РА и в тази му част, както неправилно е сторено от първоинстанционния съд.
С оглед на изложеното и доказателствата по делото считам, че на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК обжалваното решение на Административен съд - Варна следва да бъде отменено, като процесния РА, потвърден с решение на директора на "ОДОП" Варна в частта, с която е установен дължимия за довнасяне корпоративен данък и за ДДС се прецени за законосъобразен, а жалбата на "ЙОН. МГ" ООД приеме за неоснователна и отхвърли.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в срок!
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14.32 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: