На поименното повикване на страните и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК на второ четене в 14.31 часа:

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: „Дентален център–1–Сливен“ ЕООД, редовно призовано, не се представлява.

ОТВЕТНИКЪТ: Директорът на Районна здравноосигурителна каса гр. Сливен, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

За ВАП се явява прокурор Георгиев.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА касационната жалба на „Дентален център–1–Сливен“ ЕООД, подадена чрез пълномощник адвокат Д. Орманов, с подробно развити касационни основания, срещу решение № 29/14.02.2023 г., постановено по адм. дело № 374/2022 г. по описа на Административен съд гр. Сливен. Към касационната жалба не са приложени писмени доказателства. Не са формулирани доказателствени искания. Направено е искане за присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.

ДОКЛАДВА отговор на касационна жалба от ответника - Директор на Районна здравноосигурителна каса гр.Сливен, подаден чрез процесуален представител главен юрисконсулт М. Динева от 17.03.2023 г. Не са приложени писмени доказателства. Не са формулирани доказателствени искания. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

ДОКЛАДВА становище от ответника – Директор на Районна здравноосигурителна каса от 19.09.2023 г. за даване ход на делото в отсъствие на страната, няма да представят нови доказателства, нямат доказателствени искания и излагат съображения по съществото на спора.

ДОКЛАДВА молба от касатора „Дентален център – 1-Сливен“ ЕООД, подадена чрез пълномощник адвокат Д. Орманов от 16.10.2023 г. за даване ход на делото в тяхно отсъствие, поддържат касационната жалба, няма да представят доказателства и нямат доказателствени искания. Изложени са съображения по съществото на спора. Към същата са приложени списък на разноските, 2 бр. преводно нареждане.

Прокурорът: Няма да представям доказателства. Нямам доказателствени искания.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

ПРОКУРОРЪТ: Жалбата е процесуално допустима, но по същество считам, че същата е неоснователна. Не са налице касационните отменителни основания на съдебният акт по чл.209, т.3 от АПК, като съображенията ми за това са следните:

Първоинстанционният съд правилно е отхвърлил предявеният иск, като е приел, че касаторът е извършило описаните в Заповед за налагане на санкция № РД-09-1376/19.09.2022 год. 54 /петдесет и четири/ нарушения на условията и реда за предоставяне на дентална помощ, изразяващи се в предоставяне на дентална помощ по вид несъответстващ на договорената по отношение на 45 /четиридесет и пет/ ЗОЛ, поради което и на лечебното заведение е наложена санкция „финансова неустойка“ в общ размер на 2700 лв.

В хода на производството пред първа инстанция правилно е установено, че заповедта за налагане на санкция на Директорът на РЗОК Сливен е издадена от орган с материална компетентност и съдържа всички изискуеми от закона реквизити, в т. ч. фактически и правни основания. Същата е издадена след проведено арбитражно производство, съгласно чл.165, ал. 3 и ал. 4 от НРД за ДД 2020-2022г. Издаването на процесната заповед е предшествано от извършена проверка на лечебното заведение, която е инициирана със Заповед за възлагане на проверка на Директора на РЗОК - Сливен, на конкретни длъжностни лица, притежаващи изискуемата по закон компетентност и правомощия. Проверката е приключила по установения в чл.74, ал.З от 330 ред - със съставяне на протокол, обективиращ съответните резултати. Правилна е преценка на съда,че заповедта за налагане на санкция съдържа конкретни мотиви относно приетите за установени факти и тяхната правна квалификация. Подробно са описани трите констатирани при проверката нарушения, изразяващи се в извършено нарушение на условията и реда за предоставяне на дентална помощ, а именно предоставяне на дентална помощ по вид, несъответстващ на договорената. Спазена е разписаната в чл. 74 от 330 и чл. 155 от НРД 2020-2022 за дентални дейности процедура при налагане на санкцията- нарушенията са констатирани при възложена с нарочна писмена заповед проверка по изпълнението на индивидуалния договор. След като е констатирало нарушения, длъжностното лице, на което е възложена проверката, е съставило и подписало протокол, в който е описало установените факти. Лицето - обект на проверката, е запознато с констатациите в протокола срещу подпис. След подадено от ЛЗ възражение пред директора на РЗОК е налице произнасяне на Арбитражна комисия, след което и Директорът на РЗОК- Сливен е издал оспорената заповед.

Изложените твърдения в касационната жалба,че съдът не е съобразил в решението си, че Директорът на РЗОК Сливен е наложил финансова санкция, без да събере необходимите доказателства и да обсъди всички доводи и възражения са неоснователни.

Решението на съда е изключително мотивирано и обосновано, като в него е изложена подробна аргументация на направените изводи. Решението е постановено след обсъждане на всички доказателства и възражения и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

На основание гореизложеното, считам, че обжалваното решение трябва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД обяви, че делото е изяснено и от правна страна и ще се произнесе със съдебен акт в законния срок след съвещание.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14.34 часа.