На поименното повикване и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК на второ четене страните се представиха, както следва:
КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ "Марти-76" ЕООД - редовно призован, представлява се от адв. М. Коен, с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" София – редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрк. Бакалова с представено пълномощно в днешното съдебно заседание.
За Върховна прокуратура - прокурор Петрова.
СЪДЪТ счита, че с оглед извършените промени в Конституцията на Република България, както и въз основа на заповед № RD-08-2083/28.12.2023 г. на И.Ф. Главен прокурор Сарафов, следва да заличи като страна в производството Върховна административна прокуратура и да конституира като страна в производството Върховна прокуратура на Република България.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА като страна в производството Върховна административна прокуратура.
КОНСТИТУИРА като страна в настоящото производство Върховна прокуратура на Република България.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
СТРАНИТЕ / поотделно/: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Заявявам, че Върховна прокуратура е редовно призована за днешното съдебно заседание като страна по делото.
СЪДЪТ уведоми страните, че на основание чл. 150, ал. 3 от ГПК при провеждане на съдебното заседание се води звукозапис.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ДОКЛАДВА постъпила касационна жалба от "Марти-76" ЕООД срещу решение № 4801/14.07.2023 г. по адм. дело № 3943/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, към която жалба има приложено доказателство за процесуално представителство и са изложени доказателствени искания.
ДОКЛАДВА постъпила молба с допълнение на касационната жалба от "Марти-76" ЕООД, към която молба е приложено определение № 316 от 22.06.2022 г. на АС-Велико Търново и е направено доказателствено искане.
Адв. Коен: С касационната жалба и допълнението към нея са направени две конкретни доказателствени искания. Поддържам първичната касационна жалба, както и поддържам и молбата за нейното допълнение. С касационната жалба е направено искане за назначаване на съдебно-компютърна техническа експертиза във връзка с направеното възражение за нищожност на атакуваните актове. С молбата, която допълва касационната жалба е направено искане за спиране на производството до произнасяне на Съда на Европейския съюз по производство по дело С-466/2022 г. образувано по преюдициално запитване по адм. дело № 355/2021 г. на Административен съд – Велико Търново въз основа на определение № 316/22.06.2022 г. по въпроси, чиито отговор има преюдициално значение за решаване на настоящия спор. В този смисъл поддържам и това искане.
Юрк. Бакалова: Оспорвам касационната жалба. Считам, че направените искания са недопустими на настоящия етап в производството. Към настоящия момент делото се гледа за втори път от състав на Върховен административен съд. Пред касационната инстанция е недопустимо да се прави искане за експертиза. В тази връзка считам, че не следва да се спира производството във връзка с отправеното преюдициално запитване, което беше цитирано от колегата. Нямам доказателствени искания. Няма да соча други доказателства. Представям молба с копие за другата страна, в която е отразен размерът на юрисконсултското възнаграждение, което претендирам.
Адв. Коен: Искане за нищожност може да се прави във всеки един от етап от съдебното производство. Така, че Ви моля това съображение на ответната страна да не бъде възприемано.
Прокурор: Считам, че искането за назначаване на експертиза е недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 219 АПК. В настоящото производство, което е касационно са допустими само писмени доказателства. Считам, че не са и налице основания за спиране на настоящото производство.
СЪДЪТ счита, че следва да бъде оставено без уважение направеното искане от страна на процесуалния представител на касационния жалбоподател за назначаване на съдебно-компютърна техническа експертиза по делото с оглед изричните разпоредби на чл. 219 и 220 АПК. Също така следва да бъде оставено без уважение и направеното искане за спиране на производството до приключване на производство по дело С-466/2022 г. доколкото касае направеното искане за обявяване на нищожност на административния акт тъй като така цитираното дело е неотносимо към настоящия спор.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на "Марти-76" ЕООД за допускане на съдебни експертизи, както и ОСТАВЯ без УВАЖЕНИЕ направеното искане за спиране на настоящото производство до приключване на дело С-466/2022 г. по описа на Съда на Европейския съюз.
Адв. Коен: Представям декларация от адв. Тренева, която е участвала в предишните производства, от която е видно, тъй като в касационната жалба ние имаме наведени твърдения за тежки процесуални пороци относно липсата на уведомяване за производство пред Административен съд във втората му част. От тази декларация става ясно, че адв. Тренева не е имала действащо пълномощно за Административния съд, а на нейния адрес са връчвани призовки и съобщения без представителя на "Марти-76" ЕООД да е бил наясно, че има такова образувано производство. Моля това доказателство да се цени с оглед наличието на две пълномощни на същия адвокат, от които е видно, че действително същата не е имала процесуално представителство пред Върховен административен съд и пред Административен съд – София-град във втората му част. Това е във връзка с направените своевременно съображения за тежки пороци на процедурата.
Юрк. Бакалова: Нямам възражение да се приеме тази декларация, но моля при преценката на това доказателство да имате предвид моето становище, че същата е съставена за целите на настоящото производство и в подкрепа на защитната теза на жалбоподателя.
ПРОКУРОР: Не възразявам да се приеме представеното доказателство. Считам, че е относимо и допустимо.
СЪДЪТ счита, че следва да приеме представеното в днешното съдебно заседание от процесуалния представител на касатора писмено доказателство - декларация от 24.02.2023 г., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА писменото доказателство.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
Адв. Коен: Моля да уважите в цялост касационната жалба и направените с нея искания. Претендирам разноски, за което представям Договор за правна защита и съдействие и списък за разноски с копие за насрещната страна. Правя възражение за прекомерност на юрисконсултско възнаграждение, което се претендира.
Юрк. Бакалова: Моля да постановите решение, с което да отхвърлите касационната жалба и да потвърдите съдебното решение като правилно и законосъобразно. В случая РА е правилен, законосъобразен, както и действителен. Още при изпращането на преписката в съда са представени документи за наличието на квалифицирани електронни подписи на документите издавани в хода на ревизията и същите са обсъдени в обжалваното съдебно решение и не са били оспорени в рамките на първоинстанционното производство. С оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, моля да ми присъдите юрисконсултско възнаграждение в размера отразен в молба представена в днешното съдебно заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.
Релевираните касационни основания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.209 т.3 АПК, не са налице.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото и е формулирал обосновани изводи, които споделям изцяло.
Неоснователен е касационният довод за противоречащ на материалния закон пропуск на първостепенния съд да възприеме пороци на формата на РА, като основание за недействителност. Обратно на убеждението на касатора РА е действителен, включително заради подписването му с валидни електронни подписи и отсъствието на пороци в квалифицираните удостоверения на електронните подписи. Съгласно разпоредбата на чл. 28, т. 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО квалифицираните удостоверения за ел. подписи следва да отговарят на изискванията, предвидени в Приложение І, а чл. 28, т. 2 от Регламента гласи, че квалифицираните удостоверения за ел. подписи не подлежат на каквото и да било задължително изискване, което надхвърля изискванията, предвидени в Приложение І. /В Приложение І, б. "в" е предвидено, че квалифицираните удостоверения за електронни подписи съдържат най-малко името на титуляря, но никъде не е предвиден изискване за посочване на ЕГН на титуляря на КЕП/
Спорна пред първоинстанционният съд е била реалността на доставките по фактурите издадени от „Автокаваците-2“ЕООД, „Аорнет“ ЕООД, „БДП Комерс 98“ЕООД, „Гатекс Трейд“ ЕООД, „ИВСА“ ЕООД, „Кварц Дизайн България“ ЕООД, „РИОМ Дива“ ЕООД и „Тунджай“ ЕООД като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на ревизираното лице, получател по фактурите на посочения доставчик.
Реалността на доставките е основно изискване за възникване и упражняване на право на данъчен кредит, съгласно чл.68, ал.1 и чл.69 ал.1 от ЗДДДС, в каквато насока са и изискванията на правото на ЕС, залегнали в Директива 2006/112/ЕО и решенията на СЕС. Правилно съдът е посочил, че по силата на правилото на чл.170 ал.1 от АПК доказателствената тежест е на оспорващия, който следва по несъмнен начин да установи, че издадените му от доставчиците фактури обективират действителни стопански операции .
Обосновано съдът е констатирал липсата на доказателства за реална доставка на документираните с процесните фактури услуги и стоки, поради което обосновано с РА на получателя същото е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Липсват доказателства че относно произхода на доставените стоки, не са представени доказателства за транспортирането на фактурираните доставки. Обосновано съдът е приел, че липсват и доказателства за извършени плащания по процесните фактури, предвид посочения начин на плащане – в брой, като издадените касови бонове са от дерегистрирани устройства. Не са налице и доказателства обосноваващи извод за последваща реализация на стоките или влагането на услугите в конкретни последващи доставки, които да могат да се проследят от органа по приходите. Правилно съдът е приел и липсата на доказателства за реално извършени услуги. Последните не са индивидуализирани по вид, характер и обем, липсват и доказателства за реално извършено плащане на същите.
Становището на съда за липсата на реални доставки по см. на ЗДДС е съобразено и с трайната практика на ВАС, според която притежаването на данъчен документ, издаден от регистрираното лица, съставен според изискванията на закона само по себе си не е достатъчно, за да бъде лицето субект на правото на данъчен кредит за получените по този документ услуги.
Изводите на органите по приходите, възприети от съда не се опровергават от заключението на назначената ССЕ. Наличието на издадени фактури не удовлетворява изискването за пълно доказване на наличието на реално изпълнени доставки.
Правилно съдът е потвърдил като законосъобразен извода на органа по приходите за наличие на основания за начисляване на ДДС за процесния данъчен период за закупени от касатора стоки и услуги за които е ползвано право на пълен данъчен кредит.
Неоснователно е касационното оплакване за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 138, ал. 2 АПК да връчи съобщението на страната или на неин процесуален представител, както и да призове страните за заседанието проведено на 19.06.2023год. Касаторът е бил призован в първоинстанционното производство на изрично посочения от него адрес в жалбата, с която съдът е бил сезиран. Посочването на друг адрес за призоваване а именно този на процесуалния представител е проява на правото на жалбоподателя да посочи онзи адрес за призоваване, който счита, че най-пълно гарантира интересите му. В случая няма данни по делото оттеглянето на пълномощията на адвокат Тренева да е осъществено преди или по време на производството пред първоинстанционния съд. Изричното заявление на касатора за прекратяване на пълномощията на адвокат Тренева от САК е направено едва в хода на производството пред ВАС образувано по повод на настоящата жалба, като е посочен друг процесуален представител, на чийто адрес да се връчат призовки и съобщения по делото за касатора. В случаите в които пълномощникът е посочен и като съдебен адресат, какъвто очевидно е настоящия случай, оттеглянето на пълномощното на процесуалния представител не води автоматично до отпадането му като съдебен адресат. След като страната не е заявила изрично, че не желае връчването на съобщения на съдебния адресат, съдът е длъжен да извършва призоваването по реда на чл.39 ал.1 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че решението на административния съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:20 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: