Протоколът е изготвен съгласно разпоредбата на чл.150 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК
На поименното повикване в 15.00 часа, страните се представиха така:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С. Л. Н., редовно призована, се явява лично.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. В. К., редовно призована, се явява лично.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. Е. Ф., редовно призован, се явява лично.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Г. И. Д., редовно призован, се явява лично.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М. С. К., редовно призована, се явява лично.
ОТВЕТНИКЪТ Министерски съвет на Република България, редовно призован, се представлява от юрк.Янкова, с днес представено пълномощно.
ЗА ВЪРХОВНА ПРОКУРАТУРА се явява прокурор Красимира Филипова.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Жалбоподателят С. Н.: Да се даде ход на делото.
Жалбоподателят П. К.: Да се даде ход на делото.
Жалбоподателят П. Ф.: Да се даде ход на делото.
Жалбоподателят Г. Д.: Да се даде ход на делото.
Жалбоподателят М. К.: Да се даде ход на делото.
ЮРК.ИВАНОВА: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА жалба, подадена от С. Л. Н., П. В. К., П. Е. Ф., Г. И. Д. и М. С. К. срещу чл.1, ал.1 от Постановление №90 от 26 май 2000г. за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации /Обн., ДВ, бр.44 от 30.05.2000г., в сила от 01.10.2000г., посл. изм. и доп.,бр.93 от 07.11.2023г., в сила от 01.07.2023г./, с правно основание чл.185 и следващи от АПК, с много подробно изложени доводи в подкрепа на твърденията в жалбата за противоречие на посочения текст от Постановлението със законови норми от Закона за висшето образование, Конституцията на Република България и Конвенцията за борба срещу дискриминацията в областта на образованието.
ДОКЛАДВА приложените към жалбата писмени доказателства.
ДОКЛАДВА писмо от Министерски съвет, с което се предоставят писмените доказателства по приетото постановление под опис.
ДОКЛАДВА определение на Върховният административен съд, четвърто отделение от 27.03.2024г., в което определение е допуснато за разглеждане оспорването на постановлението, конституирани са страните и са дадени подробни указания за изпълнение.
ДОКЛАДВА писмо и обявление от Д.В. бр.34 от 16.05.2024г. за публикуване на направеното оспорване в Държавен вестник.
Жалбоподателят С. Н.: Поддържам жалбата. Няма да соча други доказателства.
Жалбоподателят П. К.: Поддържам жалбата. Няма да соча други доказателства.
Жалбоподателят П. Ф.: Поддържам жалбата. Няма да соча други доказателства.
Жалбоподателят Г. Д.: Поддържам жалбата. Няма да соча други доказателства.
Жалбоподателят М. К.: Поддържам жалбата. Няма да соча други доказателства.
ЮРК.ЯНКОВА: Оспорваме жалбата. Считаме, че не са налице твърдените нарушения. Постановлението е законосъобразно. В подкрепа на следното твърдението, че не е налице по неблагоприятно третиране, поради липса на сходни обстоятелства за което представям разпечатка от сайта на Софийски университет, Юридически факултет, летен семестър за четвърти курс и академичен календар за учебна година 2023/2024г., с часовете на редовна и задочна форма на обучение. От разписанието е видно, че ангажираността при двете форми на обучение не е еднаква, което изключва дискриминация по признак образование. Представям ги за сведение.
Други доказателства няма да соча.
СЪДЪТ предоставя представените в днешното съдебно заседание писмени доказателства от ответника на жалбоподателите за становище.
Жалбоподателят С. Н.: Считаме, че нямат отношение към делото.
Жалбоподателят П. К.: Считаме, че нямат отношение към делото.
Жалбоподателят П. Ф.: Считаме, че нямат отношение към делото.
Жалбоподателят Г. Д.: Считаме, че нямат отношение към делото.
Жалбоподателят М. К.: Считаме, че нямат отношение към делото.
ПРОКУРОРЪТ: Аз също считам, че нямат конкретно отношение към делото. Моля да ги приемете за сведение.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА по делото представените писмени доказателства под опис в съпроводително писмо на Министерски съвет, с входящ номер във Върховния административен съд №4211 от 13.05.2024г.
ПРИЛАГА за сведение представените в днешното съдебно заседания разписание на лекции, данни за летен семестър - четвърти курс и академичен календар за учебната 2023/2024 година - заповед №РД 19-270/14.06.2023г.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
Жалбоподателят С. Н.: Уважаеми върховни съдии, моля да уважите жалбата ни, подадена в качеството ни на студенти четвърти курс, задочна форма на обучение по специалността „право“ в Софийски университет по която е образувано адм.д.№2788/2024г. и да отмените като незаконосъобразна разпоредбата на чл.1, ал.1 от Постановление №90 на Министерски съвет от 26 май 2000г. за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации.
Жалбоподателят П. К.: Уважаеми върховни съдии, също моля да уважите нашата жалбата в качеството ни на студенти от Софийски университет, задочна форма на обучение и да отмените като незаконосъобразна разпоредбата на чл.1, ал.1 от Постановление №90 на Министерски съвет от 26 май 2000г., в частта на думите „в редовна форма на обучение“, както и в частта на думите „с изключение на студентите приети по реда на чл.9, ал.3, т.6, б.“б“ и чл.21, ал.2 и 3 от Закона висшето образование“, поради противоречие с материалноправните разпоредби на Конституцията на Република България на Конвенцията за борба срещу дискриминацията в областта на образованието на Закона за висшето образование.
Жалбоподателят П. Ф.: Уважаеми върховни съдии, поддържам казаното от колегите по отношение на противозаконността на разпоредбата на чл.1, ал.1 от Постановление №90 от 26 май 2000г. на Министерски съвет и апелирам за неговата отмяна, в частта на думите „в редовна форма на обучение и допълнение и изключение на студентите, приети по реда на чл.9, ал.3, т.6, б.“б“ и чл.21“. Нямам какво да добавя към колегите.
Искам само да направя възражение към представените доказателства като несъотносими към делото, тъй като учебните планове са утвърдени от Министерство на правосъдието и хорариумът на часове е 70% от тези на редовна форма на обучение, тъй като е регулирана професия тези неща са спазени и нямат отношение към правата, които са залегнали в Наредбата и в закона.
Жалбоподателят Г. Д.: Уважаеми върховни съдии, поддържам изцяло изложеното в жалбата. Подкрепям колегите.
В общи линии Конституцията на Република България, която изисква равенство, да няма различия и дискриминационни моменти. В случая със студентите се получава една такава разлика и не само в това отношение, но и по отношение на други критерии. Задочните студенти завършват магистратура, съгласно единните изисквания и абсолютно естествено е, че е по-малко хорариума, тъй като са по-малко, но те взимат същия материал и изпитите и всичко за по-нататъшно това и завършва както всички други студентите няма никаква нужда да се делят на някакви критерии.
Жалбоподателят М. К.: Уважаеми върховни съдии, аз също поддържам жалбата и подкрепям казаното от колегите. Смятам, че в жалбата всичко е аргументирано и нямам какво повече да добавя.
ЮРК.ЯНКОВА: Уважаеми върховни съдии, моля да отхвърлите жалбата като неоснователна, недоказана. Обжалваното постановление е законосъобразно, прието е при спазване на всички материалноправни разпоредби и административнопроизводствени правила.
Моля да ми дадете срок за писмени бележки, в които да изложа подробни съображения. Моля да ни присъдите юрисконсултско възнаграждение по Наредбата за правна помощ.
СЪДЪТ определя срок до 22.05.2024г. за представяне на писмени бележки.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми върховни съдии, на първо място, считам, че оспорването е допустимо, тъй като лицата, които са сезирали Върховният административен съд имат качеството на заинтересовани лица от самите разпоредби, които са оспорили.
На следващо място, считам, че по отношение на формата съответствието на приетото постановление са закона за нормативните актове още към процедурата по неговото така изготвяне и внасяне на предложение, са допуснати съществени нарушения, тъй като, както и в днешното съдебно заседание не са представени доказателства за това, изпълнени ли са изискванията на чл.26, чл. 28 от ЗНА като е видно, че действително в представените такива с изпращането на преписка там се съдържа доклад, в който очевидно мотиви са посочени, но те не са достатъчни, липсва отделно прилагане на мотиви, както при първоначалното приемане през 2000г., така и при последващото изменение не са налице такива. Предвид на което считам, че макар и закона да си служи с думата „съответно доклад“, „съответно мотиви“ все пак, когато мотивите са в доклада те трябва да отговарят на изискванията на закона. В случая те не отговарят, и не може да се направи една законосъобразна преценка, нито на целите, нито на мотивите, особено в частта на оспорените разпоредби.
На следващо място, в случай, ако не приемете тази теза по отношение вече по същество, по основателността на оспорването, то считам, че оспорването е основателно, в частта, в която се иска отмяна на разпоредбата на чл.1, ал.1 в думите „редовна форма на обучение“, тъй като действително е налице поставяне в по неблагоприятно положение. Нарушен е закона за нормативните актове, с оглед изискванията за ранга на актовете. Всъщност в самия закон за висшето образование чл.70, ал.1, т.12 и другите които аргументи подробно съм развила в изготвеното писмено заключение, не предвиждат такова ограничение, съответно и нарушен е принципа за равенство по чл.6 от Конституцията, както и чл.53.
Също така, само с едно изречение искам да отбележа, че ако се търсят някакви доводи в това, че все пак има някакви разлики във връзка с конституционно гарантираното право на труд, то считам, че нито българското законодателство, нито Европейското законодателство поставят каквито и да е било ограничения за студентите, които се обучават във формата на редовно обучение да полагат труд при съответни условия и съответно да реализират доходи, така, че това не би било възможно да служи като аргумент. Такава е и практиката на СЕС.
Що се отнася до оспорването пак на чл.1, ал.1 само, че в останалата част по отношение на студентите, които се обучават извън тези бройки, които са отпуснати с държавни субсидии, самостоятелно заплащат изцяло своето обучение, то в тази част, аз считам, че е неоснователно това оспорване, тъй като тук не е налице неравностойно третиране, както по чл.3 от цитираната Конвенция за борба срещу дискриминацията в областта на образованието. Такива разлики се допускат, с оглед най-вече признак на нужди на обучаемите лица. Тук съм развила с доводи и във връзка с тази хипотеза, които ще представя, но най-вече всичко това е свързано с невъзможността държавата да бъде обвързана да заплаща допълнително каквито и да е било разходи за бройки, които самите висши учебни заведения желаят и реализират съответно и чрез съответните предложения на Министерски съвет като това разграничение е в съответствие с легитимната цел на закона да се даде възможност на повече желаещи да се обучават като студенти, макар и сами да заплащат изцяло своето обучение, което е изцяло в съответствие с прокламирания в Конституцията принцип за насърчаване на обучението.
Представям писмени бележки.
СЪДЪТ прилага писменото становище на прокурора към делото.
ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание в законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15.22 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: