На поименното повикване на страните и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК на второ четене в 14.00 часа:

СЪДЪТ уведоми страните, че на основание чл. 150, ал. 3 ГПК се прави звукозапис на съдебното заседание.

КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ: "Инт дизайн енд про" ЕООД, редовно призовано, се представлява от адвокат Г. Лазарова, редовно упълномощена.

ОТВЕТНИКЪТ: Директорът на ТП на НОИ гр. Търговище, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

За Върховна прокуратура се явява прокурор Беремска.

АДВ. ЛАЗАРОВА: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА касационната жалба на "Ин дизайн енд про" ЕООД, подадена чрез пълномощник адвокат Г. Лазарова, с подробно развити касационни основания, срещу решение № 32/07.03.2023 г., постановено по адм. дело № 320/2021 г. по описа на Административен съд гр. Търговище. Към касационната жалба са приложени решение от 18.01.2023 г. по адм. дело № 2446/2022 г. на ВАС и решение от 12.01.2022 г. по адм. дело № 304/2021 г. по описа на АС-Търговище, определение от 31.12.2021 г. по адм. дело № 320/2021 г.

ДОКЛАДВА отговор от ответника Директор на ТП на НОИ гр. Търговище от 05.06.2023 г. Не са приложени писмени доказателства. Не са формулирани доказателствени искания. Претендират се разноските по делото.

ДОКЛАДВА молба-искане от касатора "Ин дизайн енд про" ЕООД, подадена чрез пълномощник адвокат Г. Лазарова от 19.05.2023 г. за възстановяване на надвнесена държавна такса. Към същата са приложени определение № 6572/04.07.2022 г. по адм. дело № 5197/2022 г., решение № 2602/21.03.2022 г. по адм. дело № 12513/2020 г., решение № 15814/21.12.2020 г. по адм. дело № 10298/2020 г., решение № 9429/26.10.2022 г. по адм. дело № 2631/2022 г. по описа на ВАС, шесто отделение.

ДОКЛАДВА молба от касатора "Ин дизайн енд про" ЕООД, подадена чрез пълномощник адвокат Г. Лазарова от 12.07.2023 г. за възстановяване на надвнесена държавна такса. Към същата са приложени 6572/04.07.2022 г. по адм. дело № 5197/2022 г., решение № 2602/21.03.2022 г. по адм. дело № 12513/2020 г., решение № 15814/21.12.2020 г. по адм. дело № 10298/2020 г., решение № 9429/26.10.2022 г. по адм. дело № 2631/2022 г. по описа на ВАС, шесто отделение.

ДОКЛАДВА отговор от ответника Директор на ТП на НОИ гр. Търговище от 05.06.2023 г. Не са приложени писмени доказателства. Не са формулирани доказателствени искания. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ДОКЛАДВА становище на Председателя на шесто отделение на Върховен административен съд относно искането за възстановяване на надвнесени суми.

ДОКЛАДВА разпореждане от 04 януари 2024 г. на заместник-председателя на ВАС и ръководител на втора колегия на ВАС за възстановяване на надвнесената сума.

ДОКЛАДВА становище от ответника Директор на ТП на НОИ гр. Търговище от 26.02.2024 г. със съображения по съществото на спора. Претендират се разноските по делото. В условията на евентуалност правят възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна. Към становището е приложен списък на разноските.

Адв. Лазарова: Поддържам жалбата. Ще изложа становище по същество. Представям съображения по същество с цитирано решение. Решенията приложени към жалбата са за отмяна на задължителните предписания, които са част от анализа към ревизионния акт. Ревизионният акт, който е предмет на делото е по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Той е за обезвреда, която се претендира от касатора в размер на щетите, които ръководителят на ТП на НОИ гр. Търговище претендира да са възникнали от това, че са платени обезщетения на служителите на дружеството-работодател за временна неработоспособност и безработица, и тъй като смята, че те са платени неправилно, представляват неправилно извършени осигурителни разходи, по тази причина счита, че са възникнали щети и ги претендира от дружеството-работодател. Този ревизионен акт се основава на анализ към него, който представлява неговите мотиви. В анализа към ревизионния акт, част от него представляват задължителните предписания, с които е предписано всички служители на дружеството от съществуването му до образуване на ревизионното производство през 2021 година, от 2012 г. до 2021 г., т.е. за девет години всички служители да бъдат отписани като осигурени лица, тъй като поради неосъществяване на трудова дейност не им се признава качеството на осигурени лица. Тези предписания бяха отменени с решение на Административен съд гр. Търговище, впоследствие потвърдено от Върховния административен съд и съм ги представила по делото, тъй като смятам, че са относими. Делото за предписанията също е приобщено към настоящото, тъй като делото за предписанията беше спряно, за да изчака решението по настоящото дело, т.е. решението по настоящото дело беше спряно, за да изчака предписанията, но след като предписанията бяха отменени Административен съд гр. Търговище в друг състав се произнесе, че ревизионният акт следва да бъде потвърден. Въпреки, че предписанията бяха отменени не отмени ревизионния акт. Няма да представям други доказателства.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ намира, че представените към касационната жалба решение от 18.01.2023 г. по адм. дело № 2446/2022 г. на ВАС и решение от 12.01.2022 г. по адм. дело № 304/2021 г. по описа на АС-Търговище, както и днес представеното решение № 8130/13.06.2014 г. по адм. дело № 3156/2014 г. следва да бъдат приобщени към съвкупния доказателствен материал по делото на основание чл. 219 от АПК, поради което

ПРИЕМА представените с касационната жалба решение от 18.01.2023 г. по адм. дело № 2446/2022 г. на ВАС и решение от 12.01.2022 г. по адм. дело № 304/2021 г. по описа на АС-Търговище, решение № 8130/13.06.2014 г. по адм. дело № 3156/2014 г. по описа на Върховен административен съд.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

Адв. Лазарова: Уважаеми върховни съдии, моля да отмените решението, което е сложено на касация. Става въпрос за ревизионен акт по чл. 110, ал. 1 от КСО. Актът е издаден за щети възникнали от плащане на обезщетения за временна неработоспособност и безработица. Става въпрос за всички обезщетения, които са били изплащани на служителите на дружеството от създаването му до момента на издаване на заповедта за ревизия по осигуряването. Общо всички служители за този деветгодишен период са били 32. Тринадесет от тях са получавали обезщетения и за всички тези тринадесет лица се иска да се считат неосигурени и възстановяване на сумата на техните обезщетения. За част от тези лица е изтекла погасителната давност по чл. 115, ал. 1 от КСО, петгодишната погасителна давност, например за лицата И. Газинов, Е. Алиева, В. Димова и В. Василева. Тези четири лица са получавали обезщетения в периода до 2014 и 2015 г. Тези вземания за тези обезщетения са погасени с петгодишната давност по чл. 115, тъй като тя е изтекла в края на 2020 г., а ревизията е започнала през 2021 г. Направили сме възражение за погасителна давност на тези вземания, но то не беше разгледано от Административен съд гр. Търговище.

По отношение на обезщетенията за безработица за две от лицата, а именно И. Газинов и Ч. Чанков няма доказана причинна връзка с действията на работодателя, тъй като обезщетенията за безработица по силата на чл. 54а от КСО се отпускат със заявление на лицето, което към момента на заявяването вече няма качеството на осигурено лице. В този момент по заявление на лицето се следи дали в периода от предходните 18 месеца то е имало внасяне на осигуровки за 12 от тези месеци. Твърдим, че няма наличие на причинна връзка с поведението точно на това дружество-работодател, защото Ибраим е имал трудово правоотношение с касатора в продължение на 10 дни, а Чавдар в продължение на 30 дни. Няма как поведението на дружеството-работодател да е било в причинна връзка с неправилното изплащане на тези обезщетения, тъй като дори периодът, в който дружеството-касатор да е внасяло осигуровки, да се счита, че НОИ го е приобщил към 12-месечният изискуем период няма никакви доказателства по преписката и в мотивите на актовете кой точно 12-месечен период е бил взет предвид, когато е изплащано обезщетението. За тези две лица считам, че причинна връзка не е доказана.

По отношение на дружеството искам да посоча, че същото е извършвало дейност през целия период, като за 2013 г. оборотите от приходи са 2000 лв., за 2014 г. -12 000 лв., за 2015 г. - 13 000 лв. само приходи от услуги и 4000 лв. приходи от продажба на стоки, за 2016 г. 30000 лв. приходи от услуги и 11 000 лв. приходи от продажби на стоки, за 2017 г. - 37 000 лв. приходи от услуги и 1000 лв. приходи от продажба на стоки, за 2018 г. – 32 000 лв. приходи от услуги и 3000 лв. от продажба на стоки, за 2019 г. 20 000 лв. приходи от услуги и 10 000 лв. приходи от ремонт. Приложени са по преписката всички фактури, които са издадени от дружеството за целия девет-годишен период.

Дружеството е осъществявало дейност, но въпреки, че по делото са налични доказателства за това не са били обсъдени и взети предвид от първоинстанционния съд. Затова считам, че решението е необосновано.

На следващо място искам да изтъкна, че в периода 2016-2019 г. дружеството е реализирало четири детски площадки в с. Руец, с. Дългач, с. Пайдушко и с. Мадарево по проекти на съответните общини, които са проверявани многократно и по тях не е имало никога никакви забележки. Може да се види на място, че те съществуват.

По отношение на решенията, с които предписанията са отменени получилите обезщетение лица остават вписани в регистрите на Държавното обществено осигуряване като осигурени, тъй като спорът за това дали са имали качеството на осигурени лица вече е приключил с влязлото в сила съдебно решение на Върховния административен съд, затова считам, че има обусловеност настоящият спор от изхода на спора за задължителните предписания, тъй като спорният въпрос е един и същ, имали ли са лицата получили обезщетение качеството на осигурени лица. Този въпрос вече е решаван по предходното дело.

Съдът, настоящият съд включително сам тълкува събраните по конкретното дело доказателства. Въпреки това, когато става въпрос за едни и същи доказателства, и един, и същ релевантен факт, който ги поражда те следва да бъдат тълкувани еднакво. Въпросните задължителни предписания са част от анализа към ревизионния акт и са послужили като основание за издаване на настоящото решение на директора, което се оспорва, и с което е потвърдено разпореждането за заплащане на сумата по ревизионния акт.

Спорът се концентрира върху това позовава ли се или не административният орган при издаването на решението и ревизионния акт на недействителност на трудовите договори на лицата, чието качество на осигурени отрича. На девет места в оспореното решение на ръководителя на ТП на НОИ Търговище и в мотивите към него, се сочи, че трудовите договори са сключени фиктивно и единствено с цел осигуряване на лицата. Подробно сме цитирали къде се сочи. Това е твърдение за привиден трудов договор, сключен при заобикаляне на закона, с цел да бъдат осигурявани лица, които нямат право на това. Ако трудовият договор се сключва само за придобиване на осигурителни права, без да се упражнява трудова дейност, то е налице заобикаляне на закона. Забранена от закона цел се постига с позволени средства. Твърденията за фиктивност на договора всъщност са твърдения за тяхната недействителност.

На второ място в отговора на касационната жалба административният орган отново, въпреки, че твърди, че само е посочил фиктивността, не се е основал на нея, отново поддържа, че трудовите договори са сключени фиктивно на три места, които сме цитирали.

В касационното производство главният мотив на административния орган е, че посочването на това, че договорите са фиктивно сключвани не означава, че той взема това като основание за издаване на ревизионния акт и той посочва, че единственото му основание е това, че не се е осъществявала трудова дейност.

На първо място административният орган посочва, че лицата изобщо не са постъпвали на работа. Този факт по силата на чл. 63, ал. 3 от КТ означава, че трудовите правоотношения въобще не са възникнали, което означава, че те от момента на невъзникването им по силата на законовата фикция на чл. 63, ал. 3 се считат несъществуващи, което означава, че отново отиваме към недействителност на трудовия договор.

Първоинстанционното решение коментирам в смисъл, че той е преценил, че чл. 74 от КТ не следва да се приложи в случая. Намирам, че неправилно е приложен материалният закон, тъй като при твърдение за недействителност на трудовия договор, а именно, че той е бил фиктивен, би следвало административният орган първо да води делото, както го задължава чл. 74, ал. 3 от КТ, първо да води дело за неговата недействителност, в което дело служителят може да участва, да наведе своите съображения, а не после да се оказва изненадан от факта, че се е оказал неосигурен, без да може да защити правата с, но това е само тълкуването, а законът изрично го задължава по силата на правната норма, щом се позовава на такава недействителност първо да води дело за обявяване на трудовия договор за недействителен.

Административният орган се позовава на това, че не е извършвана дейност, но не казва просто, че не е извършвана дейност, а казва, че тя изобщо не е започвала. Това означава по силата на законовата фикция на чл. 63, ал. 3, че отношенията се водят невъзникнали, което означава, че са недействителни. Пак отиваме към чл. 74 от КТ.

По важното е, че с твърденията, че трудова дейност не се е извършвала административният орган ги отделя от твърденията си за това, че договорите са фиктивни и казва така „аз се абстрахирам от това дали са действителни трудовите договори или не, за да нямам ангажимент към задължението си по чл. 74 от КТ и твърдя само, че договорите не са изпълнявани, т.е. твърдя само факти по тяхното неизпълнение“. Въпросът за изпълнението на трудовите договори е трудов спор по силата чл. 357 от КТ и по силата на чл. 360 от КТ той трябва да бъде решаван само от гражданските съдилища. Така, че този аргумент, че се позовава само на неизпълнение на договорите отново води към задължение първо това неизпълнение на договорите да бъде обявено, че е било такова от гражданските съдилища.

Следващите ми аргументи са, че в случай, че не става дума за недействителност, а просто за неизпълнение на трудовия договор в общата хипотеза на престой, а при престой и при спиране на работа, при неизпълнение на трудовите функции и неполагане на труд в рамките на трудовото правоотношение, когато то е действително, при престой по силата на чл. 267 работодателят е длъжен да плаща възнаграждение и осигуряването не се прекъсва.

Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени фактите и навеждам материална незаконосъобразност по силата на това, че ревизионният акт би следвало да бъде отменен поради това, че не е приложен чл. 74 от КТ.

Моля да отмените първоинстанционното решение и вместо него да отмените ревизионния акт като постановен в противоречие на чл. 74 от КТ.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че жалбата е неоснователна.

Не са налице посочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Обоснован е изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на административния акт. Налице са предпоставките за прилагане на чл. 110, ал. 1 т. 1 от КСО и реализиране на имуществената отговорност на касационния жалбоподател за вреди причинени на Държавното обществено осигуряване. Не е упражнявана реално трудова дейност по смисъла на чл. 4, във вр. с. чл 10 от КСО от лицата, осигурявани по трудови правоотношения. Незаконосъобразно са извършени плащания от фондовете на Държавното обществено осигуряване, тъй като не е възникнало осигурително правоотношение по КСО. Правно релевантно в конкретния случай е, че трудовите договори не са обявени за недействителни предвид безспорно установеното, че не е престиран труд. Трудовото правоотношение само по себе си не обуславя възникване на осигурително правоотношение по КСО. Установена е пряка причинна връзка между действията на осигурителя и причинената от тях щета на фондовете на ДОО от неправилно извършен осигурителен разход.

Поради това считам, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на Административен съд-Търговище.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД обяви, че делото е изяснено и от правна страна и ще се произнесе със съдебен акт в законния срок след съвещание.

Протоколът е изготвен под диктовката на председателя на състава в съдебно заседание, което приключи в 14.23 часа и след изслушване на звукозаписа.