На именно повикване и след спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК, на второ четене, страните се представиха така:

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София - редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрк. Венева, с представено пълномощно в днешното съдебно заседание.

ОТВЕТНИКЪТ "Кръстова вада инвест" ЕООД – редовно призован, не се представлява.

За Върховна прокуратура – прокурор Антоанета Генчева.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД уведомява страните на основание чл. 150, ал. 3 ГПК, че се води звукозапис в съдебното заседание.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

Юрк. Венева: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение № 2913/02.05.2023 г., постановено по адм. дело № 9566/2022 г. по описа на Административен съд – София-град.

ДОКЛАДВА преводно платежно нареждане за заплатена държавна такса.

ДОКЛАДВА пълномощното за главен юрк. П. Тодорова.

ДОКЛАДВА пълномощното за главен юрк. Е. Манчева.

ДОКЛАДВА пълномощното за главен юрк. Венева представено в днешното съдебно заседание.

Юрк. Венева: Поддържам касационната жалба. Няма да соча доказателства. Представям списък за разноски.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат писмените доказателства. Няма да соча доказателства и нямам доказателствени искания.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА писмените доказателства, събрани в касационното производство и докладвани от съда в днешното съдебно заседание, включително молба със списък за разноски представена от гл. юрлк. Венева.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

Юрк. Венева: Моля да постановите решение, с което да уважите касационната жалба като основателна и да отмените решението на Административен съд – София-град като неправилно и незаконосъобразно. Претендирам разноски за двете инстанции, съобразно представения списък.

ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, допустима е, по същество е неоснователна.

За да уважи жалбата, съдът е посочил, че неправилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като в хода на ревизията, а и в съдебното производство, лицето е представило доказателства, че реално е осъществена вътреобщностната доставка.

Съдът е ценил представените документи, изискуеми по ал. 2 на чл. 53 от ЗДДС и чл. 45 от ППЗДДС. Кредитирано е и заключението на съдебната експертиза. Обсъдени са приложените доказателства за всяка от ВОД. Според заключението по СИЕ всички процесни фактури отговарят на счетоводните изисквания за съдържание на ЗСч. Описаните в тях стоки, са свързани с икономическата дейност на РЛ и по тях са извършени плащания. Документално може са се проследи стоката от предходният доставчик към РЛ, както и от РЛ към чуждестранните дружества, негови съконтрахенти.

Получателите по процесните фактури са били с валиден VIN за относимия период. Налице са документи за доставките - инвойс фактури. Обосновано съдът е приел, че в случаите, когато транспорта е за сметка на получателя, е достатъчно наличието на един от документите, посочени в чл. чл.45, т.2 „а“ от ППЗДДС-транспортен документ или писмено потвърждение от получателя.

За доставките по посочените фактури в ревизионното производство е представен транспортен документ- международна товарителница СМR. Установен е и факта на получаване на процесните стоки от контрахентите на РЛ.

Приложени са доказателства за предмета на всяка доставка, позволяващи индивидуализация на товара, което позволява да се установи връзка между процесният договор за транспорт, процесните товари – предмет на фактурите и превозните средства осъществили претендираната доставка. Доказано е, че дружеството има договор с транспортна фирма, използваща последващ превозвач с надлежно издадени и представени фактури. Доказано е също, че посочените МПС осъществили товара, са напускали страната в посока Гърция през конкретния период.

По отношение на превозните документи съдът се е съобразил с практиката на ВАС е с приложимата правната уредба на международната товарителница /в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г., ДВ, бр. 61 от 05.08.1977 г., в сила за България от 18.01.1978 година/. Според чл. 9 от Конвенцията товарителницата, до доказване на противното, удостоверява условията на договора и получаването на стоката, а нередовността на товарителницата, на основание чл. 4 от същата конвенция, не засяга нито съществуването, нито действието на договора за превоз. Непопълването на отделни колонки или неправилното им попълване, не води до загуба на доказателствената сила на товарителницата. Разпоредбата на чл. 45, т. 2 ППЗДДС категорично посочва документите, които трябва да са налице, за да се приеме, че е налице ВОД и не изисква допълнителни доказателства за транспортиране на стоката, включително пътни, фактури за покупка на гориво и други доказателства за извършени разходи във връзка с фактурираната транспортна услуга.

Изводите на съда за реално извършени ВОД са обосновани. Решението на съда не страда от касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. Представям писмено заключение.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение след съвещание.

Съдебното заседание приключи в 12:45 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: