На поименното повикване на второ четене в 15.08 часа, страните се представиха така:
КАСАЦИОННИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Директора на ТД "Митница-Варна", редовно призован, не се представлява.
ОТВЕТНИКЪТ "Ес-Авеню" ЕООД, редовно призован, не се представлява.
ЗА ВЪРХОВНА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОКУРАТУРА се явява прокурор Антоанета Генчева.
СЪДЪТ констатира, че като страна в производството е призовавана Върховна административна прокуратура. С оглед влезлия в сила закон за изменение на Конституцията на Република България, обнародван в Д.В.бр.106/22.12.2023г., в частност §11 за изменение на чл.126, ал.1 от Конституцията на Република България
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА като страна в производството Върховна административна прокуратура.
ВПИСВА в списъка на лицата Върховна прокуратура.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА касационна жалба, подадена от Директора на ТД "Митница-Варна", чрез процесуален представител гл.юрк.А. Шулева, с пълномощно против решение №1275/06.10.2023г., постановено по адм. дело №2825/2022г. по описа на Административен съд - Варна.
ДОКЛАДВА постъпил отговор от ответника по касация, чрез адв.С. Желязкова, с приложенията към него, а именно – фактура за заплащане на адвокатското възнаграждение и договор за правна защита и съдействие.
ДОКЛАДВА постъпило писмено становище от касационния жалбоподател от 08.04.2024г.
ДОКЛАДВА молба от ответника по касация, чрез адв.Желязкова от 10.04.2024г., с приложен списък за разноските.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми върховни съдии, Жалбата е подадена от надлежна страна, допустима е, в срок, по същество е неоснователна.
Обоснован е изводът на съда, че процесното решение противоречи на материалния закон. Оспореният акт е издаден в разрез с действащата правна уредба относно определянето на митническата стойност на стоките, предмет на внос - договорната стойност на стоката, установена в чл.74, §1 от МК и субсидиарно приложимите вторични методи за определянето ѝ по чл.74, §2 и §3 от МК.
Съгласно чл.141, §1 и §3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл.74, §2, б. „а“ или б. „б“ от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, а когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.
Правилен е изводът на съда, че митническите органи не са обосновали наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140, §2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и не е спазена процедурата по чл.141 от същия регламент, във вр. чл.74, §3 от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос.
В тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно право е да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличение на стойността на процесните стоки. При констатации в атакуваното решение за установени стойности на стоки със сходни характеристики от същия или други вносители, правилно съдът е посочил, че не са налице аргументи защо административният орган е счел същите за неприложими, тъй като са „необичайно ниски“, като липсват и мотиви защо, установените стойности са приети за „необичайно ниски“.
В случая не е спазена процедурата чл. 140 § 1 от Регламента тъй като от дружеството са били изискани допълнителни документи, обосноваващи декларираната митническа стойност, но от митническия орган не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност.
Съдът е установил, че не е предоставена никаква информация за сравнение - не е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките, нито е изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Достатъчно данни, които да обосноват несъмнен и категоричен извод, че се касае именно за „сходни стоки“ не се съдържат и в представени по делото митнически декларации /МД/ за допускане до свободно обращение с цел крайна употреба. За да обосноват съмненията си, митническите органи са се позовали единствено на информацията от посочените МД. Административният орган не се е справил с доказателствена тежест да установи съществуването на относимите факти - защо в случая са възникнали съмнения относно договорената стойност на стоките по смисъла на чл.140 §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, както и въз основа на какви доказателства и на какво правно основание е определена новата митническа стойност на стоките. Митническите органи не са изложили мотиви и защо не кредитират от представените от дружеството документи.
С оглед липсата на подробна мотивация при прилагане на този вторичен метод, решаващият орган не е имал основание да премине към следващия метод.
Съдът се е позовал на заключението на ССчЕ и след анализ на останалите доказателства по делото правилно е приел, че не се установяват основанията за определяне на митническата стойност на посочените стоки по посочения ред. Плащането на стоките е било извършено в брой, за което за представни разписки и е налице съответствие между платената цена на стоките и декларираната стойност по митнически декларации. Процесните фактури на надлежно осчетоводени от дружеството. Установено е също при извършената проверка по линия на международното сътрудничество, че декларираната стойност съответства на тази в износната декларация.
Формално от страна на митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл.74, §2 от Регламент № 952/2013г. Липсата на мотиви за неприложимостта на всички хипотези от посочената норма е пречка за преминаване към възможността по чл.74, §3, на която се е позовал адм. орган в решението си.
Решението на съда не страда от касационни пороци и следва да се остави в сила.
Представям подробно писмено заключение, с възможност страните да се запознаят с него.
СЪДЪТ прилага представеното от прокурора писмено заключение по делото.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание в законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15.10 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: